"Украинските бежанци в България пазаруват без да плащат. Те са враждебни, нахални и са тук само, за да се възползват от българските помощи". Такива меко казано неверни твърдения се срещат в българското онлайн пространство през последните месеци.
От обвинения за големи претенции и арогантност до подвеждаща информация за насилие над българи, бежанците у нас се превърнаха в удобна мишена както за интернет троловете, така и за някои политици.
През февруари Русия започна военна инвазия в Украйна. В резултат на която милиони украинци - предимно жени, деца и възрастни хора - напуснаха страната. Над 78 хил. от бягащите от войната се намират на територията на България, сочат данните на правителствения информационен портал. Преживели веднъж това да напуснат родината си, в която падат бомби и се движат танкове, украинските бежанци, потърсили убежище у нас, се изправят и пред друга, също толкова непредвидима война – хибридната.
В българското онлайн пространство се споделят различни истории за бежанците, които имат цел да ги покажат в негативна светлина. Повечето от тези истории са базирани на невярна или откровено лъжлива информация и идват от съмнителни източници.
Такъв е примерът с информация, разпространена в социалните мрежи, как украински граждани се опитали да свалят националното знаме на България от Кръговото кръстовище в курортния град Свети Влас. "Новината" е публикувана в няколко сайта и дори достига младежката платформа за видеосподеляне TikTok. Видеото там събира хиляди гледания. Проверка на БНР установява, че подобен сигнал за случилото се не е постъпвал в областната дирекция на МВР - става въпрос за фалшива новина.
Подкрепени от руските тролове в мрежата, много от тези публикации всяват раздор сред обществото и се опитват да преобърнат неговите нагласи по отношение на мястото на бежанците у нас.
Проучване на „Маркет Линкс“ сочи, че през месец март малко над половината от българите (53%) казват, че са съгласни с това украинските бежанци да получават помощ, включително и финансова. Разгръщащата се хибридна война обаче има за цел тези нагласи да бъдат подкопани.
Украинските бежанци масово отказват да бъдат местени от Черноморието към ведомствени бази
В последните няколко седмици много от разказите в социалните мрежи бяха фокусирани върху преместването на търсещите закрила у нас към разпределителните центрове в Елхово и Сарафово. Те бяха породени от уверенията на държавата, че центровете са добре оборудвани и за бежанците има гарантирани добри условия. От своя страна бежанците, настанени в лагера в Елхово, се оплакаха, че не разполагат с топла вода и храна за най-малките. Притесненията им обаче бяха използвани за онлайн атаки срещу тях - как бежанците имали „големи претенции“ и са „неблагодарни“ за българската солидарност.
Британското издание „The Sunday Times” също разказа в своя статия как се увеличава броят на фалшивите публикации, в които се твърди, чек украинските бежанци се възползват от гостоприемството на българите. Авторите на статията поставят добре смазаната машина за пропаганда и хибридна война на Кремъл в центъра на разиграващото се в страната.
The Sunday Times: Руски тролове сеят раздор в България срещу украинските бежанци
В края на май месец някои от търсещите закрила граждани на Украйна отказаха да се качат на безплатните автобуси и влакове, които бяха подсигурени за преместването им от хотелите на морето, където първоначално мнозина бяха настанени, към държавни почивни бази. Тази ситуация също попадна под атаките на интернет троловете, които разпространяваха твърдения, че бежанците изразходват държавни ресурси „за сметка на българския данъкоплатец“.
В разгара на хибридната война с участие се включи и подразделение на КНСБ. Синдикатът в БНР написа декларация, адресирана до премиера Кирил Петков, в която членовете му се оплакаха, че „заслужената почивка“ на работещите в националното радио ще бъде възпрепятствана заради решението украинските бежанци да бъдат настанени в една от държавните почивни бази на обществената медия в Китен. Те посочиха това като „разочарование“, което трябва да бъде компенсирано, тъй като почивката за работниците от БНР това лято ще струва „двойно повече“.
КНСБ в БНР разочаровани, че няма да ползват почивната си база в Китен заради украинските бежанци
Макар декларацията да осъжда решението на Министерския съвет, в нея ясно можем да прочетем между редовете, че основният причинител за „разочарованието“ са украинските бежанци, които сега ще бъдат настанени в държавните бази.
Всички тези истории се опитват да разкажат сюжет, в който „бедният“ български народ плаща за украинските бежанци, а те от своя страна само се възползват. Точно на такъв разказ разчита добре смазаната пропагандна машина, която се опитва да отклони общественото внимание от основните проблеми за бежанците, да измести фокуса на дискусията и да превърне съпричастността към украинския народ в евтина омраза.
Да видим обаче каква е ситуацията с базите, които синдикатите си търсят. "Булевард България" получи данни по закона за достъп до информация. Оказва се, че от първоначално подадени 590 бази с 35 000 места, които биха могли да подслонят бежанци, негодни или неизползваеми са 420 бази или 23 000 легла.
Част от базите на държавата са с прекратена дейност, отдадени под наем, нефункциониращи от 1980 г. насам, без обзавеждане, без вода и ток, неподходящи за експлоатация. Други са прости неподходящи за настаняването на бежанците - като например тези, които се намират в район на ловен туризъм или прилежащите сгради на затворите.
Така годните за настаняване бази остават 170, в които има общо 13 000 места. Не всички ведомства обаче дават имотите си - Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната дават ограничен брой места за настаняване на бежанците в почивните си станции. Същата е ситуацията с образователното министерство. Националният осигурителен институт, Върховният касационен съд и Министерството на младежта и спорта не са дали бази.
Така остават 140 бази с общо 7500 легла. В 30 от тях в момента са настанени 3500 украинци.
Тоест, ако се върнем на първоначалната сметка - едва 10 % от целия "потенциал" на държавните бази се използва в подкрепа на бежанците. 70 са базите, които имат готовност за настаняване на украинци, като в 64 от тях няма готовност за предоставяне на храна, а се разчита на пакетите на БЧК. В общата бройка на почивните държавни станции, които могат да приютят хора, влизат и такива, които се намират в отдалечени и труднодостъпни планински райони и далече от големи населени места.
Сред нуждаещите се украинци има болни хора - 1000 човека са с хронични заболявания и специални нужди, които не могат да бъдат отделени от техните семейства. Те трябва да имат достъп до здравни грижи и за целта са разпределени в 7 бази, намиращи се в близост до големи градове - Бургас, Варна, София, Пловдив.
Добри примери за кооперативно отношение от страна на властта са две ведомства - Министерството на финансите и Министерството на транспорта и съобщенията. И точно там се задействат синдикатите с техните искания и "разочарования".
В Министерството на транспорта постъпват писма от жени на железничари, които се оплакват, че няма къде да почиват - защото държавните бази за целта са заети. Да ви напомня ситуацията с жените на моряците от корабите, блокирани от руските сили в Мариупол, които се прегърнаха с "Възраждане"?
Синдикално недоволство се задейства и в Българския енергиен холдинг - Министерството на енергетиката има най-много легла в свои почивни бази - 2500, като, разбира се, не се всички са заети от украинци.
Възниква обаче друг интересен въпрос - плаща ли държавата субсидии за поддръжката на тези 590 бази, които са налични по документи? И защо синдикатите не проявяват същия интерес към тяхната достъпност и в мирно време?
И още нещо - хотелите по морето едва ли биха върнали желаещи да почиват чиновници - имат свободни места, след като вече не подслоняват бежанци. На хотел почиват и всички останали граждани, които си нямат “държавни бази“, въпреки че плащат за тях с данъците си.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
