Еврозоната пак се отлага след отказ на Теменужка Петкова да поиска доклад от ЕК Снимка: © Булевард България

Членството на България в еврозоната отново се отлага, въпреки че държавата стигна на 0.1% от изискването за таван на инфлацията.

Причината е, че новият министър на финансите Теменужка Петкова е отказала да поиска т.нар. конвергентен доклад от Европейската комисия.

От оценката в него щеше да зависи дали България може да приеме еврото още от 1 януари 2026 г.

Докладът се публикува най-малко веднъж на две години или по искане на държава членка на ЕС, желаеща да се присъедини към еврозоната.

Ако до юни 2025 г. не се получи положителен отговор, България не може да влезе в еврозоната от Нова година 2026.

Новият кабинет "Желязков" сам е взел решение, че държавата не отговаря на критерия за инфлацията и затова няма да иска извънреден доклад.

Решението беше обявено малко след като Теменужка Петкова отиде да се срещне лично с председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард, председателя на еврогрупата (министрите на финансите от еврозоната) Паскал Донахю и еврокомисаря Валдис Домбровскис.

На 20 януари - само преди три дни - Министерството на финансите обяви, че институциите в ЕС са приветствали формирането на новия кабинет и са се съгласили, че "България прави необходимия напредък към приемане на еврото".

"Това ще даде възможност на България в кратки срокове да подаде искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади", се казваше в съобщението на МФ.

Изведнъж три дни по-късно беше обявен отказ от задействането на процедурата.

Забавянето поставя под сериозно съмнение дали България наистина ще успее да спази собствените си срокове.

Самата оценка на готовността на държавата да влезе в еврозоната отнема около 3 месеца, а дори тя да е положителна, ще има нужда от още 6 месеца преходен период, в който населението и бизнесът ще ползват двете валути - лев и евро - паралелно.

Опасенията за ново дълго отлагане са свързани с това, че от януари 2025 г. инфлацията ще започне да се увеличава отново заради решението на КЕВР да вдигне цените на тока с 9% и заради отпадането на преференциалния ДДС за хляба и заведенията.

Политическите реакции

Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов побърза да прехвърли вината за неуспеха върху ПП и ДБ и протестите срещу кабинета му през 2020. Според него, още тогава можело държавата да получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната.

Николай Денков (ПП-ДБ) му отговори: "България е приета в чакалнята през 2020 г., но от 2018 г. до днес за първи път сега България изпълнява критерия за инфрацията, който е необходим. Така че през 2019 г., 2020 г., 2021 г., когато отгаваряше Борисов за бюджета, с неговите бюджети ние не отговаряхме на критерия за инфлацията".

Бившият финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков оправда решенито на Теменужка Петкова: "Да, ама не. Все още не изпълняваме ценовия критерий за влизане в еврозоната. С малко, но сме над нормата. Денков заблуждава.“

Каква е хронологията?

Януари 2021: Министърът на финансите Кирил Ананиев твърдеше, че еврото може да бъде въведено най-рано след три години, през 2024 г.

Няколко месеца по-късно инфлацията в цяла Европа тръгна нагоре, след като Русия започна да ограничава доставките на природен газ в подготовката си за нападението срещу Украйна.

Инфлацията дори не беше единственият критерий, който държавата не изпълняваше. През януари 2023 г. членството беше отложено за пореден път заради отказа на ГЕРБ, ДПС, БСП, "Възраждане" и "Български възход" да подкрепят промени в Кодекса за застраховането - едно от предварителните условия за синхронизиране на законодателството на България.

През февруари 2023 служебният финансов министър на Гълъб Донев Росица Велкова отказа да поиска конвергентен доклад, "след като не отговаряме както на критериите за законодателните ангажименти и няма съответствие в критерия за инфлацията". По това време инфлацията в България за февруари 2023 спрямо февруари 2022 беше 16%.

През декември 2023 г. Асен Василев като финансов министър твърдеше, че България може да покрие и последния критерий (инфлацията) до средата на 2024 г.

Правителството обаче се разпадна само 3-4 месеца по-късно, последваха и два поредни предсрочни избора за Народно събрание и удължаване на безвластието.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Сарафов по стъпките на Гешев - към църквата, преди да загуби властта

В деня, в който Висшият съдебен съвет прекрати избора на Сарафов - той се появи на среща в Св. Синод

13:04 - 23.01.2025
Важно днес

Нови две области обявяват грипна епидемия. Удължават мерките и във Видин

Временни противоепидемични мерки са в сила в още пет области - това са Варна, Хасково, Ямбол, Пловдив и Благоевград

12:52 - 23.01.2025
Важно днес

Алфа Рисърч: Новата власт тръгва с положителен рейтинг

"Това отразява по-скоро облекчението от края на политическата криза и очакването за отпушване на процесите"

12:31 - 23.01.2025
Политика

"Когато стана премиер, ще ви върна" - Пеевски поиска всички областни управители от ДПС-НН да напуснат

Пеевски отказа да отговори дали министърът на земеделието е свързан с него

11:12 - 23.01.2025
Важно днес

Кабинетът "Желязков" оттегли Закона за Бюджет 2025

Редовното правителство пише нова финансова рамка до 14 февруари

10:50 - 23.01.2025
Технологии

MrBeast е в надпреварата за ТikTok в САЩ

Ютубърът подготвя оферта за китайската платформа

10:43 - 23.01.2025
Кино и сериали

Били Кристъл и Мег Райън - Хари и Сали са отново заедно след 35 години

Екранната двойка се завръща с нов общ проект

10:41 - 23.01.2025
Важно днес

ВСС прекрати процедурата за избор на главен прокурор (Обновена)

Единственият кандидат за поста на главен прокурор е Борислав Сарафов

10:28 - 23.01.2025
Важно днес

КЗП ще обжалва съдебното решение за увеличените такси на мобилните оператори

Административният съд в София отмени заповед на Филипова, с която тя се опита да спре увеличенията при два от операторите

10:22 - 23.01.2025