Microsoft похарчи милиарди долари за търсачката Bing, която никой не ползва и не би искал да ползва. Сега вложи още милиарди в оборудването ѝ с чатбот технологията ChatGPT. Резултатът - маниакален и злопаметен чатбот, който генерирани абзаци от лъжи, вместо връзки към уеб страници.
Разчита ли наистина компанията, че хората ще сменят Google с Bing? Или че ще спрат да търсят "Google" в Bing търсачката?
Ходът на Microsoft е разбираем - компанията опитва всичко, за да наложи Bing, но не успвя. По-трудно за разбиране е защо Google копира Microsoft с план да натъпче чатботове във всичките си услуги, пише журналистът Кори Докторов* за The Atlantic.
За да си обясним защо, да разгледаме историята на компанията - в нея не липсват лекомислени ходове.
През 2010 г. Google внезапно се оттегля от Китай - след местна хакерска атака срещу Gmail, която се оказва твърде неприятна за компанията. В продължение на четири години технологичният гигант е в сътрудничество с Китайската комунистическа партия - като целта е да се цензурират резултати от търсенето в търсачката. Накрая Google става свидетел на брутална атака над инфраструктурата си, а подозрението е, че всичко се е случило със съгласието на правителството на комунистическата страна.
Може ли да не се стига до там? Вероятно, особено ако Google се беше поучил от фиаското на Yahoo.
Yahoo стъпва в Китай през 1998 г., Google тъкмо е основан.
В следващите осем години Yahoo прави поредица от ужасяващи компромиси, за да поддържа операциите си в Китай. Кулминацията е известен инцидент, в който компанията помага на държавата да преследва журналиста Ши Тао. Той е осъден на 10 години затвор за "разкриване на държавни тайни", като доказателствата срещу нещо са личните му съобщения в Yahoo Mail.
Ролята на Yahoo като „полицейски информатор (според организацията "Репортери без граници“) предизвика остри критики, като други китайски писатели като Лиу Сяобо осъдиха съоснователя на компанията Джери Янг за предателство към китайския народ.
Навлизането на Google в Китай идва в разгара на този скандал през 2006 г.
Решението е "чиста гротеска", смята авторът на статията Докторов, който е известен активист в полза на либерализирането на законите за авторското право.
На въпросите как Google оправдава цензурирането на резултатите от търсачката си в Китай, член на борда на компанията обяснява, че това се прави, за да се подобри потребителското изживяване на китайците, които иначе биха получили връзки към страници, блокирани от Great Firewall и накрая биха се разочаровали, когато кликванията им не водят до никъде.
Great Firewall е комбинация от законодателни актове и технологии, наложени от Китайската народна република, за да може властта да регулира интернет на национално ниво. Ролята ѝ в интернет цензурата в Китай е да блокира достъпа до избрани чужди уебсайтове и да забавя трансграничния интернет трафик.
Истинският отговор според Докторов е, че през 2006 г. най-лесният начин Google да бъдат накарани да направят нещо глупаво и саморазрушително, е бил да се убедят Yahoo да го направят първи.
Колкото и странно да е Google - с пазарна капитализация от над един трилион долара - лесно става жертва на манипулация заради несигурността си и зле обмислени маневри на копиране, пише авторът.
Това не е единственият път, когато Google скача през прозореца, само защото друга компания е обявила, че скачането от прозорци ще бъде следващата голяма тенденция.
Още е ясен споменът от това, което направи Google, когато реши, че трябва да отговори с нещо на възхода на Facebook и този отговор се казваше Google Plus. Година след като Google се оттегли от Китай, компанията разработи собствената си социална медийна услуга.
Продуктовите мениджъри и инженери получават нареждания да интегрират напълно Google Plus в платформите на Google. Това се превръща в страховит KPI (ключов показател за ефективност), на който почиват бонусите, повишенията и оценките на ефективността на служителите в гиганта. Google Plus така и не проби.
Въпросът е защо Google толкова лесно се навива да прави глупости - независимо дали включват цензура в Китай или нещо друго? Безпокойството на компанията се корени в пропастта между фантазията ѝ да бъде фабрика за идеи и реалността на действителния ѝ бизнес, подозира Докторов.
В 24-годишната си история Google направи "един и половина много успешни продукта" - търсачката и доста добър клонинг на Hotmail, казва авторът. Всичко останало, което е изградила вътрешно, е сринато и изгоряло. И не е само Google Plus, има цяло „гробище" на Google от неуспешни продукти, продължава той.
А почти всеки друг успешен продукт на Google – мобилното приложение Stack, Ads manager, Google Meets, инструментите за сътрудничество в документи, облачната услуга, инструментите за управление на сървъри – е вследствие на придобиване. В много случаи тези придобивания заменят вътрешни продукти, които са се провалили (както YouTube измести Google Video).
Google, както всеки монополист преди това, вече не е компания за създаване на неща - това е компания за закупуване на неща. И все пак този факт очевидно накърнява самооценката на Google и понижава престижа ѝ пред нейните потребители. Това също заплашва да подкопае ценовата премия на акциите, на която Google се е радвала в миналото - благодарение на незаслужената си, според автора, репутация на иноватор. Google е добра компания в прилагането и разпространяването на изобретенията на други хора, но това отново са характерни неща за всеки монополист, казва Докторов. Техническото съвършенство в мащаб не е същото като креативността.
Анализатори показват, че Google губи надпреварата с изкуствения интелект. В цялата компания звънят предупредителни аларми, а на служителите (които са оцелели след брутален, ненужен кръг от масови съкращения) е наредено да интегрират чатботове в търсенето. (Обратното изкупуване на акции на Google през 2022 г. стана толкова колосално, че щеше да плати заплатите на всеки съкратен служител за следващите 27 години - б.а.)
Същият стар цикъл: монополистичен конкурент на Google се разширява в съмнителна бизнес линия - последно това е Yahoo и Китай; този път е Microsoft и ChatGPT – и Google полудява.
Ръководството на компанията изисква от служителите си да преследват ходове на конкуренцията. Това прави и възнаграждението им зависимо от гонене на комерсиална прищявка и интегриране на последната техническа новост в продукти, на които милиарди хора разчитат – дори ако това ги превръща в значително по-лоши.
Знаем как завършва този филм. Потребителското изживяване на Google ще продължи да се влошава. Постоянният спад на качеството в търсенето, при което резултатите се превръщат в неядлива яхния от реклами, спам и самопредпочитани връзки към собствените услуги на Google, ще достигне нов връх на посредственост. Впоследствие повече стойност ще бъде прехвърлена от потребители, рекламодатели и служители към акционерите.
Проблемът не е, че чатботовете са неуместни за търсенето – те вече са твърде уместни. По-скоро това, че автоматизираните текстови генератори ще произведат океани от спам и ще продължат безгрижно да бълват лъжи с цялата си измамна сила.
Google можеше да отвърне на тази заплаха, като създаде инструменти за „организиране на световната информация и да я направи универсално достъпна и полезна“, както се прокламира в собствената декларация за мисията на компанията. Google можеше да реформира изследователския си отдел за машинно обучение и да опита да върне заслужената си репутация на място, където спазването на корпоративната линия е по-важно от техническото съвършенство.
Но не го направи и няма да го направи.
Компанията за купуване на други компании и продукти не спира да се стреми да е компания за изобретяване на неща. Без кормило и без идеи, движейки се от един единствен технически пробив от преди четвърт век. Google ще продължи да преследва конкурентите си и да нарича процеса „иновация“.
*Кори Докторов е канадско-британски блогър, журналист и автор на научна фантастика. Той е и активист в полза на либерализирането на законите за авторското право.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
