Как ЕЦБ и ЕК се разминаха в критерия за инфлация, който България трябва да покрие Снимка: © Getty Images

България не изпълнява условията за приемане на еврото - това е заключението от т.нар. конвергентен доклад на Европейската комисия и Европейската централна банка, за готовността за членство в еврозоната на шестте държави, които все още не са въвели единната валута. Освен България, докладът оценява степента на готовност на Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.

Според документа България не изпълнява единствено критерия за ценова стабилност.

"Средната инфлация в България през последните 12 месеца до май 2024 г. е 5.1%, над референтната стойност от 4.1%", се казва в доклада на ЕК и ЕЦБ.

Според правилата за членствто в еврозоната, инфлацията в държава, която иска да въведе единната валута, не може да надвишава с повече от 1.5% средното ниво в трите държави членки с най-добри показатели.

В стойностите посочени в доклада на ЕК и в този на Европейската централна банка (ЕЦБ) обаче има разминаване - според ЕК тя е 4,1%, докато според ЕЦБ е 3,3%.

Подобно разминаване в референтната стойност на инфлацията в двата доклада, според икономиста Георги Ганев се случва "абсолютно безпрецедентно".

"За пръв път в историята, от 1998 г. насам, в общо по 17 конвергетни доклада на ЕК и на ЕЦБ, има разминаване между двете европейски институции в референтната стойност по критерия за ценова стабилност. Според ЕК референтната стойност за данните към май 2024 е 4.1%, докато според ЕЦБ тя е 3.3%. Това досега никога не се е случвало," написа Ганев в профила си във Facebook.

Въпреки че България не покрива критерия за ценова стабилност и според двете референтни стойности, Ганев отбелязва, че при линейна екстраполация на трендовете от последните 8 месеца с данни, по формулировката на ЕК България ще покрие критерия с данните за август, а по формулировката на ЕЦБ - с данните за октомври, отбелязва още икономистът.

Тези няколко месеца разлика, всъщност са ключови за това дали България може да се надява да въведе единната валута от средата на 2025 година или ще трябва да изчака началото на 2026 година.

Разминаването на практика се дължи на различен набор от държави с най-добри показатели в еврозоната, които двете институции включват в определянето на референтната стойност.

В доклада на ЕК е посочено, че тя в момента е 4.1%, базирана на данните от Нидерландия (2.5%), Италия (2.6%) и Латвия (2.6%) за 12-месечния период, обхващащ юни 2022 г. – май 2024 г. Дания, Финландия и Белгия са идентифицирани като изключения, тъй като техните инфлационни нива се отклоняват значително от средното за еврозоната поради специфични икономически обстоятелства в тези страни, пише в доклада на ЕК.

ЕЦБ изчислява референтната стойност на базата на Белгия, Дания и Нидерландия, тъй като централните банкери не гледат на техните показатели като на изключения, за разлика от ЕК. Според конвергентните доклади на двете институции инфлацията в страната ще остане малко над референтната стойност в следващите месеци, но разликата се очаква да се затвори до края на 2024 г. или началото на 2025 г.

И в двата случая към момента инфлацията е по-висока от необходимото. Новината не е изненада, тъй като още преди месец управителят на БНБ Димитър Радев предупреди, че страната няма да изпълни последното изискване, така че България да въведе еврото от 1 януари 2025 година, когато е целевата дата, заложена от парламента.

Служебният министър на финансите Людмила Петкова заяви след правителственото заседание, че страната ни ще отправи искане към Европейската комисия и Европейската централна банка за изготвяне на извънреден конвергентен доклад след края на годината, когато е покрит и критерият за ценова стабилност. Намерението потвърди и премиерът Димитър Главчев. По време на заседанието е обсъден и законът, който регламентира стъпките за въвеждане на единната валута в страната.

„България постигна значителен напредък по пътя си към присъединяване към еврозоната и изпълни три от четирите критерия. Това е забележимо постижение в трудна среда. Очакваме инфлацията да намалее през следващите месеци, което ще спомогне да се изпълни инфлационният критерий. Ще работим в тясно сътрудничество с България в подкрепа на присъединяването към еврозоната“, заяви и изпълнителният заместник-председател на ЕК Валдис Домбровскис, цитиран от пресслужбата на ЕК.

България е член на т.нар. чакалня за еврозоната от лятото на 2020 година. Първоначално държавата целеше да въведе еврото от 1 януари 2024 година, но впоследствие, заради политическата нестабилност и липсата на държавен бюджет, страната отложи датата и си постави нова цел - да влезе в т.нар. "клуб на богатите" държави от 1 януари 2025 година. Това беше и един от основните приоритети, с които "Продължаваме промяната - Демократична България" и ГЕРБ аргументираха т.нар. сглобка.

