София има крещяща нужда от главен архитект, който не просто разписва книжа, а има стратегия за развитие на столицата.
Вече е ясно: София няма да го получи дори след дългоочаквания конкурс на Васил Терзиев.
Двамата финалисти в изпитната процедура арх. Георги Славов и арх. Богдана Панайотова се представиха, меко казано, неубедително в последната публична фаза на "изпита".
Конкурсът за главен архитект е допуснал до балотажа човек, който никога не е участвал в квартално обществено обсъждане. Срещу него стоеше някогашен главен архитект на Хасково и Свиленград, която в последните 15 г. е била консултант по проекти с големи публични средства като отсечки на метрото, водни цикли, язовири и пречиствателни станции.
"Състезание по колоездене между шаран и акула", както го описва арх. Гергана Попова в коментар под прякото излъчване на препитванията, звучи като уместно наблюдение.
Победителят беше предизвестен. Няма нужда Васил Терзиев да чака до крайния срок 8 април, името се знае.
Проблемът е, че изборът на Богдана Панайотова ще е явен компромис с нуждата от нов подход в Столична община.
Единственият допуснат до финала неин конкурент арх. Георги Славов е завършил УАСГ през 2013 и Академията на МВР през 2024, към момента - проектант по "Пожарна безопасност" в частна компания. На събеседването Славов беше пасивен, неразбираемо уклончив, видимо незапознат с базови въпроси за структурата, която се е амбицирал да управлява.
Призна си, че още няма идеи за организационна промяна в Направление "Архитектура и градоустройство", защото "не е виждал системата отвътре".
Губеше се в административната йерархия, която е на подчинение на главния архитект на София. Не познаваше разпределението на отговорностите между звената в централната и районните администрации. Не успя да се ориентира в казуса около дигитализацията на строителните процедури.
Не можеше да посочи как и кога се организират обществени обсъждания и консултации по строителни проекти.
На въпроса с какво би искал да бъде запомнен като главен архитект, Славов отговори озадачаващо, че би искал да си тръгне от общината, без да е нанесъл щета. Предпочита никой извън НАГ да не знае името му - това щяло да означава, че не е обвързан със скандали.
Самата конкурсна комисия подходи към него като към първокурсник в сесия, което отчетливо беше спестено на Богдана Панайотова.
Предубежденията им все пак не оправдават неговите слабости.
По-притеснителното беше безцелното представяне на бъдещия главен архитект Панайотова - човекът, който носеше тази отговорност в продължение на шест месеца и по нейно време бяха допуснати някои от най-спорните планове за високо строителство.
В журито участваше лично Савин Ковачев - бивш зам.-регионален министър от Тройната коалиция, който през 2007 г. прави тълкуване на Закона за устройството на територията, позволяващо неограничено застрояване на парцел с лице към три и повече улици. Това е причината, заради която прословутият план за 215-метровия "Парадайз тауър" на "Черни връх" е станал възможен и заради която общината е в непрекъснат обяснителен режим.
Ако тези проекти са "толкова законни", те няма как да бъдат спряни, беше отговорът на Панайотова на въпрос на Васил Терзиев. Вариантът е само да се търси каквото и да е несъответствие по веригата назад във времето, за да може поне процедурата да се забави и някога, евентуално, ако има как, да се прекрати. Тоест - няма решение.
Публичното осветяване на допуснатите планове за застрояване - най-вече през картата на Боян Юруков - изглежда я е засегнало: "Това поднасяне на информацията няма абсолютно никаква стойност, никой не гарантира нейната истинност".
Въпреки обективно по-големия ѝ опит и знания за работата на главния архитект - да не можеш да отиграеш и възможно най-леко подадената топка "Коя емблематична тема за града бихте искали да развиете като главен архитект?" е разочароващо.
Чак след няколко подсказвания Панайотова стигна до извода, че най-интересно би било да превърне реките на София в зони за отдих.
Панайотова не видя и особени проблеми с прилагането на закона за културното наследство в центъра на София въпреки историята на последователно съсипване на сгради със статут на паметници - само похвали кмета, че приел тази тема като своя.
"Ще свикам професионални консултации", или кръгли маси, или работни групи, или експертни съвети, беше дежурното ѝ обяснение по всеки възможен въпрос - за устройствените планове, за еднаквото прилагане на правилата, за обществените обсъждания, за координацията с районите.
Не стана ясно защо изобщо трябва да има нов главен архитект, ако така или иначе отговорността за решенията ще се разпределя на (неясно кои) консултанти.
Борис Бонев от "Спаси София" не пропусна да използва и този случай, за да открие приятелски огън по Васил Терзиев, като призова за прекратяване на конкурса и започване на нов избор заради слабите кандидатури.
Този път Бонев има право: на финала нямаше "визия, смелост, самочувствие и авторитет". Нямаше и особен интерес към реалните въпроси на зрителите на това препитване, с изключение на шепа хора, успели да присъстват в "Топлоцентрала".
София очакваше лидер, получава чиновник. Остава въпросът защо конкурсът не привлече интереса на по-сериозни кандидати. Колко неподготвени са били всички останали кандидати, ако Георги Славов е бил единственият достоен финалист срещу фаворитката Богдана Панайотова? И докога най-важният икономически, обществен и културен център на България може да си позволява да губи време?
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
