Още от първата минута усещам, че Ивайло Дончев притежава въздействащ оптимизъм и дълбоко спокойствие, които веднага заразяват. От малкото време, прекарано с него, разбирам, че е надминал страховете, които повечето от нас имат, като страха от високото и неизвестното например. В професията си и в личното си развитие Ивайло е търсач на тези две величини, но знае мярката и е винаги добре подготвен.
Това спокойствие и смирение идват от общуването му с природата, която нарича офис.
Ивайло е фотограф на екстремни спортове и освен това ги практикува. С пътуванията и строгия режим покрай снимането на "летящите хора" - ставането призори, за да хванат изгреви и гоненето на прогнози, Ивайло започва да тренира скайдайвинг.
Физическата и психическата му подготовка е още от дете - със скейтборд, а след това и други екстремни спортове. Без да знам това предварително, се уговаряме за срещата ни до НДК и тя минава в близост до скейтърите там, които после чувам в записа.
Основното и най-силно изразно средство на Ивайло са фотографиите - трудно е човек да добие цялостна представа за него само от разговор. Ивайло е създател на някои от най-въздействащите скейт филми в България. Като фотограф освен скайдайвинг и парапланеризъм, отразява и моторспорт и картинг.
Стигал е до полуфинали в конкурс за фотографи на Red Bull. От 2019 г. е фотограф на големите национални екстремни състезания в България. Работи със световният рекордьор и шампион по акробатичен парапланеризъм Веселин Овчаров.
Талантът му за снимане е подплатен с магистърска степен по ландшафтна архитектура в Лесотехническия университет и с Документална фотография, която изучава в Кралската художествена академия в Хага. Така че освен че практикува някои от спортовете, които снима, теоретично е подготвен за всяко предизвикателство в професията си.
Срещаме се с Ивайло, за да си поговорим за силата на предизвикателствата в личната еволюция, какво му помага да си организира ежедневието, какво го държи продуктивен.
В момента Ивайло има партньорство с Xiaomi и тестава модела Redmi Note 11 Pro 5G, който е един от интересните телефони на марката. След две седмици тестване той сподели и първите си впечатления за телефона - все характеристики, които му трябват, за да си върши добре работата. Издръжлива батерия, помощник в организирането на времето, множество опции в режимите на снимане на видео и фотографии.
Впечатляващо за него е как с използването на AI (artificial intelligence) от Xiaomi създава поле за експериментиране и креативност в снимането. С основната камер 108MP, дисплей 120HZ FHD+ AMOLED и 67-ватовото турбо зареждане на батерията, за Ивайло този телефон е добър партньор.
Мотото на кампанията на Xiaomi, в която участва Ивайло е "Изправи се пред предизвикателствата" и в нея се включват много хора, които по един или друг начин поемат известни рискове или поне се отдават на приключения в живота си. Ивайло е посланик-мотиватор - гледа на живота философски и анализира.
Предполагам, че още в детството ти се е появило този стремеж към екстремното?
Като цяло съм бил дете-бунтовник. След това в живота ми се появи скейтбордът, който също може да се каже, че е част от бунтарската култура. На скейта си свободен и правиш всичко, изразяваш себе си по твой начин. От скейта тръгна и съревнованието ми със самия себе си - да ставам все по-добър.
Някои от принципите в скейтборда започнах да прилагам в живота - ако пробвам един трик и той не е успешен 50 пъти, то на 51-вия става. Това ме мотивира да уча и да пробвам нещата по различни начини.
Едно е усилието, друго обаче е постоянството - по второто все още имам да работя, осоебно в някои сфери от живота си. Ако мога да съм постоянен в едно нещо, трябва да съм постоянен и с всичко останало, за да се развивам.
Изправяш ли се пред предизвикателствата или се справяш с тях?
За мен има два типа предизвикателства. Едните са тези, които се появяват на пътя ми, без да ги очаквам, а другите са онези, които си търся сам - лични или професионални.
Предизвикателството е нещо много просто - да надскочиш себе си. Аз винаги търся следващо ниво в развитието си.
С всяко едно предизвикателство, опит и ситуация започвам да се адаптирам по-бързо и да разпознавам как да реагирам, особено на тези, които не очаквам. Понякога е по-трудно, друг път - по-лесно, но е процес, в който се уча.
Допускам грешки също, след което анализирам, за да знам как да действам следващия път.
Винаги тръгвам с нагласата, че 100% ще се справя с това предизвикателство. През годините съм имал различни ситуации, в които съм си давал сметка, че ако не съм бил отдаден и нямам тази нагласа, просто се провалям. Всичко тръгва от това доколко вярваш в себе си.
