- Карлос Гон обвини френския президент Еманюел Макрон за предизвикване на конфликт между Renault и Nissan, който по думите му е довел както до отслабване на автомобилния алианс, така и до съдебното му преследване в Япония
- През 2015 г. Макрон (все още икономически министър) предприема ход за увеличаване на тежестта на френската държава в управлението на Renault - мярка, която японските съдружници са разчели като несправедлив и недобронамерен жест;
- Гон избяга в Ливан след месеци задържане под стража в Токио; той твърди, че процесът срещу него е оркестриран от недоволни бизнес партньори с помощта на японските институции.
Еманюел Макрон не може да се оплаче от липса на вътрешни и външни грижи, но годината му започна с твърде странен проблем. Проблем, скрит в кутия за музикална техника, ако може да се вярва на разкритията за феноменалното бягство на Карлос Гон от Япония.
Бившият главен изпълнителен директор на алианса Renault-Nissan-Mitsubishi, който се появи в Бейрут след повече от 1 година под арест в Токио, удържа на обещанието да разчисти сметките си публично. Гон организира почти 3-часова пресконференция , на която описа своята версия за превръщането си в "жертва" на несправедлив политически процес в Япония.
Френският президент се оказа един от антигероите в разказа за падението на Гон, на чиято сметка беше записана първопричината за раздора в един от най-големите индустриални съюзи в света.
"Сега вече няма повече ръст, няма увеличение на печалбата, няма стратегическа инициатива, няма нова технология, няма вече алианс. Това, което виждаме сега, е маскарад на алианс", каза Карлос Гон в защитната си реч пред журналистите в Ливан. А причината за разпада на смятания за дълговечен съюз между френския автомобилен производител и японските му партньори, според Гон, е свързана с амбициите на Еманюел Макрон от мандата му на министър на икономиката в правителството на Манюел Валс.
Една акция - два гласа
Всичко започва през 2014 г., когато френският парламент приема т.нар. закон "Флоранж". Проектът носи името на североизточния френски град, чийто металургичен завод - приватизиран от ArcelorMittal - е заплашен от закриване и съкращаване на над 2000 местни работници.
В опит да не позволи социална криза в региона, правителството предлага ново законодателство с два основни компонента. Първият принцип гласи, че всяка компания, която планира закриването на подразделение и колективно уволнение на повече от 1000 служители, е длъжна предварително да потърси потенциален купувач.
Второто правило дава подкрепа на дългосрочните съсобственици в компаниите, като въвежда възможност за удвояване на правото на глас на онези от тях, които държат акциите си за повече от две години. Това повишава икономическата им сила, без да я обвързва пряко с увеличаване на дела.
Дружествата имат възможност да се възползват от изключение в закона с решение на общото събрание на акционерите или да забранят двойното право на глас чрез устава си. Държавата решава да се възползва от закона "Флоранж" в групите, в които все още притежава акции, а Renault е една от тях.
Автомобилната компания е експроприирана и национализирана от френското правителство през 1945 г. с декрет на Шарл дьо Гол след съдебното преследване и смъртта на съоснователя й Луи Рено. Началото на процеса по раздържавяването й започва през 90-те години в период на затруднения за европейските автопроизводители. Renault си партнира с Volvo и с General Motors Europe, но финансовите проблеми продължават, докато тогавашният президент на компанията Луи Швайцер и неговият заместник Карлос Гон не предприемат нова стратегия.
Гон предлага план за съкращаване на разходите в двугодишен период, който включва намаляване на работниците, промяна на производствените процеси, пускането на нови модели и др. Едновременно с това започва търсенето на нов партньор в опит за консолидиране на бизнеса. Изборът пада върху Nissan, които междувременно водят неуспешни преговори с Daimler.
През 1999 г. е създаден алиансът Renault-Nissan, който за първи път включва японска и френска компания в схема за комбинирана собственост. В началото Renault придобива 36,8% от собствеността на Nissan (увеличени до 43%), а Nissan получава 15 на сто от акциите на Renault без право на глас. Постепенно собствеността на френската държава в Renault намалява, но като към 2014 г. остава с най-големия дял от 15%.
