Данъчни облекчения срещу извънреден труд. Това е мярката, която обсъжда Германия, за да стимулира икономиката си, да я направи по-конкурентоспособна и да накара хората да работят повече, отколкото сега, пише Financial Times.
Предложението е част от "план за растеж", подготвян от управляващите, който се очаква да бъде официално представен следващия месец. Друга идея е повече прекарано време в офиса да води до социални придобивки.
Идеята се дискутира в продължение на няколко месеца, като основната цел е да се компенсира спадът в работните часове след пандемията от COVID-19. Наред със застаряващото население - проблем, който съществува навсякъде в Европа - това е едно от основните предизвикателства пред растежа на германската икономика, пише изданието.
В повечето страни от Европейския съюз работното време според трудовото законодателство е 40 часа на седмица - или 8 часа на ден при 5 работни дни. Има държави, които тестват и 4-дневна работна седмица при запазване на броя часове. Всичко над това в общия случай се смята за извънреден труд. Той следва да се заплаща допълнитвлно.
Как се работи в Европа? А в България?
Данните на Евростат показват, че в ЕС с най-голям дял на допълнителни работни часове е Исландия - 13,8% от наетите през 2023 г. са превишавали 40-те часа седмично.
Следва Гърция, където 14,3% от служителите са полагали извънреден труд през миналата година.
България е държавата в дъното на класацията с едва 0,4% дял на допълнителна работа извън регламентираните по закон часове. Освен това процентът на наетите, които работят повече, прогресивно намалява. През 2021 г. е бил 1,2%, а през 2022 г. - 0,7,%. Това гласи официалната статистика.
В Германия също се наблюдава спад в дела на работещите извънредно - от 6,5% през 2021 г. до 5,4% през 2023 г.
По данни на Организацията за сигурност и сътрудничество (ОИСР) за 2022 г. Германия е страната с най-малко работни часове сред развитите държави, а дори нископлатените слугжители да искат да работят повече, много от тях се отказват. Причината е, че голяма част от допълнителните им приходи отиват за данъци.
Извънредният труд се заплаща, но и в Германия, и в повечето европейски страни данъкът върху доходите е прогресивен - колкото повече взимаш, толкова по-висок е проценът на облагане. Това не важи за България, защото налогът върху приходите е плосък - 10% от заплатата без значение от размера ѝ.
Каква е целта на Германия?
"Всички говорят за цикличната част на проблема в нашата икономиката, но дори да се върнем към годишен икономически растеж от 0,6% или 0,8%, няма да сме решили структурните проблеми. За това се опитваме да се справям с тях," казва пред Financial Times държавният секретар на канцлера Олаф Шолц Йорг Кукис.
Според ОИСР в Германия се работи с 30% по-малко, отколкото преди 50 години. Основната причина за това идва от желанието на европейците като цяло да имат повече време за почивка и свободно време. Това се наблюдава най-вече при жените, показват данните.
Идеята на финансовия министър на страната Кристиан Линднер е да бъдат въведени данъчни облекчения за служителите, които работят повече от 41 часа седмично, но досега тя срещаше сериозна съпротива от страна на синдикатите.
"В Италия, Франция и други страни се работи много повече, отколкото тук. Когато хората работят или работят повече, те плащат по-високи данъци и осигуровки, а получават по-малко социални придобивки", казва Линднер.
Енергийната криза в Европа, предизвикана от войната на Русия в Украйна, се отрази негативно на германската икономика и тя се е свила с 0,2% през 2023 г.
През първото тримесечие на тази година е отчетен ръст от 0,2%, но въпреки това прогнозите са, че за цялата година икономическият растеж ще е под 1%.
На този фон в цели сектори - като железопътния транспорт - служителите успяват да си извоюват по-малко работни часове. От 2029 г. те ще работят по 35 вместо досегашните 38 часа на седмица.
Опитът на Нидерландия и Великобритания
Според Европейската централна банка в страните от Еврозоната в края на миналата година се е работело средно с 5 часа по-малко на седмица, отколкото преди началото на пандемията през 2020 г. Това означава загуба от 2 млн. работещи на пълен работен ден за една година.
Затова и други държави, като например Нидерландия, се опитват да направят пазара на труда по-привлекателн.
"В Нидерландия много хора не работят на пълен работен ден, как да ги накараме да работят повече часове, ако няма финансов мотив?", казва министърът на финансите на страната Стивън ван Вайенберг.
Властите в Нидерландия се опитват да променят това с реформа, която включва увеличаване на размера на детските надбавки за работещи родители и въвеждане на по-добри условия за майчинство или бащинство.
Подобни мерки вече обяви и Великобритания. Така например, за да получават помощи, хората, които имат приходи по-малко от половината от седмичната надница, ще трябва да доказват пред социалните служби, че търсят допълнителна работа, или могат да изгубят тези добавки.
Според икономисти основен фактор за нежеланието на хората да участват по-активно на пазара на труда е решението на много компании да поддържат по-голям персонал във време на по-слаб икономически растеж, за да не им се налага да инвестират в нови служители, когато икономиката се възстанови и търсенето на работна ръка отново се повиши.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