Ти си в позицията на човек, който отразява предизвикателствата на другите - чрез фотографската си работа. Какво е преживяването ти - да си в нея и едновременно с това да си спортист?
Доста често имам чувството, че съм по-ентусиазиран дори от самите атлети. Много от спортовете съм ги практикувал или сега навлизам в тях, и мога да се свържа с атлета на психологическо ниво - какво му коства да бъде там и да е фокусиран, какво му предстои и т.н.
Аз също допринасям с моята работа - не само да покажа какво прави той, ами да го накарам да се чувства уверен и спокоен, че може да ме изключи от картинката и да не ме мисли дали ще успея да се справя, или не.
Особено като работя с атлети от високо професионално ниво и предизвикателството е да присъствам напълно на това място и в този момент - тогава напрежението и отговорността са много по-големи.
Какво ти помага да се фокусираш?
Както в спорта - започвам да си подреждам плана в главата - какво след кое следва, и така да влизам в моята си зона. Когато е свързано с работа, всеки от екипа си има своята си задача. За мен е важно да се фокусирам в моята част и да имам наблюдение върху обстановката, която ме заобикаля. Доста често по такива екстремни места сме група от хора и те ми помагат да вляза в това състояние на медитация.
Къде е мястото на страха?
Страхът се появява, когато нямам достатъчно опит и информация какво може да се обърка и в случай, че се обърка - как мога да реагирам. Опитът и информацията ми помагат да добия увереност, с която боря страха.
Сподели ни за конкретно предизвикателство напоследък. Има ли нещо, което те е изправило пред собствените ти бариери?
Последното ми предизвикателство е цял процес всъщност - покрай летенето, което винаги ми е било мечта. Там всяка една стъпка в началото ми е предизвикателство и нещо ново.
В професионален аспект се сещам за една случка миналата година в Африка. Всичко мина по план, като след това ни предстоеше да слезем от планината. Имахме две опции - пеша в много голяма жега и рискове за техниката, или да излетим с парапланер. Аз все още не летя с парапланер, мога само в тандем. Имахме доста неуспешни опити, напрежението се покачваше. Но това, че бях с човек, на когото имах доверие, в момента, в който излетяхме, ми дадае спокойствие.
Разкажи ни за летенето.
Най-интересен в момента ми е скайдайвът или т.нар. freefall (свободно падане). Следващото ниво е да започна да летя с wingsuit. Надявам се, че ще имам времето, свободата и капацитета да започна да правя и това.
Кои са начините ти да hack-ваш ежедневието в посока на повече продуктивност?
Имам различни трикчета според това как се чувствам. Като “забия”, тренирам или отивам в планината. Слушам подкаст, аудиокнига, чета, планирам лични проекти.
Като вляза в друго креативно състояние на ума, си помагам да си отместя фокуса, което бързо ме връща обратно по-продуктивен на мястото където съм “забил”.
Какви инструменти ползваш, за да си организираш времето и да не изпускаш нищо?
Това, което правя, изисква да съм много организиран и да следвам график. Графикът ми стои поне на две места - в тефтер, на хвърчащи листчета и в календара в телефона ми. За големите и дългосрочни цели пиша, така следя. Телефонът ми помага много в тренировките.
Как преценяваш къде си слагаш енергията? Това е валута - как я ползваш?
Напоследък експериментирам с тази част и съм започнал от съня, тъй като той е в основата всичко останало да върви гладко. Опитвам се да си лягам рано - към 22:30; час преди сън не ползвам телефон и ставам много рано. Изключвам социалните мрежи още към 20:00.
Първия час след като се събудя, съм най-продуктивен и гледам да го използвам максимално.
Другото важно е храната и това, което пия. Затова почти не пия алкохол, пия само кафе и вода. Гледам да се храня все по-чисто и да си готвя сам вместо да си поръчвам храна. Давам си сметка, че по-често ми се яде, отколкото да съм гладен.
Всичко е въпрос на адаптация.
Redmi Note 11 Pro 5G на Xiaomi изглежда изключително добре, така нареченият form factor - или усещатане в ръката - му е много висок, и най-вече можете да разчитате на батерията му. Тя е с капацитет 5000mAh, което на по-прост език означава, че има много енергия. Толкова много, че телефонът издържа на чатове, разговори, справки онлайн, както и по-безполезното ровене в социалните мрежи и играене на игри, в продължение на целия ден.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
