Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Арестът на тримата българи във Великобритания, заподозрени за връзки с руските спецслужби, се вписва в подозрителен модел на активиране на "спящи клетки" на Кремъл в западни държави.
Това показва анализ на британското издание "Гардиън", след като във вторник BBC разкри за делото срещу Орлин Русев, Бисер Джамбазов и Катрин Иванова.
Медията напомня за поне два подобни случая с арести на привидно случайни граждани, които попадат в полезрението на контраразузнаването - като аржентинска двойка в Словения и фотограф от мексиканско-гръцки произход, който притежава магазин за прежда в Атина.
Не само те, но и много други хора вече са разследвани за това, че предават информация към Русия - сред тях има и охранител от британското посолство в Берлин, осъден на 13 години затвор. Само в Полша са арестувани повече от дузина души, заподозрени за изпълнение на поръчки на руските служби.
"Гардиън" прави уговорката, че все още има доста неясноти около делото на тримата българи - срещу тях са повдигнати обвинения, но процесът ще започне едва през януари 2024 г., самите те още не са пледирали вина или невинност, а британските власти пазят в тайна повечето детайли около разследването.
"Едно нещо обаче е ясно: Откакто Владимир Путин започна пълномащабната си инвазия в Украйна през февруари 2022 г., Москва се принуждава да прибягва към по-рисковани и необичайни методи на шпионаж, основно заради това, че много от разузнавачите им под дипломатическо прикритие в Европа бяха изгонени", пише Шон Уокър, кореспондент на вестника за Централна и Източна Европа.
Войната затруднява трите основни руски служби ФСБ, СВР и ГРУ да пласират служителите си зад граница - според данни на Центъра за стратегически и международни изследвания над 450 руски дипломати са изгонени от посолствата в първите три месеца на инвазията, като повечето от тях са били на мисия в Европа.
Сега Кремъл се опитва да замени пробитата си мрежа с други средства.
Много от инструментите, с които Русия по-рано си е служила за "остри" шпионски операции, вече са блокирани, коментира Уокър.
Когато Сергей Скрипал беше нападнат с "новичок" през 2018 г., отровителите бяха агенти на ГРУ, използващи руски паспорти с фалшива самоличност, за да получат британски визи.
Разследващата организация Bellingcat беше проследила поредните номера на паспортите им до конкретна служба в Русия, което им позволи да идентифицират много други оперативни служители на ГРУ, използващи лични документи със сходни серийни номера - и това провали прикритието на множество руски агенти.
От началото на войната стана доста по-трудно за каквито и да е руски граждани да получат виза за посещение на Великобритания или на страна от Шенгенската зона - т.е. хора като нападателите на Сергей Скрипал трудно биха се добрали до виза, дори ако връзката им с ГРУ не бъде засечена.
Всичко това води до активирането на "спящи клетки" от страна на Русия или прехвърлянето на по-активна шпионска дейност върху неофициални агенти и сътрудници. Това може да са граждани на трети страни или "нелегали" - руски оперативни работници, които се представят за чужди граждани и са вложили години във внимателно изграждане на "легенда".
Нелегалите - термин, който е наследен от програма от съветската епоха - обикновено се занимават с малко активна разузнавателна дейност, което им позволява да се интегрират в обществото в името на по-дългосрочни мисии.
В последната година обаче поне 7 от тях са разконспирирани на Запад - в Норвегия, Бразилия, Нидерландия, Словения и Гърция. Някои от тях успяват да избягат и се предполага, че са се върнали в Русия. Други все още са под арест.
Тримата заподозрени шпиони във Великобритания са задържани през февруари - два месеца след като в Любляна са арестувани двама души на име Мария Майер и Лудвиг Гиш. Властите смятат, че те са руснаци, представящи се за аржентинци, и на практика са кадрови офицери от Службата за външно разузнаване на Русия.
Жената на име Майер е управлявала художествена галерия в Любляна и е използвала професията си като повод за чести пътувания в чужбина - включително във Великобритания.
Не е ясно дали е изпълнявала шпионски задачи на Острова. Засега няма и публично достъпни доказателства, които да я свързват с други руски оперативни служители или с тримата обвинени българи.
