Глътката свеж въздух, от която всички имаме нужда

Да привличаш хиляди погледи не е чак толкова трудно. Хората се вглеждат и в катастрофи, бедствия, некролози.

Да задържиш вниманието им с нещо смислено и да ги промениш с история, която ще помнят дълго време - това вече е майсторство от друг калибър.

В един и същи ден се случиха две събития, които показаха къде стои тази граница. Двете от най-големите зали на София бяха пълни с публика, която може да го потвърди.

Филмът за Георги Аспарухов - Гунди събра 8000 души в "Арена София" - зрители от няколко поколения, някои от които са израснали с неговата легенда, без дори да са стъпвали на футболен стадион.

"Гунди" счупи рекорди както с продукцията, така и с премиерата си. Направен е със заслужено внимание към своя истински герой, и рискът си е заслужавал. Филмът е създаден от хора, които познават и публиката си - а тя жадува за близост до личности със споделени ценности, високо над цинизма на всекидневното риалити шоу, в което живеем.

През това време Зала 1 на НДК - която обикновено се пълни за концертите на Веселин Маринов или Конгресите на БСП - събра над 2000 души за премиерата на друг филм, създаден "по действителен случай".

Влогърът Любомир Жечев показа как журналистиката също може да бъде касов хит.

Филмът му ("едно дълго видео в YouTube", както сам го нарече) обединява на едно място всички разследвания за Ивелин Михайлов и "Историческия парк" и показва същността на схемата, с подобаваща ирония. Още по-важното е, че филмът се самофинансира със същия (ироничен) патос, с които "Паркът" привличаше своите "инвеститори".

Пет години държавните служби отказваха да подредят фактите и да си свършат работата, независимо десетките сигнали за случващото се във Ветрино. Ето ви ги на картинка.

Когато балонът се спука толкова гръмко, това си заслужава големия екран на Зала 1.

Какво е общото между двете събития?

И двете премиери носят заряд, който "не се дава по телевизията". Не цвърчат предизборни кебапчета. Няма безплатен концерт на Азис и Галена пред транспаранта на поредното ново начало със стари номерца.

Създателите им не губят времето на зрителите си. Не ги насъскват срещу другите. Не третират България като разпрано знаме от най-високия пилон на Балканския полуостров.

И най-вече личи професионализъм. Онова качество, което ужасно липсва в публичния живот, който живеем. Лесно е да се играе по струните на българската емоционалност - самят Историчсеки парк е подобно нещо. Много трудно е да се направи продукт с добавена стойност. Да отдадеш заслуженото на труда на другите. Да, Гунди е икона, но успехът в подобни ситуации е само на крачка от големия провал, когато говорим за хора със статут на национални герои. Нека си спомним за Максим Генчев и неговите опити да направи героични филми за Левски и Ботев. Само провалът му беше героичен.

Идеята да ангажираш зала арена София (ще се въздържим от новото ѝ име с вкус на хазарт) с премиера на филм е също толкова смела, колкото да решиш, че ще напълниш Зала 1 на НДК с журналистическо разследване. Успехът обаче обича смелите, а публиката, живееща в ежедневието на седмите предсрочни избори, има ужасна нужда от глътка свеж въздух. От нещо, което да не е 23-ият Биг Брадър, да не е двама души се надникават в студио - формат измислен между другото от създателите на филма за Гунди - Иван и Андрей с тяхното шоу по bTV "Сблъсък" или от евтин тв формат, който работи с "кожа на клиента".