17 страници с изброяване на нерешени проблеми; над 20 подробни препоръки за подобряване на ситуацията в България; 15 пъти "изразяваме загриженост": от причините за гражданските протести срещу кабинета "Борисов 3" и проблемите в съдебната система, до заплахите за свободата на медиите и депортирането на турски опозиционери по искане на Ердоган. 

Така изглежда най-общата представа за България в Европарламента, който в понеделник отдели един час за дебат по състоянието на правовата държава и основните права в страната. 

Този разговор може да има съвсем реални последици за властта в София: за първи път страната се оказва в обща рискова група с държави като Унгария и Полша, и то точно когато ЕК, ЕП и Европейският съвет се опитват да обвържат бюджета на съюза с минимални изисквания за зачитане на демокрацията и върховенството на закона. 

Проекторезолюцията, по която ЕП ще се произнесе с гласуване в четвъртък, е внесена от евродепутата Хуан Фернандо Лопес Агилар ("Социалисти и демократи", Испания, на снимката - зад председателя на парламентарната група на ЕНП Манфред Вебер). 


Каква част от текстовете ще бъдат одобрени от ЕП в оригинал, ще се разбере на 8 октомври. Междувременно, няколко евродепутати са направили предложения за промени по проекта на испанския евродепутат, вкл. Ангел Джамбазки, Рамона Стругару (Румъния, Renew Europe), и Роберта Мецола (Малта, ЕНП). 

Предложенията на Стругару са единствените, в които има желание за още по-критични бележки спрямо България - вкл. за призив към властите да разследват разкритията от аферата FinCEN, в която бяха уличени три български банки.

Очаквано, групата на Европейската народна партия, в която членува ГЕРБ, има най-големи претенции за редакция на текста на Лопес Агилар. Съпоставката на предложените промени показва къде българските евродепутати са изразили най-остро недоволство от външната оценка за управлението им. 

ЕК ще запази механизма за мониторинг на България

Ако ще атакуват Борисов, ще трябва да атакуват и Радев

Една от основните промени, които ЕНП ще предложи да се направят, е включването на фигурата на президента в заключенията за политическата криза. 

ЕНП настоява да се запише текст, който казва, че част от последните сигнали за корупция по високите етажи на властта се свързват с директно не само с министър-председателя, но и с президента на Република България. 

Оригиналният текст на проекторезолюцията, според който "в последните месеци международните медии многократно съобщават за възможни взаимовръзки между криминални групи и публичните власти на България" в проекторезолюцията е допълнено от ЕНП с: 

"...международните медии многократно съобщават за възможни взаимовръзки между криминални групи и публичните власти на България и между чуждестранни служби за сигурност и съветници на президента; в това отношение ЕП приветства решението на българското правителство да изгони дипломати, за които се твърди, че са провеждали военен шпионаж и са събирали информация, класифицирана като държавна тайна, с намерението да я предадат на трета страна". 

В нов, добавен от ЕНП пасаж, се описва разследването на прокуратурата срещу двама съветници на Румен Радев за криминални деяния, като се посочва, че са обвинени и за "незаконно притежание и архив с голям брой документи, съдържащи клеймо за сигурност по Закона за защита на класифицираната информация, придобити незаконно от Държавна агенция Разузнаване". 

Вмъкнато е и още едно обстоятелствено пояснение: "Президентът на България, който е конституционно призван да спазва политическа неутралност, застана директно срещу правителството, поиска оставката му и използва продължаващите протести като платформа за своята позиция". 

В частта от резолюцията, която обръща внимание на протестите срещу кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор, ЕНП също смята за редно да се вмени отговорност на президентската институция. 

Краят на ерата "Мон ами"

Групата държи да се добави, че изпълнителната власт няма пряко формално отношение към избора на Гешев, който е дело на ВСС и е "назначен от президента след решение на пленума на ВСС в съответствие с българската законова рамка". Не се споменава за факта, че Радев отказа да подпише указа за избирането на новия главен прокурор. 

