Английският национален отбор по футбол достигна първия си финал на Европейско първенство, когато на 7 юли надигра Дания с 2:1 след продължения. Тази интерпретация обаче не е съвсем точна, защото става въпрос само за мъжката селекция на „трите лъва“ – жените вече имат два финала на европейски шампионат, последният от които през 2009 г.
Свикнали сме да възприемаме футбола като мъжки спорт, в който другият пол няма място нито на терена, нито пред малкия екран – за разлика от женския тенис например, който се радва на дълбоки исторически традиции. Тази представа обаче скоро може да се промени напълно, защото женският футбол се развива стремглаво нагоре през последните години и добива все по-голяма популярност.
Финалът на Световното при жените между САЩ и Нидерландия през 2019 постави рекорди по гледаемост в Америка и отчете 22% по-голяма аудитория в сравнение с мъжкия мач за титлата на Мондиала година по-рано. Освен това на стадиона имаше над 20 хиляди фенове на Щатите.
Затова много футболистки в социалните мрежи се зарадваха, че в новините си BBC са уточнили как мъжкият национален отбор на Англия се класира за първи път на финал на Европейско и дебютира в заключителната битка на голям форум от Световното през 1966 г. насам, когато печели трофея. Футболът вече не е това, което беше.
На Европейски първенства женският тим на Англия е по-успешен от колегите си мъже. През 2009 г. съставът на Хоуп Пауъл играе страхотен футбол и стига до финала на шампионата във Финландия. Там обаче отстъпва на Германия с 2:6.
Ако се върнем по-назад във времето, ще видим, че през 1984 г. футболистките на „трите лъва“ остават на крачка от титлата след изпълнение на дузпи срещу Швеция.
На Острова женският футбол се развива с бързи темпове и това се доказва с бронзовите медали на националния тим на Световното първенство от 2015. Тогава отборът на Марк Сампсън изпревари Гарет Саутгейт и неговите момчета, стигнали до четвъртото място на Мондиала в Русия три години по-късно.
Ако трябва да направим сравнение между женския и мъжкия отбор на другия финалист от Евро 2020 Италия, ще видим, че жените на „Скуадрата“ не изостават с много от грандиозните успехи на колегите си. Те два пъти са играли финали на Европейско първенство – през 1993 и 1997 г. Мъжкият тим се класира в заключителната битка за четвърти път, но има само един трофей – от далечната 1968 г.
След като стана най-изненадващият шампион в историята на европейските шампионати през 1992 г., Дания не достигна повече финала при мъжете, въпреки че беше на едва 30 минути да го стори срещу Англия. Вместо това женският тим на „червения динамит“ игра за титлата на първенството само преди 4 години. Възпитаничките на Нилс Нилсен отстъпиха на Нидерландия с 2:4. Те имат и два четвъртфинала на Световно, докато мъжете са играли на един – през 1998 г.
Германките са абсолютен хегемон на първенствата на Стария континент с 8 трофея (един от тях спечелен от Западна Германия), включително шест поредни. Последният от тях дойде през 2013, година преди мъжете да станат световни шампиони. Мъжкият състав на Бундестима не е взимал евротитла от 1996, когато триумфира с третото си отличие.
Нидерландският национален отбор по футбол няма титла на Европейско от 1988 г. насам след великите Рийкард, Гулит и Ван Бастен. Това обаче може да бъде опровергано, ако не уточним, че става дума за мъжете. Женските „лалета“ взеха трофея на последния шампионат на Стария континент през 2017 г. Освен това играха финал на Световното през 2019, докато мъжете не могат да се похвалят с подобно постижение от 2010 насам, когато загубиха от Испания.
За разлика от шведите, шведките имат във витрината си европейска титла. Жените на Китай, Япония и Норвегия са постигали повече успехи от сънародниците си от другия пол, защото китайките имат финал на Световно, а останалите два тима – по един трофей от Мондиала.
Най-голяма е разликата между женския и мъжкия отбор на САЩ. Американките, водени от Джил Елис, защитиха световния трофей през 2019 и увеличиха преднината си на върха пред другите тимове с 4 отличия. Меган Рапино, Алекс Морган и съотборничките им превърнаха женския футбол в истинско събитие сред американците и го направиха далеч по-популярен от мъжкия му вариант.
Футболистките на Джил Елис обаче се оплакаха, че въпреки успехите си са подложени на полова дискриминация от страна на местната футболна федерация, тъй като не получават същите възнаграждения като мъжете. Капитанът Рапино изпрати писмо до органа, управляващ футбола в страната, в което заяви, че през 2015 тимът е получил бонус от 1,7 млн. долара за спечелената титла на Мондиала, а мъжките ѝ колеги, отпаднали на ¼-финал година по-рано, са си разпределили 5,4 млн.
Тогава New York Times излезе с дълъг материал в подкрепа на женската селекция. Според медията – футболистките срещали по-лошо отношение, на някои не са им били позволени чартърни полети, пращани са били да тренират и играят на терени с изкуствена трева, получавали десетки проценти по-ниски заплати от мъжете.
Федерацията откликна на исканията на американките заради значително по-добрите им спортни постижения и за миналата година постъпленията им са били 24 млн. долара при 18 млн. за мъжкия тим.
Това постави основите на деликатния въпрос за финансирането на женския футбол, който, поне в Европа, е далеч по-малко популярен от мъжкия. Няколко други страни също последваха примера на САЩ, но все още няма развитие заради ниската гледаемост и по-малко генерираните приходи от телевизионни права и спонсорски договори.
Всъщност женският футбол е почти толкова „стар“, колкото мъжкия. Според Футболната асоциация на Англия – през 90-те години на 19 век вече е имало няколко сформирани женски състава, някои от които привличали по 10 хиляди зрители публика на стадион „Crouch End“.
Развитието на мъжкия и женския футбол, логично, продължава по съвсем различни пътища. Програмите за развитие на жените футболисти на ФИФА и УЕФА обаче стават все по-успешни и се откриват във все повече страни, аудиторията бавно се повишава, а вече и в България женското елитно първенство се излъчва по телевизията в опит да бъде промотирано.
Темата за женския футбол и неговата „легитимност“ отново излезе на преден план, когато Кристиано Роналдо отбеляза два гола на Франция по време на Евро 2020. Португалецът изравни рекорда на иранския нападател Али Даеи от 109 попадения с националния отбор, но в социалните мрежи веднага се заговори, че рекордьорът не се държи от мъж.
Канадката Кристин Синклеър все още е с най-доброто постижение и продължава да отбелязва попадения с екипа на „кленовите листа“. Тя има 186 гола в 299 мача от 2000 г. насам, или средно по 0,62 попадения на двубой. 38-годишната нападателка наскоро задмина дългогодишния рекорд на американката Аби Уомбач от 184 гола.
Повече от Кристиано Роналдо имат още 6 футболистки, сред които две са действащи – американките Алекс Морган и Карли Лойд.
И не – не Виторио Поцо е единственият треньор с две титли от Световно първенство (1934 и 1938 с Италия). Джил Елис повтори постижението му, и то в модерната ера на футбола.
Прочетете още:
Документалният сериал за Наоми Осака: "Какво съм аз, ако не съм добра тенисистка?"
Шампионката, която изпусна шанса си за Олимпиадата заради марихуана
"It's coming home": Всички са против Англия на Евро 2020, но аргументите им се пропукват
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
