Канадският професор по политически науки Томас Хоумър-Диксън прогнозира възможен срив на демокрацията в САЩ и установяване на диктатура на консервативните политически сили най-късно до 2030 година.
"През 2014-та предположението, че Доналд Тръмп ще стане президент звучеше по същия начин, но днес живеем в свят, в който абсурдът редовно се превръща в реалност, а ужасът е част от ежедневието ни."
"Не трябва да отричаме тази възможност, само защото звучи абсурдно или прекалено ужасно," пише той в Globe and Mail.
Опасенията на професора са свързани с евентуалното завръщане на Тръмп в Белия Дом през 2024 година и желанието му да докаже и отмъсти за това, че загубата му от Джо Байдън през 2020 е била в резултат на измама на изборите - теза, застъпвана от бившия президент и неговите привърженици.
"До 2025 година американската демокрация може да се срине, което ще предизвика екстремна политическа нестабилност и широко гражданско насилие. До 2030 година, ако не и по-рано, страната може да се управлява от диктатура на десницата."
Хоумър-Диксън е сред основателите на Cascade Institute в Royal Roads University в Британска Колумбия и изучава насилствени конфликти.
Повече от 40 години той изследва причините за войната, социалния разпад, революцията, етническото насилие и геноцида, а в продължение на близо две десетилетия ръководи центъра за мир и конфликти в университета в Торонто.
Днес, докато наблюдавам развиващата се криза в Съединените щати, виждам политически и социален пейзаж, проблясващ с предупредителни сигнали.
Пукнатините в американската демокрация - и благодарение на медиите - непрекъснато се разширяват, разклоняват, свързват и разпространяват дълбоко в някогашните институции на Америка, компрометирайки тяхната структурна цялост, е тезата на Томас Хоумър-Диксън. Страната става все по-неуправляема и някои експерти смятат, че може да изпадне в гражданска война.
Канадецът дава пример с награждаването на Ръш Лимбо от страна на Тръмп с предизидентски медал на свободата. Лимбо е крайноконсервативен политически коментатор и радиоводещ, най-известен като водещ на The Rush Limbaugh Show, той почина в началото на 2021 г. През 2020 Доналд Тръмп го отличи с президентски медал. "Актът сигнализира, че политиката на г-н Лимбо за тормоз, популистки бял етноцентризъм - смесица от обидни атаки срещу либералните елити, расистки подмятания, заиграване с американската изключителност и призиви към авторитарното лидерство - се е превърнала в неразделна част от основната политическа идеология в Съединените Щати", пише Хоумър-Диксън.
Според специалиста по кризи, би било погрешно да се обвинява само Ръш Лимбо и подобните на него говорители за дисфункционалността американската демокрация. "Тези хора и техните действия са симптоми на тази дисфункционалност, а не нейни първопричини, а тези причини са много. Някои могат да бъдат проследени до основаването на страната и до постоянното недоверие във властта, вградено в политическата култура на Америка, до робството, до политическия компромис на Избирателната колегия (тя се състои от електори, назначени от всеки щат, които формално избират президента и вицепрезидента). Успешните политики по света са преодолели също толкова фундаментални недостатъците, смята ученият.
Това, което изглежда тласка Съединените щати до ръба на загубата на своята демокрация днес, е ефектът на мултиплициране на основните недостатъци и промените в материалните характеристики на обществото. Тези промени включват стагниращи доходи на средната класа, хронична икономическа несигурност и нарастващо неравенство. Икономиката на страната - трансформирана от технологичните промени и глобализацията - премина от превес на тежката индустрия и производството като основни източници на богатството на американците към мощ на идеите, информационни технологии и финанси.
Хоумър-Диксън пресмята, че коригираните към инфлацията заплати на средния работник от мъжки пол през четвъртото тримесечие на 2019 г. (преди оказването на икономическа подкрепа заради пандемията COVID-19) са по-ниски, отколкото през 1979 г.; Междувременно, между 1978 и 2016 г., доходите на главните изпълнителни директори в най-големите компании са нараснали между 30 и 271 пъти. Икономическата несигурност е широко разпространена във вътрешността на страната, докато растежът е концентриран в десетина мегаполиса.
Други два фактора също са ключови. Първият е демографски: имиграцията, застаряването, смесените бракове и спадът в посещаването на църква дадоха основание на десните идеолози да разпалват страховете, че традиционната американска християнска културата се заличава и белите се „заменят“.
Вторият е всеобхватният егоизъм на елита: богатите в Америка като цяло не желаят да плащат данъци и да инвестират в обществените услуги, които биха намалили икономическите, образователните, расовите и географски разломи сред населението в страната.
Колкото повече правителства се провалят в това да решават ежедневните проблеми, толкова повече хора се отказват от тях и се обръщат към собствените си ресурси и своите тесни групи за идентичност, казва канадецът.
Икономическите, расовите и социалните различия в Америка помогнаха за идеологическа поляризация между политическите дясно и ляво, а влошаващата се поляризация парализира правителството, като същевременно задълбочава настоящите различия. Политическата десница и левица се самоизолират и все повече се презират един друг. И двата полюса вярват, че залогът е екзистенциален - че другият иска да унищожи страната, която обичат. Умереният политически център почти изчезва.
Желанието на Томас Хоумър-Диксън е Канада да бъде готова за подобен развой на събитията:
"Ужасяваща буря идва от юг. През последната година насочихме вниманието си навътре, разсеяни от предизвикателствата на Covid-19 и ускоряващите се последици от изменението на климата," пише той.
"Но сега трябва да се концентрираме върху неотложния проблем, породен от възможния крах на демокрацията в САЩ. Ако господин Тръмп е преизбран, икономическият и политически риск за нашата държава ще бъде неописуем. Воден от агресивен, реактивен национализъм, г-н Тръмп „би могъл да изолира Канада континентално“, казва той евфемистично.
Какво се случва, например, ако високопоставени политически бежанци, бягащи от преследване, пристигнат у нас, а САЩ, а режимът ги изисква обратно. Съобразяваме ли се?, пита професорът и съветва премиера на Канада да свика постоянна, надпартийна парламентарна комисия с представители на петте представени партии и пълен достъп до секретни документи. Тази комисия да получава редовни анализи на разузнаването и от канадски експерти относно политическите и социалните събития в Съединените щати. И да предоставя на федералното правителство конкретни насоки за това как да се подготви и да реагира на този провал, ако той се случи, независимо дали се казва Тръмп или някой като него.
Слави Трифонов: Щом САЩ иска Скопие в ЕС, да премахне визите за българите
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
