Сдружението за модерна търговия принципно подкрепя въвеждането на депозитна система за опаковки. В сдружението членуват големите вериги хранителни магазини и други търговци. Някои от тях са се ангажирали пред министъра на околната среда и водите Борислав Сандов да приложат пилотно вендинг машини за връщане на пластмасови бутилки в обектите си още през 2022 г.

Сандов обяви новината след срещата на 17 януари.

Сдружението за модерна търговия подкрепя въвеждането на депозитна система за опаковки. На среща днес с представители на сдружението, обединяващо повечето от големите вериги хранителни магазини, ме увериха също, че ще приложат пилотно още тази година вендинг машини в свои обекти.

— Borislav Sandov (@BobbySandov) January 17, 2022

Десет дни по-рано, по време на парламентарния контрол, той съобщи, че се обсъжда въвеждане на машини, в които хората да могат да връщат пластмасови бутилки, вместо да ги изхвърлят в контейнерите за общи отпадъци. Предложението на МОСВ ще бъде дискутирано в Министерски съвет.

Срещу опаковките хората ще получават касова бележка или директно възнаграждение, което да служи като стимул да не потребяват толкова много пластмаса. Сандов заяви, че е нужна кардинална промяна, за да може България да изпълни целта по европейската директива – до 2029 г. 90% от опаковките от пластмаса да бъдат рециклирани. В противен случай страната ни трябва да плати милиони евро глоба.

Първата стъпка е била направена на срещата със Сдружението за модерна търговия, което включва BILLA, Kaufland, Lidl, DM, Deichmann, Pepco, „Хиполенд“ и др.

В света подобна депозитна система се използва в над 40 страни, 10 от които са в Европа. Германия, Италия, Хърватия и Литва са едни от най-добрите примери, а в Гърция и Румъния скоро моделът също ще бъде въведен. Обмисля се дали България да не въведе финландски модел, твърди неофициалната информация.

Според данни на „Евростат“ от 2018 - българите генерират 18.7 кг отпадъци от пластмасови опаковки на глава от населението за година. От това количество само 59% стигат до етапа на рециклиране, а останалите отиват или в околната среда, или се озовават в смесените битови отпадъци и най-често са депонирани или изгаряни.

В България се рециклират едва 22% от PET опаковките - според данни на европейската асоциация на безалкохолни напитки UNESDA. Тези опаковки са най-големият замърсител, като разграждането им отнема 450 години.

В много населени места у нас все още няма контейнери за разделно събиране, както и центрове за сортиране на отпадъците.

От 2021 г. Европейската комисия въведе европейски данък върху нерециклираните пластмасови опаковки. Държавите членки дължат единна ставка от 0.80 евро за килограм. Според изчисленията на Центъра за европейски политики - очакваното годишно задължение на България по този данък ще е 20 912 800 евро.