Снимка: © Getty Images

Ако погледнете историята на частната лотарийна индустрия, няма как да не се впечатлите от извънредния късмет на този бизнес. Заради грешка в закона от 2013 г., например, лотарийните оператори са били освободени от годишни такси върху оборота, каквито са плащали всички останали хазартни компании.

Заради втора грешка в закона - Държавната комисия по хазарта е разрешила на частните лотарии да се възползват от облекчен режим на облагане и да не връщат към хазната дял от всички приходи, а само върху брутната си печалба. 

Дали тези гафове са плод на законодателна непохватност или напълно умишлено политическо решение за отваряне на "вратички" - този извод може да се направи от всеки човек.

Човекът, чийто бизнес е най-облагодетелстван от тази схема - Васил Божков - твърди, че това е станало с активното съдействие на висши фигури от ГЕРБ - вкл. премиера Бойко Борисов, финансовия министър Владислав Горанов и председателя на Бюджетната комисия в 43 и 44 Народно събрание Менда Стоянова. 

Министерството на финансите и АДФИ сами потвърдиха - с 5-годишно забавяне, че хазартният регулатор е облагал едни и същи игри по два различни регламента. Държавният спортен тотализатор е плащал по-високи данъци за сравнително скромното си присъствие на пазара на лотариите, докато най-големите частни оператори - "Национална лотария" и "Лотария България" - са били третирани по облекчен режим (предназначен за покер турнири, например), който не би трябвало да има нищо общо с дейността им. 

Как се отвориха вратичките в Закона за хазарта? 

Краткият отговор: със съвместни усилия на депутати от ДПС, БСП и ГЕРБ. 

Всичко започва в края на ноември 2013 г., по време на 42 Народно събрание в мандата "Орешарски", когато група депутати от ДПС и БСП внасят промени в Закона за хазарта, влязъл в сила година и половина по-рано.

Сред вносителите са двама от водещите специалисти по финанси и икономика в тогавашната управляваща коалиция - Йордан Цонев (ДПС) и Петър Кънев (БСП). От дебатите в Бюджетната комисия става ясно, че главни идеолози на промените са Цонев и екипът на Министерството на финансите, което по това време е оглавявано от Петър Чобанов (в квотата на Движението за права и свободи). 

Проектът предвижда систематична промяна в регулирането на хазартната дейност, която според мотивите на вносителите цели усъвършенстване на режима за лицензиране и данъчното облагане на индустрията. Аргументът за промените е свързан с привличането на повече чуждестранни онлайн-оператори, които дотогава избягват България заради високия данък (15% върху оборота до 2014 г.) и изсветляването на нелегалния бизнес на залаганията.

В проекта на Цонев отпада раздела за данъка върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри. Вместо това се предлага отчисляване на приходи за държавата чрез двукомпонентна такса - еднократна вноска от 100 000 лв. за издаване и поддържане на лиценз и втора, променлива част. 

Ето как изглежда предложението в оригиналния си вариант, внесен от депутатите на ДПС и БСП: 

"§ 10. В чл. 30 се създават ал. 3, 4, 5 и 6:
(3) За издаване и поддържане на лиценз за хазартна дейност се събира двукомпонентна държавна такса състояща са от еднократна такса в размер 100 000 лв. и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисионни за участие – в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисионни". 

Обхватът на понятието "хазартна дейност" е максимално широк - според закона "хазарт е всяка игра на случайността, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът". 

"Игри, за които се събират такси и комисионни за участие" обаче не са дефинирани. 

През януари 2020 г. финансовият министър Владислав Горанов описва този тип хазарт съвсем конкретно: "игри, в които участниците играят един срещу друг - например турнири по покер".  

В проекта на Цонев се предвижда всички организатори на хазартни игри да подават пред Държавната комисия по хазарта всеки месец справка за разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, както и за таксите и комисионните. 

Министерството на финансите подкрепя предложенията, като обяснява нуждата от промяна на модела с невъзможността да се обложи чуждестранен онлайн-хазартен оператор по действащия Закон за корпоративното подоходно облагане. Представителят на МФ Людмила Петкова посочва, че очаква либерализирането на модела да донесе приходи от 135 милиона лв. заради очакваното привличането на пет външни дружества за онлайн-залози. 

79 млн. лв. от тях е предполагаемият приход от облагането на останалите "офлайн" оператори - включително Спортния тотализатор, Еврофутбол и др.  

Въпреки критиките от страна на някои депутати, проектът на Цонев за Закона за хазарта е приет, но точно този параграф търпи ключова промяна в пленарната зала на 42 Народно събрание. 

Критиките: 

Донякъде изненадващо от гледна точка на последвалите събития, най-силна съпротива срещу облекчените условия за хазарта в България идва от страна на бъдещия финансов министър Владислав Горанов (по това време - депутат от ГЕРБ и член на Комисията по бюджет и финанси). 

Аргументите на Горанов са в три посоки - фискална, контролна и политическа. Намаляването на данъчното облагане, казва Горанов пред Бюджетната комисия, е "реверанс към бизнес, който не е еднозначно социално значим", като самият той намеква за лобистки нюанс в либерализация на режима: "Няма сила която да ме убеди, че не се намалява ефективното облагане на хазартната дейност, тъй като сегашните 15 процента върху оборота се равняват приблизително на около 80 процента ставка при облагане на резултати". 

На второ място - той предупреждава, че премахването на контрола от страна на НАП и прехвърлянето му към Държавната комисия по хазарта е грешна стъпка, доколкото хазартният регулатор "има доста по-малка възможност за оперативен контрол върху дейността и за коректно деклариране на информация за дължимите публични вземания". 

По-дълбокият въпрос, който той поставя, е дали разширяването на полето за хазартния бизнес в България е в полза на българското общество: "Разширяването на рекламата, което има за цел да се убеждават българските граждани в достойнствата или в предимствата на една игра, обяснявайки колко лесно може човек да спечели от нея, не е нищо друго, освен разширяване бизнеса на хазарта в България и увеличаване на достъпа на хората до тези хазартни игри, чрез възможности за активна реклама". 

Вносителят на промените Йордан Цонев подсказва основния си контрааргумент: държавата може да има полза от осветяването на хазартния бизнес, защото така или иначе не може да се справи с паричния поток, който минава на сиво през нелицензирани онлайн-оператори (по оценки на ГДБОП от 2012 г. става дума за над 1 млрд. лв). 

Втората критика идва от депутата от БСП Георги Кадиев (бивш зам.-министър на финансите между 2005 и 2007 г.). 

Той допуска, че налагането на 15% данък върху оборота от хазарт е било "пренавиване на пружината" и "безумие", което е довело до внезапни спадове в декларираната търговска дейност дори на най-големите оператори ("Оборотите на Еврофутбол през 2009 г. бяха поне с 50 процента повече, отколкото са 2012 г."). 

В същото време, изчислява, че новият режим ще върне махалото в друга крайност - ако декларираните изплатени печалби представляват 80% от приходите и държавата обложи само оставащите 20 на сто, ще получи само 4% отчисление. Затова той лансира неформално предложение да се запази действащия данък, но да се намали от 15 до 10% от оборота. 

При второто четене на проекта в комисията по бюджет Кадиев вече има нова идея - намаляване на таксата за т.нар. офлайн игри на 15 на сто от направените залози за всяка игра и на 20% за игрите, за които се събират такси и комисионни за участие. 

Отделно той предлага онлайн-операторите да са длъжни да платят еднократна такса от 250 000 лв. и променлива - от 20% върху разликата между получените залози и изплатените печалби.

Разликата между неговият проект и този на Йордан Цонев е, че в проекта на ДПС не се прави разграничение между отделните игри, докато в този при Кадиев те са изброени поименно "тото и лото, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти". 

Тази промяна ще се окаже от ключово значение за бъдещото (не)облагане на лотарийните игри. 

В края на декември 2013 г. промените влизат за второ гласуване в пленарна зала. 

При обсъждането на ключовия член 30, Георги Кадиев отново защитава предложението си, като този път получава подкрепа и от депутата от ГЕРБ Александър Ненков. Изненадващо за ДПС - текстът на Кадиев е приет с мнозинство от 88 гласа. Прегласуването отново е в полза на депутата от БСП. 

Йордан Цонев настоява да се направи почивка от пленарното заседание: "Оттук нататък ще трябва да променим доклада, тъй като той е адаптиран към това". 

Председателят на 42 НС Михаил Миков разпуска заседанието за 20 минути, след което се случва трето поредно гласуване на същия параграф, но с "редакционни промени" (най-съществената е намаляване на първоначалната такса за лицензиране на оператор от 250 до 100 000 лв.). 

Финалният вариант на текста изглежда така: 

"За поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри – тото, лото, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се събира държавна такса в размер на 15 на сто върху стойността на направените залози за всяка игра, а за хазартни игри, за които се събират такси и комисиони за участие – в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони"

Предложението е прието с 1 глас против и 1 въздържал се. 

Само три месеца по-късно основният автор на този текст - Георги Кадиев - признава, че е допусната масивна грешка в описанието на задължените хазартни бизнеси.

В неговия текст са изброени няколко хазартни игри, но са пропуснати традиционната и моментната лотария. Оказва се, че най-масовите хазартни игри остават освободени и от данък, и от такса върху оборота. 

През март 2014 г. Кадиев прави опит да поправи гафа, като предлага още по-детайлно изброяване: 

„За поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри както следва:
1. лотарийни игри - традиционна лотария, томбола, моментна
лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности;
2. игри със залагания върху резултати от спортни състезания и
надбягвания с коне и кучета;
3. игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията,се събира държавна такса в размер на 15 на сто върху стойността на направените залози за всяка игра. За турнири, организирани в игрални казина или в игрални зали, при които се събират такси и/или комисионни за участие, таксата е в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и/или комисионни.”

Последното уточнение - кои са игрите, при които се събират такси и/или комисионни за участие - е особено важно, доколкото то е единственото определение за този вид хазарт в законодателството.

Проектът на Кадиев обаче така и не стига до гласуване - няколко месеца по-късно правителството на Пламен Орешарски подава оставка, а 42 Народно събрание е разпуснато. 

Окончателната "поправка на грешката" се случва през ноември 2014 г. по предложение на Менда Стоянова (ГЕРБ). Председателят на Бюджетната комисия признава, че "игрите лотария, лото и кено не се облагат с такса по този закон". 

Затова се предлага следната редакция: 

"За поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри - традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се събира държавна такса в размер на 15 на сто върху стойността на направените залози за всяка игра, а за хазартни игри, за които се събират такси и комисиони за участие - в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони". 

Промяната е приета "по спешност" преди Закона за бюджета за 2015 г., лотариите вече са задължени да плащат такси, но отново е пропусната една ключова дефиниция - какво точно са "игрите, при които се събират такси и/или комисионни за участие".

Всъщност  - това е режимът на таксуване, по който "Националната лотария" се е отчитала пред Държавната комисия по хазарта. 

Или както казва мажоритарният собственик на компанията Васил Божков: "Законът дава две възможности: по-широка база и следва по-нисък данък, по-тясна база с по-висок данък. Ние смятахме, защото работим научно, че при по-тясна база е по-добре за компанията. Но, всеки един билет, за всяка една игра е разписано от комисията какъв данък да плащаме. Има три състава на комисията (по хазарта – б.а.) сменени оттогава. Всеки един го е подписвал.... През цялото това време министър е бил Владислав Горанов. Сигурно е знаел. Но няма нарушение на закона". 

5 години по-късно: неяснотата в закона, внесен от ДПС, дописан от БСП и финално редактиран от ГЕРБ предизвика скандал за стотици милиони лв. като пропуснати ползи от облагането на лотарийните игри заради "вратичката" в Закона за хазарта. На практика, организаторите на този тип игри са получили свободата да се отделят от групата, длъжна да плаща такса върху оборота, и са се включили във втората доста широка и недефинирана категория. 

Прочети