Вицепремиерът Асен Василев влезе в обяснителен режим заради изтеклите данни за готвения т.нар. български закон "Магнитски" - евентуално ново законодателство за ограничителни мерки срещу хора, които вече са с наложени санкции от чуждестранни държави, или хора, за които има данни, че заплашват финансовата и икономическата сигурност.
"Това, което е публикувано, въобще не е пускано нито за обществено обсъждане, нито е приет какъвто и да е текст от работната група, за да тръгне по процес на законодателна инициатива", каза Василев пред журналисти, след като 3 от 4-те коалиционни партньори разкритикуваха остро неофициално разпространените текстове.
Копие от проект на този закон беше публикувано в БНР в четвъртък. Част от мерките предвиждат, че новият ресорен съвет ще може да вкарва в санкционни списъци хора, които нямат осъдителна присъда и това ще може да се използва като основание за проверка за незаконно придобито имущество и внасяне на искане в съда за запори и възбрани върху проверяваното лице.
Практика за запориране на имущество без присъда след искане на КПКОНПИ до съда вече съществува в България, но се изисква поне да е повдигнато обвинение от прокурор по определен списък от престъпни състави в НК. Тези проверки могат да се удължават дори след прекратяване на наказателното производство, което е един от най-критикуваните елементи на действащия закон за противодействие на корупцията заради допускането на потенциален риск от политически злоупотреби през КПКОНПИ и прокуратурата.
В проекта, публикуван от БНР, се предполага още, че ако дадено лице от черния списък е учредител или председател на партия/коалиция, тази формация няма да получава държавна субсидия. Документът описва и по-свободен достъп до банкова, търговска, държавна и служебна тайна, когато се правят проверки във връзка с бъдещите санкционни списъци.
Юристът от СУ Наталия Киселова, която участва в отговорната работна група, обяви пред bTV, че разпространеният текст не е произведен от тази група и не е обсъждан в нея. Тя допусна, че става дума за "вариант, който е обсъждан на по-ниско ниво", без да конкретизира какво е то. Киселова заяви, че до момента групата е коментирала само принципни въпроси - необходим ли е цял нов закон и как да бъдат защитени едновременно правата на държавата и общините, и на гражданите.
ИТН, "Демократична България" и БСП се оказаха неприятно изненадани от съдържанието на изтеклия документ, докато Асен Василев обяви, че до момента не е одобрен никакъв законопроект, а се обсъждат предложения на ниво "работна група" към Министерството на правосъдието.
От ИТН обвиниха коалиционните си партньори в "абсолютен фашизъм" заради част от описаните пунктове и дори уличиха ПП в опит да "извиват ръце" чрез заплахи за санкции срещу политически сили, които не са съгласни с вдигане на ветото за Северна Македония - такава версия лансира Николай Радулов.
Председателят на ПГ на БСП Георги Свиленски също обяви, че "няма разумен човек, който да подкрепи" съдържанието, което се разпространява като неофициален проект.
"Такъв законопроект няма. Подобни текстове изобщо не са били предмет на обсъждане в какъвто и да било политически формат. Това, което се появи като някакви текстове, по никакъв начин не може да бъде подкрепено от ДБ в този вид", каза съпредседателят на ДБ Христо Иванов.
Неговата позиция съвпадна със становището на Министерството на правосъдието, което обяви, че разпространеният в БНР текст "противоречи на конституцията на България, актовете на ЕС и Европейската конвенция за защита на правата на човека".
Казусът доведе до намеса на Асен Василев в Министерски съвет. Той обясни, че се разработва закон за санкциите, като работната група се оглавява от правосъдното мнистерство (управлявано от ДБ), а МФ, МВнР (управлявано от ИТН), ДАНС и други институции са излъчили представители в нея.
"Когато излезе първият списък "Магнитски", имахме дупка в законодателството. Държавата нямаше как да защити институциите и държавните фирми по адекватен начин. Поели сме ангажимент тази законодателна празнота да бъде запълнена. МП е най-правилното министерство да се съобрази с всички национални и международни актове, за да намерим най-удачния начин как да се запълни тази празнота. Когато някой е санкциониран и това поставя проблем пред българската финансова система и икономика от "зараза" от допълнителните санкции, този проблем да трябва да бъда овладян. Това, разбира се, трябва да подлежи на съдебен контрол", каза Василев пред журналисти.
По думите му - Министерството на правосъдието е предоставило "два-три варианта", по които Министерството на финансите е дало "технически бележки как да се случва процесът", като наблегна на нуждата от "бърза реакция" при евентуално налагане на санкции върху индивиди или фирми, за да не се стигне до последици за българската финансова система или държавни фирми и институции.
Необходимостта от промени в законодателството стана очевидна през 2021 г., когато САЩ наложи санкции срещу Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков (плюс свързаните с тях лица) заради данни за корупция по своя закон "Магнитски", с което българските банки и институции, които имат финансови отношения с тях, се оказаха в риск от наказания, ако не ги прекъснат.
Служебният кабинет тогава издаде акт, с който въведе тези мерки в сила и за България, но засегнатите лица започнаха да ги оспорват по съдебен път и направиха пробив през ВАС.
Междувременно Делян Пеевски успя да разпродаде част от имотите си независимо от санкциите, беше избран за депутат и продължава да получава възнаграждение на народен представител.
Пред бТВ Наталия Киселова коментира, че интерес от изтичане на неодобрен проект може да имат санкционираните по "Магнитски", които ще бъдат пряко засегнати от бъдещия закон, или "противниците на правителството, за да покажат колко не успява да се справи".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