От редовния конвергентен доклад на ЕК става ясно, че България на практика изпълнява всички критерии за членство в еврозоната, с изключение на този за ценова стабилност.

  • България покрива критерия за публични финанси, тъй като не е в процедура по прекомерен дефицит. Общият държавен дефицит се свива до 2,9% от БВП през 2022 г. и до 1,9% през 2023 г.,пише в доклада;
  • България изпълнява критерия за стабилност на обменния курс. България е във валутен борд и курсът на лева спрямо еврото е фиксиран, без напрежения или девалвация.
  • България изпълнява критерия за конвергенция на дългосрочните лихвени проценти. Средният дългосрочен лихвен процент за последните 12 месеца до май 2024 г. е 4%, под референтната стойност от 5,5%;
  • Външният баланс на България се подобрява до -0,5% от БВП през 2022 г. и до 1,3% през 2023 г. Икономиката на България е добре интегрирана с еврозоната чрез търговски и инвестиционни връзки, показва анализът;
  • Несъвместимост с критериите за ценова стабилност: Средната инфлация в България е над референтната стойност.

Всяка държава, която е член на ЕС, е длъжна да въведе единната валута, когато отговори на критериите за това. Практическите ползи включват по-стабилни цени, по-ниски транзакционни разходи за хората и бизнеса, по-прозрачни и конкурентни пазари и увеличена вътрешно-ЕС и международна търговия.

Макар че не изпълнява последния критерий за въвеждане на еврото, България е сред страните с най-добри икономически показатели спрямо останалите държави извън еврозоната, които докладът обхваща.

През 2023 г. бюджетните дефицити в Чехия, Унгария, Полша и Румъния надхвърлиха референтната стойност от 3% от БВП. Съотношението държавен дълг/БВП през 2023 г. беше под референтната стойност от 60% във всички разглеждани държави освен Унгария. Според анализа на ЕЦБ, през 2024 г. и 2025 г. се очаква бюджетният дефицит в Унгария, Полша и Румъния да продължи да надхвърля 3%, се отбелязва в доклада.

Румъния продължава да е обект на процедура при прекомерен дефицит, задействана през 2020 г.

"На 19 юни 2024 г. Европейската комисия установи, че Румъния не е предприела ефективни действия, за да премахне прекомерния си дефицит. Неотдавна ЕК заключи също, че Унгария и Полша не изпълняват критерия за дефицит на сектор „Държавно управление“ съгласно Пакта за стабилност и растеж. "Тя (ЕК) ще препоръча на Съвета на ЕС да открие процедури при прекомерен дефицит за тези държави", отбелязват от ЕЦБ.

Според доклада, очакванията са България да отговори и на последния критерий за инфлацията в края на година и след това да поиска извънредна оценка.

Президентът на Еврогрупата Пашал Донохоу допусна по-рано тази година, че България може да се присъедини към еврозоната по-късно през 2025 година.

Според експерти, цитирани от европейското издание Politico, 1 януари 2026 година би бил по-логичен срок, като обръщат внимание на техническите трудности, свързани със смяната на националната валута по средата на годината.

Служебният финансов министър Людмила Петкова също коментира, че ако ЕК излезе с извънреден конвергентен доклад през април 2025 година, няма да има достатъчно време за техническото въвеждане на еврото от средата на следващата година, тъй като ще има едва два месеца за подготовка.

"Началото на годината е най-подходящо по принцип, но за България най-важното е да има ясна дата откога може да приеме единната валута", обясни Петкова в отговор на въпрос дали вариантът за средата на 2025 г. отпада.

Международната рейтингова агенция Fitch отбеляза в края на април, че перспективата за членство в еврозоната е един от ключовите фактори, които подкрепят положителния кредитен рейтинг на страната. В случай, че то бъде отложено след 2025 година, може да окаже и негативно влияния върху кредитния рейтинг на страната.

Асоциацията на банките: Всяко забавяне на членството в еврозоната ще струва пари

Fitch: Отлагане на членството в еврозоната, може да се отрази негативно на рейтинга на България

България е втора по най-нисък дълг в ЕС за 2023 г.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Коледен булевард

Най-голямата пощенска кутия за коледни желания очаква всички от 30 ноември в Централни хали

За всяко пуснато писмо Kaufland България ще дарява по 1 лв. за деца в нужда

14:25 - 25.11.2024