Старата библейска истина „По делата ще ги познаете“ беше полезна за ориентация „кой кой е“ в протестите още при тяхното начало миналата година. На практика политически представители на хората по площадите бяха „Демократична България“ и „Отровното трио“ с партиите около Мая Манолова.
Лицата на станалия впоследствие основен политически играч „Има такъв народ“ ги нямаше там. Тяхното виртуално присъствие обаче – чрез пряко отразяване на Протеста от ТВ 7/8 и тяхна песен срещу Статуквото на площада – даваше измамното чувство за реално участие в самия Протест.
Това смесване на дела (неучастие) с думи (чувство за участие) даде огромен политически кредит на Слави&Co и им извая образ на борци за Промяна.
В тяхна полза играеше натрупаната с годините огромна ТВ популярност, която стана пиедестал, от който да се олицетворят с онеправдания народ. И да поискат неговите гласове, с които да накажат политическата класа заради непризнаване на референдума. Но за да хване всичко това дикиш, ключов фактор беше портретирането им като нов политически играч, който – за разлика от други политически лица на Протеста - няма нищо общо със Системата и затова само на тях може да се вярва.
Въпреки че в този етап нямаше нито едно политическо действие от страна на ИТН, думите бяха взети за предстоящи дела и народният глас ги направи втора, а след това и първа политическа сила.
Отново, както при Бойко Борисов, гласоподавателят затвори очи за десетки червени лампички от биографията на Слави: от певеца на мутрите се очакваше да гони мутрите от властта.
Купоните на Мулти и личното приятелство с Илия Павлов, благоговението пред политическия талант на Доган, възпяването на мутрите и мутренското в немалка част от песните му („Забрави за правилата“, „Лоши момчета“ и т.н.) и най-вече самият лайфстайл: ланци, лъскави джипове, охрана – сякаш принадлежаха на един друг Слави.
Изпадналият в музикален екстаз избирател, пеещ в транс на стадиона „Райна Попгеоргиева“ и „Кога зашумят шумите“ забрави всичко това и патриотичната емоция го докара до урните.
Разривът между думи и дела обаче започна да придобива ясни контури още в 45то народно събрание.
Злъчът на Тошко беше насочен само срещу ГЕРБ, а ДПС беше свенливо подминавано. Управляващата дневния ред на парламента Ива Митева - случайно хваната в празнична снимка с топ библиотекар - така и не допусна за разглеждане в зала проектозакона за закриване на специализирания съд.
Като цяло нямаше нито един знак, че ИТН има някакво намерение да пречи на ДПС.
Краткият живот на парламента обаче скри тези знаци и те останаха неосъзнати от избирателите, които направиха с малка преднина ИТН най-голямата политическа сила в 46-я парламент.
И тогава започна поредица от шокове за драгия избирател: предлагане на министър от корупционната тройна коалиция за премиер с програма, за която никой избирател не е гласувал; отказ да се търси диалог с другите протестни партии; покана към ДПС за участие в преговори; подготовка на масон за следващ премиер, който се оказва с тежък професионален проблем; атака към най-добрите служебни министри, засегнали статуквото; политически сблъсък и остри реплики единствено с Демократична България и др.
Но най-вече - дори от думите, да не говорим делата, изчезнаха всякакви намерения за борба с корупцията, престъпността, Сарая.
„Черешката“ беше номинация за премиер на непознато лице, което няма зад гърба си нито една обществена проява, но пък заявило програма, диаметрално противоположна на първия предложен кабинет. И пак – в която липсва като приоритет борба с корупционния модел на държавата.
И така – дни преди гласуване в зала на още неизвестен кабинет – нито по думи, нито по дела ИТН има нещо общо със заявките на Протеста. Нещо повече, все по-вероятно е този кабинет да бъде гласуван от Статуквото, с което уж ИТН щеше да се бори.
А с поведението си Слави стана карикатура на Бойко Борисов - лице, което обедини българите за общ Протест. Въпросът пред българите е докога ще търсят вожд от Статуквото, който да спасява България от…Статуквото?