От "изразяваме дълбоки съжаления" до "приветстваме България"

Критичният тон спрямо отговорността на правителството на Бойко Борисов за влошаващата се ситуация в страната е изгладен в редакционните предложения на ЕНП: 

Например, оригиналният текст от резолюцията, че "България все още има множество институционални дефицити, особено що се отнася до независимостта на съдебната власт", е преформатиран на: 

"Към момента на присъединяването си в ЕС България имаше много институционални дефицити, особено що се отнася до независимостта на съдебната власт". 

Целият първи параграф на проекторезолюцията е изтрит във версията на ЕНП. Той гласи, че Европейският парламент:  

"1) Изразява дълбоки съжаления от факта, че развитията в България доведоха до значително влошаване по отношение на принципите на върховенството на закона, демокрацията и основните права, вкл. независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите; изразява солидарността си с народа на България и легитимните искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация". 

Вместо това ЕНП предлага "1) Отбелязва, че има все по-влошаващ се политически климат, белязан от продължителната поляризация в българското общество и между основните политически играчи и намаляващо доверие в обществените институции; приветства новината, отчетена от ЕК, че България е предоставила публичен достъп до декларациите за имуществено състояние на висши държавни служители; приветства българската правна рамка за борба с конфликта на интереси". 

В друга поправка от името на ЕНП е изтрита критиката, че "изборното законодателство... не би трябвало да се отваря за поправки една година преди избори". 

В оригиналния текст на проекта за резолюция се цитират данните от специалното изследване на Евробарометър за отношението на гражданите на ЕС спрямо корупцията. В него 80% от интервюираните българи казват, че корупцията е широко разпространена в държавата, а 51% смятат, че тя се е увеличила през последните 3 години. 

Деница Сачева под "обстрела" на Тим Себастиан от „Дойче веле“

Във версията на ЕНП се добавя, че с 80% от населението, което смята, че корупцията е широко разпространена, "България се нарежда на 15-то място сред държавите членки на ЕС". В редакцията се казва още, че "от 2013 г. делът на хората, които смятат, че корупцията е широко разпространена намалява стабилно". 

От редакцията на ЕНП се вижда, че управляващите държат да изтъкнат "увеличения брой на разследвания срещу корупция на високо ниво, които бяха започнати в първата половина на 2020", като специално внимание е отделено на делото срещу Васил Божков. (В сряда Мацола е оттеглила цялата поправка за Божков, тъй като в нея се съдържаше твърдение, че той "канализира финансиране към продължаващите протести", а членовете на "Отровното трио" обявиха, че са готови да заведат дело за клевета срещу евродепутатката).  

Колкото до оценката за значението на антиправителствените протести, техния мащаб и причините за гражданското недоволство, Социалистите и ЕНП отново са разделени. 

Според оригиналното предложение за резолюция: 

"Разкритията доведоха до големи демонстрации и граждански протести, които продължават непрекъснато от 3 месеца и показват, че българите настояват за справедливост, зачитане на върховенството на закона и независима съдебна власт, и протест срещу ерозията на демокрацията и ендемичната корупция". 

Версията на ЕНП е "подстригана" по следния начин: 

"Скорошните демонстрации и протести в България призовават за независима съдебна система и зачитане на върховенството на закона".

Коронавирусът пере най-добре

Прави впечатление, че Covid-19 е вмъкнат в две от редакционните предложения на ЕНП по текстове, които изразяват недоволство от полицейската реакция в България по време на протестите и критикуват ограниченията върху медийното отразяване на работата на Народното събрание.

Проекторезолюцията съдържа коментар, че "се твърди, че на протестите е отговорено с диспропорционално насилие от правоохранителните служби". 

Във версията на ЕНП това твърдение не присъства. Вместо него се предлага следната поправка: 

"Протестите се състояха в условия на глобална пандемия, която преначерта правилата за социално дистанциране". 

