Снимка: © Getty Images

Досега в "Булевард България" представихме четирите части от детайлния анализ на Томас Пуейо с прогноза за развитието на пандемията от Covid-19. Пуейо предлага няколко решения за действие на ниво политическо ръководство, бизнес-лидери и индивидуално поведение. 

1. Колко случая на коронавирус ще има във вашата страна?; 2. Какво ще се случи, когато реалните случаи на болестта започнат да се проявяват?; 3. Какво трябва да направим?; 4. Кога да действаме?

Изводът от първия му анализ беше, че коронавирусът е неизбежна криза, а оценката на истинските случаи на заболяването са силно подценени. Инфекцията се разпространява прогресивно и поразява внезапно. Въпрос на време е всички реални случаи да се проявят, което ще доведе до извънредно претоварване на здравните системи. 

В новата си статия в Medium.com Томас Пуейо посочва, че най-строгите мерки за овладяване на коронавируса трябва да продължат само няколко седмици, след което не би трябвало да има пик на инфекциите, а всичко това може да се постигне на разумна цена за обществото. 

В Част 2 Пуейо дава за пример т.нар. стратегия на "чука и танца" - бързо и ударно потискане на кривата на епидемията, понижаване на нивото на разпространение на коронавируса под R=1 и освобождаване на масовите мерки за сигурност, т.е. край на икономическата блокада. 

  • Ако масово хората бъдат изследвани, заразените ще се идентифицират още преди да покажат симптоми. Поставени под карантина, няма да могат да разпространят нищо. 
  • Ако хората са обучени да разпознават симптомите си отрано, ще намалят броя на дните, в които вирусът набира сила, с което ще ограничат нивото на разпространение. 
  • Ако хората се изолират, веднага щом проявят симптоми, заразата в тази фаза ще изчезне. 
  • Ако хората са обучени да спазват лична дистанця, да носят маски, да мият ръцете си и да дезинфекцират пространствата, в които живеят, работят или пазаруват, разпространението на вируса ще е минимално в рамките на периода на "танца". 

Само ако не спазваме всички тези условия, ще имаме нужда от по-строги мерки за социално дистанциране. Ако при всички тези условия все още сме с R=1, ще трябва да намалим средния брой на хората, с които човек се среща. 

Има някои много лесни начини за постигането на тази цел - забрана на събития с повече от даден брой хора, призиви към хората да работят от вкъщи, когато имат възможност. 

Другите мерки са много по-скъпи - затваряне на училища и университети, призив към всички да останат по домовете си, затваряне на барове и ресторанти. 

Мерки, които помагат за снижаване на (R) - 1) Бонус за топло и влажно време; 2) Бонус за райони с населеност, която е по-ниска от средната; 3) Агресивно прилагане на тестове за доказване на коронавируса; 4) Миене на ръцете и повишаване на обществената информираност за нуждата от висока лична хигиена; 5) Проследяване на контактните лица; 6) Забрана за пътувания; 7) Забрана за групови събирания или мероприятия над определен брой души; 8) Прекратяване на конференции, затваряне на клубове; 9) Затваряне на спортни зали и обекти; 10) Затваряне на барове и ресторанти; 11) Затваряне на училища и университети; 12) Затваряне на повечето обекти, които не предоставят услуги от първа необходимост; 13) Призив към хората да останат по домовете си и да не излизат освен за хранителни покупки и други спешни нужди; 14) Затваряне на хранителните магазини и други обекти за стоки и услуги от първа необходимост. 

Графиката е напълно условна, защото никой не е направил достатъчно изследвания и не е приложил всички тези мерки едновременно, за да може да сравняваме резултатите. 

Жалко е, защото това е най-важната информация, по която политиците могат да се ориентират, за да вземат решения. 

По време на периода на "чука", политиците целят да снижат нивото на разпространение възможно най-ниско чрез прилагането на мерки, които са приемливи за мнозинството от населението. В Хубей успяха да стигнат до ниво на разпространение от 0,32. За нас ще е достатъчно да стигнем до 0,5 или 0,6. 

Но по време на периода на "танца", политиците може да оставят нивото на разпространение да доближи 1, без да надвишава тази стойност в дългосрочен план. По този начин не се допуска нова епидемия, но и повечето драстични мерки стават излишни. 

Това означава, че, съзнателно или не, политиците правят следното: 

- Описват всички мерки, с които могат да намалят нивото на разпространение (R). 

- Ориентират се относно ползите от прилагането им и от намаляването на R. 

- Ориентират се колко ресурс изискват тези мерки - т.е. цената, която икономиката и обществото плаща за тях.  

- Подреждат мерките според съотношението "цена-полза".

- Избират онези мерки, които помагат най-ефективно за достигането на R=1 на най-ниската цена.

 

Илюстративен модел за разчета на отделните мерки (за страна с мащаба на САЩ) 

Анализът на ползите и разходите е начинът, по който политиците мислят - и така трябва да бъде. 

Ще бъде нужно този процес да се формализира - да се разбере, че става дума за математическа игра, в която трябва да се ориентираме възможно най-бързо какво е нивото на разпространение на заразата, да оценим влиянието на всяка от мерките върху снижаването на това ниво, и да оценим икономическите и социалните разходи за прилагането им. 

Едва тогава правителствата ще са в състояние да вземат рационални решения за необходимите мерки. 

Извод: Да си спечелим време

Коронавирусът продължава да се разпространява почти навсякъде. Вирусът е открит в 152 държави. Надпреварваме се с времето. Но не е нужно да го правим - има ясен начин, по който можем да действаме. 

Някои страни, особено такива, които все още не са ударени тежко от коронавируса, сигурно се питат дали и те ще бъдат засегнати. Отговорът е - най-вероятно това вече се случва, но просто още не се е забелязало. 

Когато епидемията достигне до пика си, здравните системи може да се окажат още по-неподготвени от повечето развити страни. По-добре да вземем мерки предварително, отколкото да съжаляваме за бездействието си със задна дата. 

За страните, които вече се борят с коронавируса, алтернативите са ясни. 

От една страна, може да се поеме към стратегия за смекчаване на щетите - допускане на масова епидемия, смазване на здравната система, милиони смъртни случаи и създаване на среда за нова мутация на вируса. 

От друга страна, държавите могат да се борят. Могат да наложат карантина за няколко седмици, за да спечелят време, и да контролират разпространението на вируса, докато открием ваксина. 

Първата опция е да се предадем без съпротива. Правителствата на страни като Нидерландия, Швейцария или САЩ гледат какво се случва по другите места и си казват "Не можем да действаме така". 

А ако Чърчил си беше казал същото нещо? "Нацистите вече са навсякъде в Европа. Не можем да се борим с тях. Просто ще се предадем". Това представлява подходът, при който епидемията бъде оставена да се разпространява. Това е безапелационна капитулация. И не бива да се допуска. 

Прочети