Карлос Гон влиза в управлението на Nissan като главен оперативен директор, по-късно - и като президент на компанията - и започва процес по финансовото й оздравяване. Популярността му в Япония се дължи именно на приноса му в нейното възстановяване от кризата. През 2005 г. Гон се завръща във Франция и става президент на Renault, като става първият човек, който управлява едновременно две от 500-те най-големи световни компании в индекса на Fortune.
Войната на Макрон и Гон
10 години по-късно, малко след приемането на закона "Флоранж", правителството на Манюел Валс решава да въведе в сила принципа "2 гласа за 1 акция" и в Renault. Компанията прави опит да се възползва от възможността за изключение. Карлос Гон предупреждава Париж, че удвояването на силата на държавния акционер ще се възприеме негативно от страна на Nissan.
През април 2015 г. министрите на икономиката Еманюел Макрон и на финансите Мишел Сапен решават да противодействат на вътрешната съпротива, като увеличат дела на държавата от 15 на почти 20% с обещание да продадат допълнителните акции след приемането на новата структура на управление.
Няколко месеца след тази маневра обаче избухва скандалът "Дизелгейт" около подменените данни за вредни емисии на модели на Volkswagen. Кризата в индустрията засяга и пазарната капитализация на Renault. В края на септември 2015 г. компанията е загубила 37% от цената на акциите си от периода на месец май 2015. Въпросът се превръща в политически проблем.
Франция не иска да се освободи от дела си на загуба, а в същото време партньорите от Япония започват да се притесняват, че временното решение на Макрон може да се окаже постоянно (продажбата на "излишните" 4,7% от акциите се случва едва през ноември 2017 г.). Карлос Гон прави опит да предложи промяна в структурата на алианса в полза на Nissan, който отново се сблъсква с отказа на икономическия министър. Макрон лансира идеята за пълно сливане на двете компании, която също остава нереализирана.
"Тогава започнаха проблемите..."
С днешна дата Карлос Гон твърди, че това е моментът, в който единството на алианса се е пропукало необратимо. Моментът, в който отношенията му с бъдещия президент на Франция са смразени завинаги. Това вероятно обяснява защо Гон предпочете да избяга от японското правосъдие в Ливан, а не във Франция, в която също има гражданство.
"Това остави голяма горчивина у нашите приятели в Япония, не само в мениджмънта, но и в правителството. Те смятаха, че не е справедливо Nissan да има 15% от акциите в Renault и 0 гласа, а Франция да има 15% и двойно право на глас. Тогава започнаха проблемите.... Появи се някаква съпротива у нашите японски колеги, не само спрямо алианса, но и спрямо мен. Някои от нашите японски приятели смятаха, че единственият начин да се справят в влиянието на Renault в Nissan е да се отърват от мен. За съжаление, бяха прави", казва той на пресконференцията.
Гон припомня, че един от недовършените му проекти е намерението за партньорство между Renault-Nissan-Mitsubishi и Fiat Chrysler Automobiles - провален, по думите му, заради ареста. В края на 2019 г. докато бизнесменът все още се намираше в Токио, Fiat Chrysler и френската Groupe PSA обявиха, че са постигнали съгласие за сливане
"Алиансът изпусна това, което не можеше да се изпусне - Fiat Chrysler. Не е за вярване как може да изгубиш толкова голяма възможност да се превърнеш в доминиращия играч в индустрията?", казва той.
Карлос Гон ръководеше Nissan до ноември 2018 г., когато беше арестуван в Япония по обвинения във финансови злоупотреби, включително неправилно деклариране на полученото възнаграждение. Гон обвинява Япония, че го е превърнала в "заложник" и че основни негови права са нарушавани в процеса по разследването и ареста му.
През януари 2019 г. Еманюел Макрон се застъпи за Карлос Гон по време на разговор с японския премиер Шиндзо Абе, като определи задържането му като "твърде дълго и твърде тежко". Френският президент все още не е коментирал бягството на Гон от Япония и последните критики на бизнесмена.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
