Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Когато в щастието си избързаш да посветиш спечелен медал на медицинските лица, които се борят с пандемията и това почти доведе до екзекуцията ти.
Иранският състезател по вдигане на тежести Амир Асадолазадех бе принуден да бяга за живота си след константен натиск от страна на официални лица начело на националния отбор по време на турнира IPF Worlds Championships в Норвегия през ноември.
По-рано през годината той печели бронз на World Club League Championship и посвещава успеха си на здравните професионалисти в своята страна, но това се оказа грешна стъпка. Вместо с адмирации, действията му били посрещнати с неудобен въпрос - защо не е посветил медала на Касем Солеймани, военният генерал, който бе убит от американска въздушна атака през 2020 година.
Бившият командир на бригадите "Ал Кудс", който беше считан за дясна ръка на върховния ирански лидер Али Хаменеи, е роден в същия район като Асадолазадех и фактът, че не е бил споменат от спортиста бива приет като накърняване на паметта му.
На IPF World Championships Амир получава начин да се реваншира - вицепрезидентът на федерацията заявява, че от него се очаква да се състезава с тениска, на която е изобразен ликът на Солеймани.
"Отказах да нося тениската и последваха заплахи," разказва атлетът пред CNN.
"Казаха ми, че ако откажа да я облека, със семейството ми ще бъдем изправени пред проблеми. Ще бъдем третирани като хора, които са срещу режима и не искат да работят с управляващите. Дори животите ни ще бъдат в опасност."
Усилията му да обясни, че правилата не позволяват да се състезава с екип със снимка или лого, са напразни и му остава една опция. Вечерта преди надпреварата бяга от хотела и успява да стигне до Осло. При пристигането си там обаче вижда един от съотборниците си на гарата и отново побягва:
"Бягах в продължение на три километра посред студената нощ. Сигурен съм на 100%, че ще ако се прибера в Иран ще бъда изправен пред затвор, изтезания или дори по-лошо - екзекуция."
Асадолазадех се състезава от 18 години, а от 11 е част от националния отбор. Има четири титли в азиатското първенство, а освен това практикува като треньор и съдия.
Събитията от изминалия месец обаче го изправят пред много несигурно бъдеще - месец след бягството си се озовава в бежански лагер в Германия, след което успява да се завърне в Норвегия, където търси убежище. Не вярва, че ще види семейството си отново.
"Моля Международния олимпийски комитет и всички подобни организации да помогнат на иранските атлети и да не са равнодушни към това, че биваме принудени да бягаме от страната си, от дома си, само защото не ни остава друг избор."