От ЕНП все пак добавят от себе си, че "правото на протест е основно право, което не може да подлежи на забранителни или контролни мерки в общ и абсолютен начин", но правят уговорката, че "упражняването на граждански свободи, които водят със себе си задължения и отговорности, може да бъдат обект на формалности, условия, рестрикции и наказания, разписани в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната сигурност...".

Оправданието с Covid-19 се използва и при обяснението за това защо новата сграда на Народното събрание поставя парламентарните репортери в изолатор: 

В оригиналния проект на резолюцията се казва, че ЕП изразява съжаление за "рестрикциите спрямо журналистите на територията на Народното събрание, които ограничават достъпа им до депутатите, а оттам - и възможностите за критично наблюдение от страна на медиите върху работата на законодателната власт". 

В редактираното предложение на ЕНП евродепутатите не съжаляват, а само отбелязват "рестрикциите спрямо журналистите на територията на Народното събрание, които също така са свързани със ситуацията с Covid-19, но които все пак не бива да пречат на критично наблюдение от страна на медиите върху работата на законодателната власт". 

Ходи пеша, питай в бюфета

Медийният пазар: Сянката на Русия и изтритата критика срещу финансирането на проправителствени медии

На предложението да се изрази "дълбока загриженост от сериозното влошаване на медийната свобода в България", ЕНП реагира с редакция на определенията "дълбока" и "сериозно". На тяхно място се добавя уточнение, че такова влошаване "се наблюдаваше и в други държави членки", без да се споменават конкретни примери (унгарската управляваща партия Fidesz на Виктор Орбан също е част от  ЕНП, макар че членството й беше замразено). 

Групата на ЕНП добавя към описанието на кризата на медиите и плурализма на България нещо от себе си - "изразяваме загриженост от влиянието на трети страни в медийната среда като част от по-голяма стратегия за разпространение на анти-ЕС пропаганда и дезинформация". 

Мотивът за надвисналата външна заплаха, която ползва българските медии като плацдарм, се появява отново в редакциите на ЕНП. 

Докато проекторезолюцията "подчертава нуждата от създаване на по-независим и ефективен състав и мандат на Съвета за електронни медии; изразява загриженост от данните за продължаващата практика за влияние върху медиите чрез преференциално разпределяне на средствата от ЕС към проправителствени медии", ЕНП иска да се признае "ролята на СЕМ като независим регулатор на аудиовизуалните медии" и да се изтрие цялата част за издръжата на вестници и телевизии с пари от еврофондовете. 

Добавя се и следният пасаж: "...изразяваме загриженост, че вратичките в регулаторната рамка за онлайн медиите често се експлоатират от проруски медийни издания, за да прикрият връзките си с играчи от трети държави, а тези дезинформационни кампании продължават да са основен инструмент за формулиране и разпространение на антиевропейски послания и стереотипи". 

Според дневния ред на ЕП поправките по резолюцията ще бъдат гласувани в сряда, 7 октомври, а окончателното одобрение на текста трябва да стане на следващия ден. 


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Таблетът е новата раница с платформата iZZI

С нея учениците имат достъп до учебниците си в интерактивна среда

МВР поиска да отнеме лиценза за охрана на "Делта гард"

Охранителната фирма стана обект на разследване заради "Осемте джуджета"

Реакциите след решението на КС за Кирил Петков - атаки срещу Румен Радев и бившия министър

Съдът реши, че Петков е бил канадски гражданин, докато е бил министър, което е нарушение на Конституцията

Златните момичета и Йордан Йовчев в X-то юбилейно издание на „Жълти стотинки“ на Vivacom

И тази година инициативата ще набира средства за олимпийските отбори по природни науки

Кирил Петков: "КС каза на 2 млн. българи, че не са пълноправни граждани на България"

След като Конституционният съд реши, че е станал служебен министър в нарушение на Конституцията