Водещият експерт на Германия по Covid-19 Кристиан Дростен е на фронтовата линия не само в науката, но и в медиите. Неговият авторитет стои в основата на мерките, които помогнаха на страната да проведе масивна кампания по тестване на населението и да овладее епидемията на много ранен етап.
Дростен сам скъсява дистанцията с публиката, като обяснява новите открития и промените около Covid-19 в подкаст за NDR. Сега обаче експертът се превърна в политическа мишена - не само на групата за натиск срещу задържането на мерките за безопасност, но и на редакцията на популярния таблоид "Билд".
Водещата статия на вестника от 26 май обвинява вирусолога от берлинската болница "Шарите" в непрофесионализъм при провеждането на изследване върху риска от предаване на SARS-Cov2 от заразени деца към останалите хора.
"Съмнителни методи", "Груби грешки при изследването на Дростен за децата", "Откога топ-вирусологът знаеше за това?".
Внушението в статията е, че политическото решение за затварянето на детските градини и училищата в Германия се е базирало върху едно сгрешено изследване. В подкрепа на това твърдение са цитирани коментари от няколко "учени от множество държави", които подлагат работата на Дростен на "все по-остра критика". Твърди се още, че дори в самия изследователски екип в "Шарите" са разбрали грешките си.
"Дали германската политика по отношение на училищата не се превърна в жертва на едно невярно изследване?", се пита в статията, подписана от 29-годишния политически репортер Филип Пятов.
Опроверженията на тези твърдения започнаха да се натрупват само няколко часа след появата на статията, а редакцията на "Билд" беше обвинена в провеждането на тенденциозна и манипулативна кампания.
Докладът на Дростен
Изследването, за което Пятов говори, е предварителен доклад на Дростен и екипа му върху поведението на новия коронавирус при децата.
Взети са данните от тестовете на над 59 000 пациенти, преминали през лабораториите на "Шарите" и "Лабор Берлин". От тях 3 712 са дали положителен резултат на PCR проба. Пациентите са разделени в две категории, за да се провери дали има връзка между възрастта и количеството на вирусните частици в организма. Първата категория е подредена по възрастови групи, а втората - по социални страти (възпитаници на детски градини, ученици в началния курс, гимназисти, студенти, зрели и възрастни хора).
Авторите на изследването сами посочват, че анализът на децата като вирусоносители е затруднен поради факта, че затварянето на училищата и детските градини беше една от първите мерки в хода на епидемията още преди да може да се проведат тестове върху тях. Поради малкия размер на извадката при децата екипът на Дростен решава да потърси връзка между инфекциозността чрез анализ на вирусната концентрация в респираторния тракт на пациентите.
"Има причини да се твърди, че децата не биха могли да бъдат толкова заразни колкото възрастните, защото асимптоматичните деца не разпространяват вируса чрез кашляне и обемът на издишания въздух е по-малък от този при възрастните. Въпреки това има данни, които подкрепят хипотезата за разпространението на вируса - по-голямата физическа активност и по-близкото социално общуване на децата. Препоръчваме събирането и анализирането на повече данни за вирусните количества от тестващите лаборатории, за да се постигнат по-устойчиви статистически данни и независимо потвърждение на представените резултати. При липсата на статистически доказателства за разлики при вирусния товар на децата, трябва да предупредим, че не бива да се допуска цялостно повторно отваряне на училищата и детските градини при настоящата ситуация, при която масовата част от населението е уязвима на вируса и трябва да поддържаме ниски нива на разпространение на болестта чрез нефармацевтични мерки. Децата може да са също толкова заразни, колкото и възрастните", се казва в предварителния доклад на "Шарите".
"Не желая да участвам в кампания на "Билд"
Докладът е публикуван в края на април, докато правителството и местните власти дебатираха по темата за отслабването на противоепидемиологичните мерки в страната. Изводите му бяха обсъждани в медии като "Шпигел" и "Цайт" още тогава. Интересът на "Билд" към темата обаче се проявява едва в края на месец май - и то с необяснима спешност.
