Последната година беше повратна точка за политиката - но Covid-пандемията съвсем не беше единственият риск за управлението в глобален мащаб.
Иън Бремър, политически анализатор, основател на G-Zero и института "Евразия", и професор по приложна геополитика към Школата за международни отношения на Колумбийския университет в Ню Йорк, прави ежегодна класация на 10-те най-значими рискове за света.
Разбира се, 2020 г. беше безпрецедентна: само три месеца след публикуването на оценката се налага да я преразгледа заради избухването на пандемията. Още преди Covid-19 обаче Бремър разчете правилно някои от ключовите дългосрочните тенденции: растящото недоверие в изборния процес в САЩ, "голямото разкачване" на взаимно обвързаните икономики на Америка и Китай, и завръщането на силните национални държави.
Каква е оценката му за рисковете през 2021 г. накратко? Съединените щати остават най-могъщата, политически разделена и икономически небалансирана държава сред индустриализираните демокрации по света. Китай е най-силният й конкурент, чийто техно-капиталистически и авторитарен режим провокира все по-голямо недоверие сред страните от Г-20. Германия и Япония са по-стабилни, но дългогодишните им лидери отстъпиха (като Шиндзо Абе) или са в процес на оттегляне (като Ангела Меркел). Русия запада и обвинява Запада и САЩ за неуспехите си. А светът се намира в разгара на най-тежката криза от поколения насам.... "Честита нова година"...
Ако здравната политика беше водеща през 2020 г., то икономическата реакция срещу Covid-19 ще бъде определяща за 2021, независимо от напредъка на ваксинационната кампания. Когато суперсила като САЩ е раздирана от вътрешни конфликти, това е проблем за всяка държава. Въпреки икономическото възстановяване, геополитическата рецесия ще се задълбочи. Затова най-големият риск на следващата година, според Бремър, е:
1) 46-тият президент* - звездичката не е случайна. Това е годината, в която новият главнокомандващ на най-силната демокрация в света Джо Байдън ще поеме властта в момент, в който почти половината избиратели в собствената му страна, включително част от членовете на Конгреса, оспорват легитимността на победата му. Отказът на Доналд Тръмп да приеме резултата от изборите, които смята за "откраднати", създава уникална криза в американската история. Никога досега не се е случвала подобна политическа реалност в друга държава от Г-7, но тя се оказва факт в Съединените щати.
2) Дългата опашка на Covid - 2021 г. започна с оптимизъм заради появата на няколко ваксини срещу Covid-19, в които експертите влагат надеждите си. Но нито коронавирусът, нито мащабните му последствия ще изчезнат, веднага щом ваксинирането започне. Правителствата по света ще продължават да се борят с недостига на имунизационни препарати, а пандемията ще остави в наследство огромни държавни дългове, безработни хора и изгубено доверие. 2021 г. ще покаже, че остатъчните симптоми на коронавируса застрашават не само човешкото здраве, но и глобалната икономика.
Най-важните събития, които ще следим през 2021 г.
3) Климатът и енергийният преход - 2020 беше поредната най-гореща година на Земята, откакто се води температурната статистика. Както правителствата, така и големите корпорации въвеждат нови правила, за да решат проблемите с разрастващата се криза. САЩ се връщат обратно в Парижкото споразумение, за да постигнат нулеви нетни емисии не по-късно от 2050 г. Енергийният преход обаче ще бъде доминиран от политическо съревнование и липса на координация между най-важните играчи. Индия, Австралия и Бразилия ревностно пазят икономиките си от външния натиск за декарбонизация. ЕС може да започне да налага климатичен данък върху вноса на страни като Китай, Русия и САЩ заради неспазване на екологични критерии. И без това фрагментираният свят може да стане още по-разделен заради климата.
5) "Данните са новият петрол" - Някога Китай беше изключение в сферата на контрола върху потока от дигитална инфорамция. Сега подходът му се превръща в норма. Докато Пекин ускорява политиката си на "суверенитет на данните", САЩ ще продължава да влага усилия в недопускането на външно влияние върху личните данни на американските граждани и огромния трафик на информация в критично важната инфраструктура на страната. Държавният протекционизъм може да има отражение и върху финтех-индустрията и възхода на дигиталните валути.
