Инвазия за три дни, или как овладяха ситуацията в Сеута

Сеута и Мелиля са испански автономни градове и единствените територии на Европейския съюз в континентална Африка. Мароко, с което граничат, не признава испанския суверенитет над тях.

Навлизането на десетки хиляди мигранти в Сеута е най-масовият подобен случай през последните години, но далеч не е първият. През 2021 г. около 8000 души преминаха границата, след като Испания прие за лечение Брахим Гали – лидер на движението за независимост на Западна Сахара, която Мароко смята за част от своята територия. Рабат прие това като враждебен акт и отслаби граничния контрол.

Отсъствието на мароканските граничари и при сегашната криза породи съмнения, че Мароко отново използва миграционния натиск, този път заради сближаването между Испания и Алжир, който подкрепя независимостта на Западна Сахара и е основен регионален съперник на Рабат.

Илон Мъск публикува в X видео със сцени от зомби филм, коментирайки, че ситуацията в Испания е „лудост“. Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс благодари на Бога, че Тръмп е президент и е спрял подобна „инвазия“ на американските граници.

В социалните мрежи на немски се появиха скрийншотове на пътни карти, показващи за колко време първите мигранти могат да стигнат до Берлин с автобус (42 часа и 30 минути). „Алтернатива за Германия“ също заговори за „нападение“.

В последните дни Италия, с подкрепата на други 21 страни, между които и България, временно спря Шенгенското споразумение и залегналото в него свободно движение на хора с Испания. Правителството на италианския премиер Джорджа Мелони призова Испания да бъде временно изключена от Шенгенската зона изцяло - нещо, което не е правно възможно.

Австрийският канцлер Кристиан Стокер заяви, че миграционната политика на Испания се е доказала като „стимул за незаконна миграция“.

Междувременно през последните дни по темата са излезли над 1500 публикации в медии с руски произход като „Правда“ и РТ. Само „Правда“ на испански е публикувала 300 от тях, а разноезичните версии на РТ са пускали по 25 публикации дневно, посветени на „инвазията на Европа“.

Особеното в случая е, че Сеута не се намира на европейския континент, а е испански анклав в Африка.

Според европейския комисар по миграция, австриеца Маркус Брунер, нито един емигрант от Мароко не е влязъл в континентална Европа нелегално през последните дни, а по сведения на Фронтекс нерегламентираните опити за прекосяване на границите на ЕС са намалели с 37% през първата половина на 2026 г.

Страхът от повторение на 2015-а е, разбира се, в основата на реакцията на ставащото в Сеута, като все още не е напълно ясно как ситуацията е могла да ескалира до такава степен. Възможно е мароканското правителство да е искало да попречи на Испания да се сближи със своя заклет съперник Алжир.

Това се подкрепя от доклади в „Ню Йорк Таймс“, според които мароканските власти са насърчавали мигрантите да се отправят към Сеута. Това не би било първият път, в който миграционните потоци се използват като оръжие – да си спомним самолетите с мигранти от Близкия изток, които Русия стоварваше на беларуско-полската граница през август 2021-ва.

В сегашния случай може би решаваща роля е изиграло решението на испанския Върховен съд, гласящо, че хората, достигащи Сеута по море, не могат да бъдат незабавно върнати. То получава бърза и превратна интерпретация онлайн като своеобразен „безплатен пропуск“ за Европа.

Но испанското правителство действа бързо и даде на мигрантите ясно да се разбере, че не могат да останат и няма да достигнат до европейския континент. Самият Санчес говори за „нападение срещу териториалната цялост на Испания“, което заслужава „най-решително и категорично осъждане“. Това не е езикът на човек, който иска да прилага „крайнолеви, глобалистки политики“, както Белият дом описа събитията в Сеута.

Все пак кампанията, разразила се в последните дни, е ясен сигнал, че теми като миграция, сигурност, тероризъм ще продължат да бъдат лесни разделителни линии за противниците на европейския проект.

За целта ЕС трябва да се съгласи да затегне още повече политиките си по миграция и да не дава възможност на страните членки да играят помежду си с картата на страховете на хората. Що се отнася до вътрешноевропейската солидарност – от нейната ерозия във време на пожари, войни и апетити към чужди територии (да не забравяме Гренландия) не печелят европейците.

Още от Външнополитическите дневници с Весела Чернева:

„Русия финансира Иран“ – има ли това MAGA прозрение значение за България?