Кристиан Дростен публикува извадка от мейл, в който репортерът на таблоида го призовава да даде коментар по някои от критиките срещу методите на изследването. Писмото на Филип Пятов е изпратено на пощата на вирусолога около 15 ч. на 25 май с настояване за отговор "до 16 ч. днес". Статията е пусната в сайта 30 минути след края на зададения от журналиста срок, без позиция от Дростен. Самият вирусолог коментира малко по-късно, че "има по-важна работа" от това да пише обяснения.
Interessant: die #Bild plant eine tendenziöse Berichterstattung über unsere Vorpublikation zu Viruslasten und bemüht dabei Zitatfetzen von Wissenschaftlern ohne Zusammenhang. Ich soll innerhalb von einer Stunde Stellung nehmen. Ich habe Besseres zu tun. pic.twitter.com/fghG1rdnnq
— Christian Drosten (@c_drosten) May 25, 2020
Материалът цитира мнения на няколко професори по статистика и икономика, за да подчертае "слабите места" в изследването.
Споменати са предупреждения за "внимателна интерпретация на резултатите" от проф. Леонард Хелд от Института по епидемиология в Цюрих, критики към изводите от страна на професора по статистика Доминик Лийбл, както и преценка от проф. Кристоф Роте, който казва, че "използваните статистически методи са много слаби".
Цитиран е и професорът по икономика Йорг Щойе от Корнел, който казва, че "резултатите сякаш са водени от предварителните решения на изследователите" и че "посоката на резултатите съвпада с публичните изказвания на водещите автори".
Това, което "Билд" пропуска да сподели, е, че подбраните цитати са част от нормалния процес по експертно рецензиране на предварителните доклади на научни публикации. Прегледът на методите и резултатите е част от дискусията между колеги. Нещо повече: нито един от тези изследователи не е потърсен от автора на статията, за да разясни позицията си по несъвършенствата и ограниченията на изследването на Дростен. Мненията им са публикувани в отворена научна дискусионна платформа, а не са дадени пред "Билд", каквото впечатление може да създаде статията.
Малко след публикуването й икономистът Йорк Щойе даде интервю за "Шпигел", в което призовава да не го замесват в таблоидни кампании и посочва, че никой от медията не го е попитал за коментар. Веднага щом е научил за статията, Щойе се е свързал с Дростен, за да му обясни, че намира съдържанието й за неприемливо.
Останалите двама цитирани в Билд - статистиците Кристоф Роте и Доминик Лийбл - също се разграничиха от статията.
"Никой от "Билд" не е разговарял с мен и се дистанцирам изрично от този тип публикации"
Niemand von #Bild hat mit mir gesprochen, und ich distanziere mich ausdrücklich von dieser Art der Berichterstattung. https://t.co/Jrrx9eGNyk
— Christoph Rothe (@christoph_rothe) May 25, 2020
"Нямах никаква представа за разследването на "Билд" и се дистанцирам най-сериозно от този подход за натиск върху хората. Можем само да се радваме, че научната общност на Германия включва Кристиан Дростен и неговия екип. Те спасиха човешки животи", пише Лийбл.
Ich wusste nichts von der Anfrage der BILD und distanziere mich von dieser Art Menschen unter Druck zu setzen auf's schärfste. Wir können uns mehr glücklich schätzen @c_drosten und sein Team im Wissenschaftsstandort Deutschland zu haben. They saved lifes!
— Dominik Liebl (@domliebl) May 25, 2020
В един от епизодите на подкаста си за NDR Кристиан Дростен признава, че е ползвал сравнително груби статистически методи при провеждането на изследването и че статистиците с право биха го подложили на критика, защото с други инструменти може да се открият разлики.
