Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Главният прокурор Иван Гешев внесе в Конституционния съд искане да бъдат обявени за противоконституционни текстове от правилника на Народното събрание, които гласят, че депутатите могат да го викат в парламента най-малко веднъж на всеки три месеца.
Това се случва четири дни след като обвинител номер едно се отзова на искането на народните представители в правната комисия да го изслушат по темата за полицейското насилие над протестиращи през 2020 г.
В документа, внесен в КС, Гешев посочва, че текстовете на Народното събрание „противоречат на разпоредбите на Конституцията за принципа на разделение на властите и независимостта на съдебната власт“.
„Съгласно чл. 24 от ПОДНС „най-малко веднъж на всеки три месеца“ в Комисията по конституционни и правни въпроси на НС се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи. Това задължение е предвидено само за главния прокурор, но не и за председателите на върховните съдилища, което поставя въпроса за равнопоставеността между различните органи в съдебната система и за пропорционалността на нормата“, твърди Гешев.
Той цитира решение на Конституционния съд от 6 юни 2017, в което пише, че „основният закон ясно е установил пределите на сдържащите действия на законодателя по отношение на прокуратурата като част от съдебната власт - до годишните доклади, както и други доклади, които са с предмет, съобразен с изискването всяка власт да остане в границите на осъществявана от нея конституционно възложена власт“.
В искането на главния прокурор до КС се посочва, че разпоредбата на чл.24 от Правилника за организацията и дейността на НС недопустимо разширявала конституционно предвидения контрол на законодателната над съдебната власт и нарушавала баланса между властите.
Той цитира и още едно решение на КС от 17 май 1995 г. – че явяване в парламента за отговор на поставени въпроси от депутати не било задължително за президента, вицепрезидента, конституционните съдии и всички магистрати.
„Приравняването на орган на съдебната власт, каквато е прокуратурата, на органи, които са под пряк парламентарен контрол, е недопустимо нарушаване на баланса между властите и противоконституционно навлизане на законодателната власт в правомощия, дадени от Конституцията на органи на съдебната власт“, пише още в искането на Гешев.
Той два пъти отказа да се яви в парламента с доклад по темата за полицейското насилие и дори излезе в отпуск, но все пак на 19 август изненадващо отиде в правната комисия. Там само заяви, че нямал нито „задължението“, нито „правомощията“ да контролира „конкретни досъдебни производства“ и да знае информацията по тях.
Ден по-късно стана ясно, че прокуратурата е образувала общо 15 преписки във връзка със случаи на полицейско насилие в периода 1 юли - 30 септември 2020 г., но само в три от тях се е стигнало до по-задълбочено разследване.
Председателят на Комисията по конституционни и правни въпроси в 46-ото Народно събрание Андрей Михайлов от ИТН заяви в неделя пред БНР, че „зад маската на дипломатична учтивост на Гешев“ се чуло само едно нещо: „Не смейте да ме викате повече“.
Иван Костов: С речника на Доган и с диктуване на задачи - Трифонов вкара парламента в безизходица
