Снимка: © НБУ

Липсата на точна статистика за динамиката на Covid-19 в България ще създаде проблеми пред правителството в опита за справяне с епидемията. Това казва бившият премиер Иван Костов в интервю за "Дойче веле", посветено на най-големите опасности за страната в кризата с коронавируса. 

"У нас има проблеми с показателите за епидемията. Те, първо, не се събират по издържана статистическа методология. Например, не е ясен показателят „починали“, тоест - как се преценява дали един човек е починал от КОВИД-19 или поради друго предварително заболяване. Смущава ме много следното: има едни 200-240 души, за които ние не знаем оздравели ли са или са починали. Средният престой на леките случаи в болница, до излекуване на един пациент, е около 14 дни. При клиничните тежки и средно тежки случаи - до излекуване или до кончина са около 31 дни. Тоест, след около 23 дни изходът за средния заболял трябва да е ясен. Преди 23 дни в България сме имали 676 инфектирани лица, същевременно докладват за 440 оздравели и починали. Къде са останалите? Това илюстрира тезата ми за недостатъчно достоверните статистически показатели, с които си служи правителството", казва Иван Костов в разговора си с Александър Андреев. 

По думите му - единственият позитивен показател в хода на епидемията е липсата на ръст при броя на хората, които се нуждаят от интензивно лечение (по последни данни от 8 май те са общо 43 души за цялата страна). 

"Известно е, че 22-23 страни в Европа преминаха пика на активните случаи на болестта.  Тоест, за тези страни не съществува риск от претоварване на здравните системи. Но в България не е така. ЕС вече ни предупреди, но то се вижда и с просто око. У нас заразените продължават да растат експоненциално. Може да не е експоненциално, но продължава да расте и броят на активните случаи", посочва Костов. 


ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ

ИНФОГРАФИКА: COVID-19 В БЪЛГАРИЯ


Той подлага на съмнение надеждите на държавите отвъд пика на кризата, че населенията им са придобили т.нар. стаден имунитет в рамките на малко повече от два месеца от епидемията. 

"Учените се осланят на теорията за така наречения „стаден имунитет“ (впрочем, първият ѝ математически модел е от 1928). Но в случая с КОВИД-19 той не сработва. Две страни направиха представителни извадки - Чехия и Австрия. И установиха, че са овладели риска за здравните си системи, без населението да е формирало възпиращ имунитет. Абсурдно е да се твърди, че кризата в Китай е затихнала поради такъв имунитет на 60-70% от населението. Тоест, теорията не обяснява случващото се при тази пандемия", казва Иван Костов пред "Дойче веле". Той отправя критики спрямо експертните съвети на епидемиолози по цял свят за това, че "не обясниха естеството на кризата от самото начало поне на политиците". 

Костов предупреждава, че липсата на ясни данни е само един от проблемите, пред които ще се изправи правителството в следващите месеци. 

"Ако първата вълна на заразата е ниска, втората може да се окаже много по-висока. Овладяна ли е здравната криза в България? Не е. Овладяна ли е икономическата? Още по-малко. Кога ще се овладеят тези кризи? Не може да се каже, защото не е ясно как ще подейства разхлабването на мерките. Може ли да се управляват рисковете така, както си представя българският НОЩ? Ще влизат директно в огнищата на заразата, в гетата и контингентите, ще наблюдават рисковите групи, хората на първа линия и т.н. и ще потискат заразата. Само дето не могат да го направят като в Южна Корея. Много далече сме от тях. Южна Корея овладя нарастването на активните случаи само за 28 дни, а ние в България сме вече 50-ти ден. Как се прилага тази стратегия с толкова слаби институции като нашите?", пита той. 

Бившият премиер казва още, че изолирането на болните хора от ромските гета не е стъпка към социална интеграция, а потенциален източник на нови общетвени конфликти. Той призовава за "специални грижи, специална политика, специална активност", за да не се допуска едни общности да бъдат диспропорционално засегнати и в същото време да не спазват законите и мерките за борба с Covid-19. 

"Ако (държавните институции, б.р.) си вършеха работата, щяхме да потушим тази епидемия като в Южна Корея. Ама очевидно не сме. А защо не можем? Защото не ни достига компетентност; защото институциите не са изпълнили законите на страната и сега нямат планове за противодействие на бедствието от епидемията; защото нямат подготовка и обучение; няма заделени ресурси и запаси. Но когато не работят тези ключови институции и системи, няма как да чакаме резултати като в Южна Корея. А ако няма адекватни институции - как обществото да бъде по-единно? Когато в недрата на едно общество има неработещи институции, не са съставени планове за реагиране по време на епидемиологично бедствие, когато огромна част от работещите там не са си изпълнили елементарните задължения - как да имаме по-сплотено общество?", казва още Иван Костов. 

Той очертава като най-сериозни изпитания пред ЕС решаването на серия от ключови въпроси - както относно досегашната политика на изнасяне на стратегически важни производства в трети страни, така и за осигуряването на безопасни условия на труд. 

"В момента сигурността на европейските граждани излиза на преден план, тъй че трябва да обмислим дали не ни трябва друга политика по отношение на капиталовото движение, на движението на стоките и на хората. И ако ЕС продължава да мисли само как да запази неолибералните ценности, ще се отдалечава от реалностите", казва Иван Костов.

По думите му - най-големият въпрос, на който ще трябва да се търси отговор занапред, е "жизнеспособни ли са изобщо международните организации или са твърде далеч от хората", като дава пример с критиките срещу ефективността на СЗО. 

Прочети