6) Повратната точка в киберсигурността - Комбинацията от все повече уязвими устройства, липса на ефективна дипломация и растящото внимание върху киберсигурността ще доведе до още по-голяма нестабилност. Стотици милиони души ще продължат да работят, пазаруват, учат и общуват от домовете си през 2021 г., докато пандемията не бъде поставена под контрол. Сливането на дом, училище и офис в една и съща мрежа е IT-кошмар, който дава много повече опции за действие на злонамерени групи. На политическо ниво: вместо да се разработят глобални правила за поведение на държавите в киберпространството, се залага на стратегии със съмнителна ефективност като налагане на санкции и публично изобличаване на кибершпионажа. Евентуалният срив в отношенията между САЩ и Русия през 2021 г. може да се окаже ключов фактор за увеличаването на рисковете в тази сфера .
7 прогнози за бъдещето на бизнеса през 2021 г., според проф. Скот Галоуей
7) Ефектите от непредсказуемостта на Ердоган - Турция едва избегна финансова криза в края на 2020 г., когато президентът смени икономическия си екип и заложи на по-праволинейна монетарна политика. Избирателите на Ердоган са сред най-тежко засегнатите от повишаването на лихвите, а бюджетните ограничения ще имат сериозен ефект върху възможността на партията му да покровителства мрежа от малки и средни предприятия, върху които се крепи електоралната му база. Ако вътрешният натиск продължи, той ще бъде принуден да се върне обратно към рисковата икономическа политика. Кризите, с които Ердоган се въвлича във външнополитически план, ще се нанесат болезнен откатен удар върху икономиката. Анкара ще напомня повече на нестабилното си минало от 90-те, отколкото на успешната икономика, която Ердоган ръководеше преди десетилетие.
8) Близкият Изток - скъпият евтин петрол - сривът в цените на енергийните ресурси доведе до отслабване на икономиките от Близкия Изток и Северна Африка, а тази тенденция ще се запази. Много от правителствата ще бъдат принудени да съкратят публичните си разходи независимо от здравната криза, а това ще увреди частния сектор и ще разшири безработицата. Възможно е протестите да станат още по-интензивни, а реформите да се забавят. Ниските цени на петрола ще доведат до ситуация, в която Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар ще останат с по-малък ресурс за подкрепа на регионалните си партньори. Страни като Ливан, Тунис, Египет и Йордания може да останат без спасителна мрежа в случай на сериозна криза.
9) Европа след Меркел - Независимо от целия ужас на Covid-19, пандемията оказа позитивно отражение върху политическото наследство на Ангела Меркел. Германският канцлер затвърди влиянието си в края на кариерата си, като изигра ключова роля за финалното договаряне на условията за кризисния фонд от 750 млрд. евро на ЕС. Планираното й оттегляне през септември оставя Еманюел Макрон, чиито позиции бяха отслабени заради пандемията, сам в центъра на политическата сцена на ЕС. Макрон няма да гледа на наследника на Меркел като на свой равен, и ще бъде твърде зает с вътрешните проблеми на Франция заради предстоящите президентски избори след година. Ако досега Меркел успяваше да държи под контрол връзките с Турция, след нея ЕС може да заеме доста по-крайна позиция, с което да провокира Анкара да задейства нова заплаха за бежанска криза.
10) Разочарованието на Латинска Америка - Страните от Латинска Америка ще останат без достъп до големи количества от ваксини срещу Covid-19 поне до втората половина на 2021 г., а здравните им системи не са в добра позиция да посрещнат нова епидемична вълна преди този срок. Годината е пренаситена от избори в Аржентина, Мексико, Еквадор, Перу и Чили. И петте държави се сблъскаха със сериозно влошаване на бюджетните си позиции в резултат на увеличените разходи за справяне с икономическите щети на пандемията. Нарастващото обществено недоволство може да отвори вратите пред кандидатите-популисти, което ще създаде още повече рискове. Ако Близкият Изток е очевидният голям губещ в кризата с коронавируса, Латинска Америка стои на второ място по нестабилност.
Прочетете още:
Ювал Ноа Харари: Щом сексът надживя СПИН, прегръдката ще надживее Covid-19
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