Но той твърди, че заключението, че болните от Covid-19 деца имат също толкова вирусни частици в респираторния тракт като при възрастните е потвърдено. Екипът на вирусолога е направил повторна проверка на данните. Разлики се установяват при деца от ранната фаза на пандемията, които са били заразени, но почти не са проявявали симптоми. При тях количеството на вирусни частици в гърлото е високо. В по-късната фаза изследваните проби са идвали от деца, които са били в напреднал стадий на болестта и са приемани за лечение в болница. При тях вирусният товар в гърлото вече е спаднал.
"Ако анализираме тези данни отделно, виждаме ясно, че децата имат същата концентрация на вируса, каквато имат и другите възрастови групи", казва Дростен. Дали останалите експерти в областта на вирусологията са съгласни или не - това може да се установи с внимателна научна дискусия, а не с политически обвинения.
Нещо повече - намекът, че анализът на Дростен е довел до жертване на образованието на германските деца, също не почива на фактите.
Всъщност училищата и детските градини в Германия бяха затворени 3 седмици преди появата на предварителния доклад от "Шарите". Самият вирусолог неотдавна се изказа в подкрепа на внимателното премахване на ограниченията за достъп до учебни заведения.
"Днес едно, утре друго"
Прокарването на съмнения относно авторитета на Кристиан Дростен не е прецедент за "Билд". В края на статията, която предизвика скандала, се посочва с курсив, че на 6 март (в самото начало на пандемията в Германия) той се е обявил срещу пълното затваряне на училищата, а една седмица по-късно е препоръчал все пак те да бъдат затворени.
Това е само един от случаите, в които таблоидът обвинява специалистите в "лутане" заради смяната на експертните препоръки след появата на нова информация за хода на пандемията.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Битката срещу експертите и Covid-19: Спортът, в който ритат играчите вместо топката
Самата редакция на "Билд" обаче явно не изпитва притеснение от факта, че също промени мнението си за Кристиан Дростен за доста кратко време.
"Цайт" цитира публикации на таблоида от средата на месец март 2020 г., в които вирусологът е описван като човек, който обяснява Covid-19 на публиката по достъпен начин, "на база на опита и експертизата си". Сега образът на Дростен се преформатира в злонамерен и некадърен учен, който принуждава германските деца да си седят вкъщи и при това умишлено заблуждава общественото мнение.
"(Авторът на статията) е направил всичко възможно да проследи възможните несъответствия в предварителния доклад на изследване, проведено от екипа на Кристиан Дростен в "Шарите". Разпознал е тема "от улицата" - въпросът за отварянето на училищата и детските градини засяга много хора по емоционален начин, а изследването на Дростен върху вирулентността при децата има пряка връзка с този въпрос. Но един добър журналист би вдигнал телефона и би помолил учените да обяснят изследователската процедура, при която критиките по предварителните доклади на изследванията са съвсем нормална практика. На база на тази експертиза авторът на статията щеше да установи, че тук няма тема, а ако има - тя е толкова сложна, че не си заслужава усилието", коментира "Цайт" в анализ по темата.
Бившият ръководител на политическия отдел на "Билд" Георг Щрайтер пише, че го "боли, когато гледа как главният редактор на медията Юлиaн Райхелт съсипва добрата работа на много от колегите си с помощта на няколко доверени момчета".
"Цайт" намира връзка между преувеличаването на критиките срещу Дростен и "инстинкта за самосъхранение на таблоидната журналистика, която не бива да изпуска посоката на обществения гняв, особено във времена на спадащи тиражи и множество конкурентни прости обяснения за света".
"Научните изследвания не са тема от всекидневието и свеждането на научния дебат до обичайния конфликт между конкуренти и съперници е манипулативно и непрофесионално дори по стандартите на таблоидната преса", пише вестникът.
"Това изобщо не означава, че таблоидите не бива да докосват научни теми с особено голямо обществено значение особено ако главните действащи лица са личности, които открито обсъждат професионалните си занимания в публичното пространство като Дростен. Но добрият таблоид би трябвало да следи внимателно работата на учените и да ги постави на място тогава, когато наистина направят грешка, засягаща ежедневието на множество хора. В противен случай става дума за медийна кампания".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
