Политическият капитал на правителството и контролът върху мерките от извънредното положение ще зависи от "капитала на страха" в епидемията от Covid-19. Хората определят поведението си според степента, в която изпитват безпокойство за своето здраве и за здравето на близките си. Неслучайно от началото на кризата гражданите сами спазваха социална дистанция и дисциплина, без да се налага каквато и да е полицейска принуда.
Дали правителството ще успее да запази доверието и дисциплината след 13 май, ще се предопредели от няколко фактора: какви ще са данните за заболелите, какъв ще е броят на починалите и какви ще са болните в тежко състояние. Това казва Тихомир Безлов, старши анализатор в програма "Сигурност" на Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за "Булевард България".
"Ако има нисък брой новодиагностицирани хора, няма как мерките да се държат в сила. Правителството също няма политически интерес да ги държи. Ние имахме известен ресурс около бюджетния излишък, имахме финансов резерв, може би ще можем да изстискаме още малко, но разчетите са за около 2-3 месеца. Вероятно бихме могли да вземем кредити на чуждия пазар, но въпросът е - на каква цена, каква ще е лихвата? По-добре кредитите да се използват за възстановяване на икономиката, отколкото за плащане на пенсии, на бюджетни заплати и на помощи за безработица", казва Безлов. Той предупреждава, че в кризи като пандемията с Covid-19 "времето работи срещу хората, които трябва да вземат политически решения".
"На първо време правителството спечели. За първи път Борисов изпревари Радев по процент на доверие. Проблемът е, че дори да се вземаха само добри решения, времето работи срещу властите. Хората натрупват социална умора и страх от социално-икономическите последици от екстремно растящата безработица", казва той.
Безлов описва два сценария, по които държавите по света ще излизат от извънредното положение. Първият вариант е контролиран преход, при който мерките ще се вдигат постепенно, за да не се допускат големи вълни на нови заразявания. Вторият вариант е хаотично прекратяване на социалната дистанция, което би настъпило в случай, че хората престанат да спазват правилата.
"Струва ми се, че в страни, подобни на нашата, в които уважението към институциите и съобразяването с тях е ниско, е възможно да се мине през втория процес на нарушаване на правилата", коментира Тихомир Безлов.
Особеното ограничение на българския случай обаче не се състои в прекомерните мерки за сигурност, а в зависимостта на икономиката от външните пазари.
"В момента можем само да отворим заведенията и моловете. Друго не можем да направим. От нас зависи много малко за възстановяването на икономическата активност. Един от големите български клъстъри - производителите на части за автомобили - зависят от възстановяването на работата в автомобилните компании в Западна Европа и останалия свят. Те в момента са спрели. За разлика от Германия, Франция, Япония или Турция, ние не сме налагали забрани за работата във фабриките, но компании като "Язаки" спряха трите си завода в България, защото просто нямат поръчки. Това се отнася за всички сектори - от химическата, до медодобивната индустрия", казва той.
Безлов посочва като пример случващото се в Китай след вдигането на най-тежките ограничителни мерки върху населението.
"Те се опитват да отворят заводите си, но проблемът е, че тези заводи нямат поръчки. Потребителите им са в Европа и в Америка. Проблемът е, че дори в Китай няма потребление. Ако се изключат храните и лекарствата, хората не купуват почти нищо друго - дори дрехи. И няма да купуват, преди да получат някаква икономическа увереност - че утре няма да останат без работа, че ще имат доход. Опитът от предходните кризи показва, че минават поне няколко години преди потребителите да повярват, че могат да си позволят разходи за по-дълготрайни стоки, а не само за храна", казва той.
Ако пикът на епидемията вече преминава в почти всички страни от Западна Европа и развитите икономики на Азия, остава изпитанието да се изработят добри механизми за стимулиране на потреблението.
"Една от стъпките на Германия за излизане от кризата през 2008 г. беше решението да стимулират определени групи от стоки, за да накарат хората да ги купуват. Например, даваха се бюджетни премии за купуване на нова кола. Това беше интересно решение - когато подкрепиш ключови стоки за националната икономика, задействаш всички механизми, които стоят на заден план", казва Тихомир Безлов.
Подобна политика би могла да се приложи и в България, ако се комбинира със стратегията за обезопасяване на най-възрастното и уязвимо на коронавируса население с цел по-бързо рестартиране на икономиката.
Той дава пример с хипотетичното използване на неработещи туристически комплекси, които може да бъдат отделени само за приемане на възрастни или хронично-болни хора с бюджетни стимули. Всяка икономическа мярка обаче трябва да бъде внимателно обмислена и оценена, което се усложнява поради безпрецедентния характер на настоящата криза.
Либерализирането на мерките за безопасност ще трябва да се придружи и с политика по ограничаване на възможния ръст на престъпността.
"Данните, с които разполагаме, засега показват доста видим спад на криминалната активност. Той е лесно обясним с карантината, затварянето на населените места, ограниченото придвижване на хора. Въпросът е какво ще се случи оттук нататък, от момента, в който започнат да се либерализират мерките. Целият ни опит от последните 30 години показва, че дори при леки икономически кризи има ръст на престъпността. Ситуацията далеч не е сходна с тази в началото на прехода в България, но трябва да се подготвим за момент, в който може да излезем от извънредните мерки и да се окажем в много влошена икономическа ситуация", предупреждава той.
Безлов е резервиран относно мобилизирането на експертния потенциал около изработването на бъдещата икономическа и социална политика - както в България, така и по света.
"Страхувам се, че, уви, в България нямаме нито добри данни, нито хора, които са склонни да работят чисто експертно. Много експерти се политизират и помагат политически само на хора, на които симпатизират, а другите се конфронтират с тях. Това не е само български проблем, той може да се види и в развитите страни. Виждаме колко конфронтационна е ситуацията в Съединените щати - най-важната световна икономика в момента. За съжаление самият политически живот в основните западноевропейски страни е в много сложна конфигурация, особено след мигрантската криза, излизането на Великобритания от ЕС", посочва Тихомир Безлов.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
