В партньорство с:


Относителният успех на Германия в овладяването на Covid-19 означава, че на компаниите не им се наложи да спрат напълно търговията. Сега те молят италианските си доставчици да възобновят дейността си. Това поставя тежестта върху италианските фирми и италианското правителство, които трябва да балансират между здравеопазването и необходимостта от рестартиране на икономиката. 

Лидерите в Рим поставят под риск икономическото възстановяване, защото нямат стратегическа визия и се съсредоточават повече върху сътрудничеството с Китай, отколкото с останалата част от Европа.

Мощната Федерация на германските индустрии и трите основни асоциации на германската механоинженерна индустрия призоваха италианските фирми да възобновят дейността си координирано, като ефективно премахнат блокадата на производството. Италианските компании, особено тези в Северна Италия - сърцето на реалното производство - наистина искат незабавна подкрепа, за да се върнат към бизнеса възможно най-скоро. 

Карло Бономи, новият президент на Конфиндустрия, най-мощната индустриална организация в Италия, критикува правителството за бавната подготовка и неразбирането на индустриалните политики.

Всички те имат основание да се притесняват. Става все по-ясно, че има ново направление  в реториката в италианската политика през последните месеци. 

Много говорители и анализатори в Италия се опитват да покажат Китай като алтернатива на „злонамерената“ Европа. Политици от Движение „5 звезди” и опозиционната Лига популяризират наратива за Китай като все по-важен икономически партньор за Италия. Самите китайски власти използват настоящата криза, за да изградят приятелски имидж отвъд собствените си граници и да увеличат възможностите за собствената си икономика.

Последните проучвания сочат, че тази кампания е успешна, тъй като италианците смятат Китай за техен най-добър приятел на света. Германия и Франция оглавяват анкетите за „вражески“ страни.

Антиевропейската реторика на популистите вече оказва влияние: италианското правителство отказа да приеме 39 милиарда евро помощ от ЕС по линия на Европейския механизъм за стабилност. Тя би могла да помогне на Италия бързо, но политиците от Движение „5 звезди” видяха в програмата опасност от външен контрол по механизма на тройката „ЕК-ЕЦБ-МВФ“. 

Сега започнаха преговори, които ще забавят пристигането на средствата и възстановяването на италианската икономика. Картината е сложна. Отрицателната реторика достигна такава висота, че дори външният министър Луиджи Ди Майо от Движение „5 звезди”, който преди това се застъпваше за постепенно преминаване към Китай, трябваше да успокоява ЕС, че „силните отношения със стратегически търговски партньор като Китай няма да променят нашите геостратегически съюзи".

Мащабният китайски пазар едва ли ще компенсира стойността на интегрирания пазар на Европа. Големите проекти, които Китай разгръща по целия свят през последното десетилетие като изкупуването на инфраструктура и преките инвестиции в страните – трудно могат да се съпоставят с тежестта на единния европейски пазар. Ако Китай не може да бъде заместител на Германия и на останалата част от Европа, икономическите интереси на Италия ще останат затворени в континента - особено в краткосрочен план, докато няма бързо съгласуване с Пекин. 

Докато италианските лидери са заети с противопоставянето срещу Европа - и в частност Германия - възобновяването на веригите на доставки между Италия и Германия сякаш не е е политически приоритет за тях.

Това се случва в потенциално опасен момент за Италия. Пропукването на международната система, създадено от конфликта между САЩ и Китай, може да изпрати Италия и икономиката й пропастта между двете системи. Икономическата взаимозависимост е под напрежение от няколко години, особено откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп започна търговската си война с Пекин. Нарастващата конкуренция за геоикономически и технологични въведения между САЩ и Китай накара политическите лидери по целия свят да преосмислят ролята на индустриалния производствен капацитет като стратегически актив. 

Кризата разшири списъка с индустриите, които държавите определят като стратегически. В тях вече влизат суровините и основните ресурси за технологичното производство като полупроводниците. В краткосрочен план тази нова реалност може да накара Съединените щати да търсят по-голям контрол върху тези сектори, ограничавайки както влиянието, така и достъпа на Китай до тях.

В свят, в който търговията все повече зависи от геополитическите промени, капацитетът за производство на стратегически стоки се оказа съществен проблем. 

За съжаление, през последните седмици стана ясно колко е важна способността на държавите да произвеждат медицинско оборудване като маски, респираторни апарати и реактиви, необходими за тестване. В близкото бъдеще би могло да се случи същото с веригата за доставки на суровини или заготовки с висока технологична стойност. 

ЕС забеляза тези глобални промени още преди кризата, подчертавайки, че е необходимо производството в някои сектори да се върне в Европа. Неслучайно индустриалната политика вече беше основна за новата ЕК, която на 10 март публикува индустриална стратегия, фокусирана върху иновациите, борбата с нелоялната конкуренция и необходимостта от възстановяване на производствения капацитет на Европа.

Карантината прекъсна индустриалното производство в Италия и доведе до плахо възобновяване на икономиката. Докато индустриалните сили на страните претърпяват големи промени, кризата с Covid-19 заплашва да премахне Италия от европейските вериги за доставки, в които италианската индустрия играе жизненоважна роля. 

Засега италианските лидери изглеждат готови да политизират проблемите с работните места на гражданите си. Тези, които са изложени на риск от безработица, може да накажат това поведение, когато дойде време за следващите избори. 

Неаргументираните, но упорити обвинения срещу Европа и Германия като източник за всички нещастия в Италия обаче може да доведат дотам, че избирателите все още да обвиняват Брюксел за своите проблеми. 

Поради това, необходимостта от възобновяване на икономиката на Италия трябва да се превърне във въпрос от вниманието на всички лидери Европа. Реалността след кризата с Covid-19 показва, че във времена, в които глобализацията става все по-уязвима, европейските страни са обвързани не само от общи политически ценности, но и от силата на индустриалната си взаимозависимост.


Този текст е част от постоянната рубрика на Европейски съвет за външна политика (ЕСВП) в boulevardbulgaria.bg. ЕСВП е паневропейски тинк танк с офиси в седем европейски страни. Целта на ЕСВП София е да въвлича българската политическа общност в дискусия по европейските външнополитически въпроси.

Филипо Фасуло е директор на Центъра за бизнес изследвания на Фондацията "Италия-Китай", и е сътрудникв италианския Институт за международни политически изследвания. 


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: