Сделката, с която собственикът на „Виваком“ United Group ще придобие изцяло доскорошния си конкурент "Булсатком", извади синдикатите на протест, постави въпроса за изтеклия мандат на членовете на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), и предизвика разнопосочни заявки от страна на управляващите - от "да сменим бързо КЗК" до "да не се бъркаме на независими органи".
От самия "Виваком" също бяха принудени да направят крачка в полето на политиката, като разпространиха реакция срещу съпредседателя на "Продължаваме промяната" Кирил Петков.
КЗК заседава на 1 февруари по казуса и вече се знае, че е отсъдила в полза на United Group. От сайта "Медиапул" първи оповестиха новината, докато страницата на антимонополния орган все още няма публикувано решение, но се очаква това да стане всеки момент.
Служители на "Булсатком" протестират, защото според тях при сливането ще останат без работа.
Опасенията на пазара са, че подобна сделка ще наруши конкуренцията, тъй като двете дружества заедно ще имат над 60% пазарен дял. По тази линия реагират и другите два големи оператора - A1 и Yettel.
КЗК е на различно мнение - според документ, който също не е публичен, но "Медиапул" цитира, регулаторът е изчислил, че сделката няма да доведе до концентрация в сферата на разпространението на телевизия и интернет услуги.
Пазарният дял, който ще формира United Group, ще е 41% и няма да има господстващо положение. Заключението е, че сделката няма да повлияе и разпространението на тв канали до малки оператори, които на свой ред ги продават на своите клиенти.
Комисията приема още, че няма да има проблем и на пазара на фиксиран интернет, тъй като за периода 2020-2022 г. "Виваком" е намалила абонатите си с над 10 процента, а "Булсатком" – с 13 на сто, докато "Yettel” ги е увеличил два пъти, а А1 оставал основният конкурент в този сегмент.
"Булевард България" направи справка в данните на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за периода 2021-2022 година за пазара на платена телевизия у нас. Това са и последните публикувани числа. Те показват, че в сегмента доминират 3 компании. Те обаче не отразяват реалната картина, защото от миналата година и "Yettel" вече предлага телевизия, отделно и трите мобилни оператора са инвестирали много в продажбата на пакети - "интеренет и телевизия".
Пазарни дялове на компаниите, предоставящи платена телевизия според данните на КРС за миниалия период са:
- Виваком 32,9%
- Булсатком 26,7%
- A1 26,4%
- Други 13,9%
Всъщност интересното е, че 2022 г. е първата година, в която "Булсатком" отстъпва челното място по пазарен дял на "Виваком".
"И през 2022 г. се наблюдава преразпределяне на пазарните дялове между трите най- големи предприятия, предоставящи платена телевизия. Причината за това е, че с годишния си отчет за 2022 г. "Булсатком" декларира с 16% по-малко абонати и с 9% по-малко приходи от предоставяне на услугата спрямо предходната година, което доведе до изместване на предприятието от челната си позиция,“ пише в годишния доклад на КРС за 2022 година.
Според "Медиапул", за да оцени КЗК, че делът на “Виваком” след сделката ще е само 41 процента, комисията добавя към абонатите на кабелни, цифрови и сателитни телевизии още 500 хиляди потребители, които имат платени стрийминг видеоуслуги като HBO и Netflix. Така базата на всики клиенти се вдига, а делът на операторите спада.
Историята на сделката и как се стигна дотук?
"Булсатком" е основана през 2000 година. Компанията е доставчик на платена сателитна телевизия, IPTV и интернет. Тя има също така собствена национална оптична инфраструктура и дистрибуторска търговска мрежа.
В продължение на десетилетие компанията беше водеща на пазара на платена сателитна телевизия у нас, с много силни позиции и при абонатите в чужбина, които искат да гледа българска телевизия през сателит. Позициите ѝ бяха разклатени от серия финансови трусове и скандали вътре между съдружниците и основателите на "Булсатком". Една от последните много скъпи инвестиции на компанията беше изстрелването на собствен сателит. Някъде тогава започнаха и трусовете в бизнеса, които доведоха до промени в собствеността.
През 2022 година стана ясно, че предприемачът Спас Русев е придобил мажоритарен дял в „Булсатком“ чрез фирмата „Вива Корпорейт България“.
Непосредствено преди този период обаче Русев е част от Надзорния съвет на „Виваком“. Той излиза от него едва месец преди финализирането на покупката на „Булсатком“ - но не напуска бранша.
United Group придоби „Виваком“ през 2020 година, като мажоритарен собственик на телекома преди това бе именно Спас Русев. Дълго време бизнесменът остана в ръководството на мобилния оператор, за да помага за трансформацията в компанията.
Впоследствие "Капитал" писа, че сделката ма Русев за сателитния доставчик е финансирана със заем от 127 милиона евро от компанията собственик на „Виваком“ – United group.
Срещу част от предоставените средства компанията собственик на "Виваком" прихваща част от активите на доскорошния си конкурент "Булсатком".
Така за 3 млн. евро United Group получава мобилните станции на доставчика на интернет и сателитна ТВ, а за още 87 млн. евро придобива и оптичната мрежа на "Булсатком". Но с т.нар. обратен лизинг отдава отново под наем тези активи на "Булсатком".
Още при отчитането на финансовите резултати на групата за 2022 година, от United Group заявиха, че сделката не би трябвало да е обект на одобрение от КЗК, тъй като „Булсатком“ ще запази контрола си над оптичната мрежа.
Освен това сделката позволява на „Виваком“ да ползва кули от инфраструктурата на „Булсатком“, които са отделени в друго дружество, става ясно още от презентация на United Group през 2022 година.
“Повечето от тях ще бъдат използвани от "Виваком" като основен наемател. Това реално са междуфирмени отношения между дружества на United Group, което оперира мобилните кули, и "Виваком,“ съобщиха тогава от компанията.
Тази следка обаче е оспорена от Yettel пред КЗК. В края на декември 2023 година антимонополният орган разреши на United Group да придобие инфраструктурата на "Булсатком".
"Капитал" пише, че по същество регулаторът е разгледал два договора от 24 и 25 ноември 2022 г.
- В първия се продават 167 кули от неработещата мобилна мрежа на “Булсатком“, като КЗК преценява, че стойността е под прага от 3 млн. лв. и затова не следва да разглежда сделката.
- Вторият е за прехвърляне и обратно наемане на мрежата на “Булсатком“, като тук комисията приема, че заради клаузите на договора и дългия предвиден срок оборудването да се ползва от продавача, няма реална промяна на контрола.
КЗК одобрява сделката, но с особеното мнение заместник-председателя на регулатора Димитър Кюмюрджиев.
Той е несъгласен и с двете решения. Смята, че фактическите купувачи са разделили придобиването на няколко сделки “единствено с цел да се заобиколи оценката на сделката като една” и по този начин да се избегне регулаторното законодателство.
От становището на Кюмюрджиев може да се направи извод, че според него това е фактическата сделка за придобиване не само на инфраструктурата на “Булсатком“, но и цялата компания, защото “след прехвърлянето на собствеността, предприятието не притежава активи, чрез които да извършва оперативна дейност“.
Кюмюрджиев обръща внимание и на факта, че по-малко от година по-късно United Group е поела път към крайно сливане с “Булсатком“.
Сделката за кулите от инфраструктурата на "Булсатком" в момента е оспорена пред Административния съд София - Област, който спря незабавното ѝ изпълнение.
Основните конкуренти на "Виваком" - А1 и Yettel, продължават да твърдят, че поглъщането на „Булсатком“ ще даде на United Group 60% от пазара на телекомуникационни и телевизионни услуги. Това означава, че дори и одобрена от КЗК сделката, останалите телекоми могат да я обжалват пред съда.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
