Един от най-великите футболни клубове в света – италианският „Интер“, представи новата си емблема, която ще използва от следващия сезон. На син фон са вплетени белите букви „I“ и „M“, символизиращи „Интер Милано“, а от клуба обявиха, че мотото на обновеното лого е „Моето име е моята история“.
„Нерадзурите“ искат да отдадат „по-голяма значимост“ на корените си. Те датират още от 1908 г., а историята на италианския клуб е свързана с едно от най-големите проклятия във футбола.
Всичко започва още през 1907 г., когато „Милан“ е абсолютен хегемон в Италия. „Росонерите“ тъкмо са вдигнали третия си трофей в Калчото. Въпреки двете поредни години, в които печелят обаче, не всичко в клуба е „розово“. Националистическите настроения се прокарват и във футбола в Италия, а местната федерация нарежда на отборите да разчитат само на местни играчи.
В „Милан“ цари разделение. Няколко души искат клубът да бойкотира мачовете, но юздите поема Джанино Камперио, който става треньор и под негово ръководство „росонерите“ решават да наложат забрана за привличане на чуждестранни играчи.
По това време в редиците им се състезават много спортисти с швейцарски корени. Те не могат да понесат удара на Италианската федерация и в знак на протест се отделят от тима. На 9 март 1908 г. създават нов клуб.
„Основната цел на този нов отбор е да даде възможност на чужденците да практикуват футбол в Милано“, пише навремето италианската спортна библия „Gazzetta dello Sport“. Според изданието – основателите нарекли тима „Интернационале“ („Internazionale“), защото се определили като „братя на света“.
Сред 15-те напуснали „Милан“ са художникът Джорджо Муджани, който проектира логото на „Интер“, както и три съществено важни фигури – братята с швейцарски корени Енрико, Артуро и Карло Хинтерман. Недоволни от скандала с федерацията и решението на „Милан“ да изгони чужденците, те проклинат бившия си отбор да не спечели повече титлата, докато са живи, пише в архивите в сайта на „Интер“.
Това поставя началото на едно от най-големите футболни проклятия в историята. „Милан“ е абсолютен господар на Апенините до онзи момент, но след създаването на „Интер“ не успява да стигне до трофея в Калчото в продължение на цели 44 години, като в даден момент от този период дори изпада в по-долната дивизия. Привържениците на „нерадзурите“ измислят известната песен „Никога не сме били в „Серия Б“, с която и до днес се подиграват на вечния си враг.
Новият милански клуб започва да печели под ръководството на Виргилио Фосати. Той триумфира през 1910, но не успява да види втората титла през 1920, защото загива по време на Първата световна война. Докато проклятието на братята Хинтерман трае, „Интер“ изпреварва градския съперник по отличия в първенството и трупа цели пет.
Истината е, че нито един измежду Енрико, Артуро и Карло не успява до края на живота си да види триумф на „Милан“. „Черната магия“, както я наричат италианските медии, приключва през 1951 – няколко седмици след смъртта и на последния от братята Хинтерман, пише Football-Italia.
Футболният фолклор винаги ще помни случилото се през първата половина на миналия век в Милано, така както все още пази проклятието на Бела Гутман. Великият унгарски треньор отвежда „Бенфика“ до два поредни европейски трофея – през 1961 и 1962, а след като португалците не му предлагат нов договор, им пожелава да не спечелят такава титла в следващите 100 години. „Орлите“ все още не са стигали до европейско отличие, като няколко пъти вече се провалят във финали.
За сметка на това, „Интер“ има в историята си три титли от КЕШ/Шампионска лига. През 1964 и 1965 треньорът Еленио Ерара отвежда „нерадзурите“ два поредни пъти до европейския връх, побеждавайки съперниците с нов стил. Той е един от бащите на така нареченото „катеначо“ – здрава защита и нисък процент притежание на топката.
По подобен начин вратата „заключи“ и Жозе Моуриньо през 2010, когато спечели требъл с отбора, включително и титлата в Шампионската лига.
„Интер“ има също толкова титли в Калчото в своята витрина, колкото и „Милан“ – 18. Най-силният им период е от 2007 до 2010, когато триумфират четири поредни пъти. Седем са трофеите им за Купата на Италия, пет пъти са печелили Суперкупата в страната, а 3 са отличията им за Купата на УЕФА. В богатата колекция на вековния клуб се добавят още 2 международни трофея и Световното клубно първенство от 2010 г.
Малко след формирането си „Интер“ започва да играе на „Арена Сивика“, а от 1926 споделя „Сан Сиро“ заедно с вечния си враг „Милан“. Първото им дерби на новия стадион през септември онази година завършва с успех 6:3 за „нерадзурите“ през 35 хиляди зрители.
По същото време се налага отборът да се обедини с „Унионе Спортива“ и да смени името си на „Сосиета Спортива Амброзиана“, защото не отговаря на изискванията на управляващата Национална фашистка партия. „Интер“ все пак оцелява и се връща към корените си години по-късно. През 1994 едва се спасява от отпадане в долната дивизия.
Оттогава насам е един от най-големите колоси в световния футбол, дал сцена за изява на имена като Джузепе Меаца, Сандро Мацола, Луис Суарес (Испания), Лотар Матеус, Юрген Клинсман, Хавиер Санети, Ернан Креспо, Роналдо, Златан Ибрахимович и още много.
По стъпките на Федерер: "Лудият" фен, който откри любимите места на Роджър и го срещна в Швейцария
През '94 ние поливахме успеха, а швейцарците започнаха реформа. Днес те играят футбол, а ние гледаме
24 години след "отхапаното ухо": Великите Тайсън и Холифийлд отново един срещу друг на ринга
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
