Главният прокурор Иван Гешев изненадващо определи българската прокуратура като институция, постигнала "водещи резултати за целия ЕС".
Самооценката на Гешев дойде по време на годишно отчетно събрание на Националната следствена служба - ден след като той и ръководството на прокуратурата обявиха, че разкрили "организирана атака на олигарси и мафията" на базата на странни записи от иззети флашки при арест.
„Безогледният политически натиск над Прокуратурата на Република България се дължи на работата ни. Въпреки него, въпреки конституционната, политическа и икономическа кризи, прокурорите и следователите постигат резултати, които са водещи не само в България и на Балканския полуостров, а за целия Европейски съюз“, казва Гешев в изявлението си пред следователите, разпространено от пресцентъра на прокуратурата.
Аргументът му за това нескромно твърдение е добре познатата статистика за процента на осъдителните присъди спрямо всички внесени обвинителни актове - 95% според данните на главния прокурор.
Този дял е още по-висок - 98 на сто, спрямо 2% оправдани лица за периода 2019-2021, според данни на прокуратурата от 2022.
- За сравнение - в края на 2021 г. в Русия има по-малко от 1% оправдателни присъди на годишна база, но това, че съдът потвърждава почти всеки обвинителен акт на руското следствие, трудно може да се определи като показател за върховенство на закона по европейски стандарт.
Проблемът с меренето на резултати през дела на осъдителните присъди е, че не отразява колко от реалните случаи на извършени престъпления минават от сигнализиране на полицията, през проверка, до прокурорско досъдебно производство, обвинителен акт и съдебна фаза.
Един пример за разминаване е статистиката в ЕС за броя на регистрираните в полицията случаи на кражби спрямо глава от населението - едно от най-често срещаните престъпления. Според данни на Евростат за 2020 г. в България тези сигнали, които са официално регистрирани от МВР, са едва 14,4 на 1000 души при средно ниво за ЕС от над 40, което поставя под въпрос колко от оплакванията на гражданите са оставени без разследване.
Хронична слабост на българската прокуратура са и разследванията за корупция по високите етажи на властта - която пролича особено ясно след серията от санкции на САЩ по закона "Магнитски" срещу български политици, - както и резултата по делата от особено голям обществен интерес.
В последните промени на НПК и Закона за съдебната власт, които така и не бяха гласувани окончателно от 48 Народно събрание, Крум Зарков предлагаше и въвеждане на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образуват досъдебно производство - един от начините държавното обвинение превантивно да "освободи" от наказателна отговорност предполагаеми извършители на престъпления, които така и не стигат до съда.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: