Снимка: © Getty Images

Досега в "Булевард България" представихме четирите части от детайлния анализ на Томас Пуейо с прогноза за развитието на пандемията от Covid-19. Пуейо предлага няколко решения за действие на ниво политическо ръководство, бизнес-лидери и индивидуално поведение. 

1. Колко случая на коронавирус ще има във вашата страна?; 2. Какво ще се случи, когато реалните случаи на болестта започнат да се проявяват?; 3. Какво трябва да направим?; 4. Кога да действаме?

Изводът от първия му анализ беше, че коронавирусът е неизбежна криза, а оценката на истинските случаи на заболяването са силно подценени. Инфекцията се разпространява прогресивно и поразява внезапно. Въпрос на време е всички реални случаи да се проявят, което ще доведе до извънредно претоварване на здравните системи. 

В новата си статия в Medium.com Томас Пуейо посочва, че най-строгите мерки за овладяване на коронавируса трябва да продължат само няколко седмици, след което не би трябвало да има пик на инфекциите, а всичко това може да се постигне на разумна цена за обществото. 


В предишните публикации обяснихме колко е важна бързината за спасяването на човешки животи. Всеки пропуснат ден и час може да допринесе за експоненциалния ръст на епидемията. Видяхме как само един ден може да допринесе за спад на общия брой заболели с цели 40%, а нивото на смъртност - с още повече. 

Времето е безкрайно важно. 

Скоро ще станем свидетели на най-големия натиск върху здравните системи в тяхната история. Сблъскваме се с враг, когото не познаваме, а това не е добра изходна позиция по време на война. 

Имаме две опции - или да се втурнем на атака срещу него, или да избягаме, за да спечелим време за по-добра подготовка. Кое бихте избрали? 

Това са алтернативите. Светът вече се пробуди. Всеки ден, в който успяваме да забавим коронавируса, ни помага да се подготвим по-добре. Следващият раздел показва колко важно е да разполагаме с повече време за реакция. 

Да намалим броя на случаите

При ефективна стратегия на потискане броят на реалните случаи ще спадне веднага, както видяхме да се случва в Хубей. 

 

С днешна дата няма нито един нов случай на коронавирус в 60-милионната китайска провинция Хубей. 

Диагностиката ще запази темпа си в продължение на две седмици, но след това случаите ще започнат да намаляват. Колкото по-малко нови случаи, толкова по-бързо ще спада и нивото на смъртността. А косвените жертви също ще бъдат намалени - много по-малко хора ще бъдат подложени на риск да изгубят живота си само заради претоварването на здравната система. 

Стратегията на потискане ще ни помогне за: 

- По-малък общ брой на случаите на коронавируса
- Незабавно облекчаване на здравната система и на работещите в нея медицински служители
- Намаляване на нивото на смъртност
- Намаляване на косвените жертви 
- Възможност за оздравяване на заразените, изолирани и поставени под карантина здравни работници, така че да се върнат обратно на работа. В Италия болничните служители представляват 8% от всички заразени с коронавируса. 

Да разберем реалния проблем: Тестване и проследяване

В момента Великобритания и САЩ нямат никаква представа за реалния брой на заболелите. Не се знае колко са. Знае се само, че официалните данни не са верни, а реалните случаи са в размер на десетки хиляди. Това се случи, защото здравните власти в двете страни не изследват всички пациенти и не проследяват контактите им. 

След още няколко седмици вероятно тази система ще се промени и лекарите в САЩ и Великобритания ще започнат да тестват всички. Когато тази информация бъде достъпна, ще се разбере реалният обхват на проблема - къде трябва да се действа по-агресивно, кои общности са в по-голяма безопасност и може да се освободят от мерките за сигурност. 

Новите методи за тестване може да ускорят този процес и значително да намалят разходите. 

Можем да въведем и схема за проследяване, каквато приложиха Китай и други източноазиатски държави, които идентифицираха всички контактни лица на болния човек и ги поставиха под карантина. Това ще ни даде огромна база с информация, която ще помогне при последващото освобождаване на мерките за сигурност. 

Ако знаем КЪДЕ се намира вирусът, можем да прилагаме мерките само в конкретните засегнати места. 

Тук няма нищо сложно - това е основната методика, по която източноевропейските страни успяха да поставят епидемията под контрол, без да налагат драконовите мерки за социално дистанциране, които се разрастват в останалите страни. 

Тестването и проследяването успяха да снижат растежа на коронавируса в Южна Корея и да овладеят епидемията под контрол, без да въвеждат строги мерки за социално дистанциране. 

Да подсилим капацитета си

САЩ (и до голяма степен Великобритания) отиват на война без броня. 

Страната разполага с предпазни маски за няколко седмици, ограничен набор от предпазни медицински облекла, недостатъчно респираторни машини, недостатъчно легла в интензивните отделения, недостатъчно ECMO-машини. Затова прогнозата за смъртността изглежда толкова висока при стратегията за смекчаване на щетите. 

Но ако си спечелим достатъчно време, можем да преобърнем тази тенденция, като купим необходимото оборудване и ускорим производството на маски, защитни облекла, респиратори и други апарати. 

За тази цел не са нужни години, достатъчни са няколко седмици. Трябва да направим всичко възможно да задействаме веригата на производство. Всички страни са мобилизирани. Хората са изобретателни, дори използват 3D принтери за производство на части за респираторите. Можем да се справим. Просто ни трябва още малко време. 

Защо да чакаме няколко седмици, преди да се снабдим със защита срещу смъртния си враг?

Това не е единственият капацитет, от който ще имаме нужда. Ще ни трябват здравни работници. Ще трябва да обучим хора да помагат на медицинските сестри, ще трябва да върнем някои медицински работници от пенсия. Много държави вече го направиха, но ще отнеме време. 

Да понижим нивото на разпространение на вируса в обществото 

Когато се снабдим с достатъчно маски, ще можем да ги разпределим и на хората извън здравната система. В момента е по-добре да пазим наличностите за медицинските работници. Но когато тези продукти вече не са дефицитна стока, хората също ще могат да ги носят във всекидневния си живот, за да намалят опасността от разпространение на заразата. С подходящи образователни кампании ще можем да намалим и риска носещият маска да се зарази. 

Това са доста евтини начини да намалим нивото на разпространение на вируса. Колкото по-малко се вихри той, толкова по-леки мерки ще са необходими занапред за неговото ограничаване. Но ще е необходимо време за обучение на хората за ползата от тези мерки и за екипирането им. 

Да разберем вируса

Засега знаем твърде малко за вируса. Но всяка седмица се появяват стотици нови научни статии по темата

 

Светът най-после се обедини срещу общия враг. Изследователите от цял свят се мобилизират, за да опознаят характеристиките на вируса. 

Как се разпространява? 
Как заразата може да се забави?
Какъв е делът на асимптоматичните преносители? 
Заразни ли са те? До каква степен? 
Какви са най-добрите терапии? 
Колко дълго оцелява вирусът? 
На какви повърхности оцелява?
Как различните мерки за социално дистанциране влияят върху нивото на разпространение? 
Каква е тяхната цена? 
Кои са най-добрите практики за проследяване на контактните лица? 
Колко надеждни са тестовете ни? 

Ясните отговори на тези въпроси ще помогнат за точна и целенасочена реакция, при която косвените щети за икономическия и социалния живот ще са сведени до минимум. 

И за това са ни нужни няколко седмици, а не години. 

Да намерим лечение

Какво разбрахме за последните няколко седмици? Всеки спечелен ден ни дава възможност да се доближим до верните отговори. В момента има няколко кандидата за терапия - като Фавипиравир и Хлороквин. Дали след два месеца няма да сме открили лечение на коронавируса? Колко глупаво ще изглеждаме тогава, ако сме допуснали милиони души да умрат заради забавените мерки за сигурност? 

Да разберем какво е съотношението Цена - Ползи

Всички описани по-горе фактори ще ни помогнат да спасим човешки животи. Това би трябвало да ни е достатъчно. За съжаление, политиците не може да мислят само за живота на заразените. Те трябва да се грижат за цялото население, а тежките мерки за социално дистанциране се отразяват на всички. 

В момента нямаме представа как различните мерки за социално дистанциране се отразяват на намаляването на разпространението на заразата. Нямаме представа и какви ще са икономическите и социалните щети. 

Лиспата на яснота по тези въпроси затруднява вземането на решения в дългосрочен план. 

Няколко допълнителни седмици ще са ни достатъчни, за да започнем да изследваме ефекта от мерките, да ги подредим по приоритети и да решим кои от тях да следваме. 

Колкото по-малко са случаите на заболяването, толкова повече време ще имаме за проучване на проблема, натрупване на активи, разбиране на свойствата на вируса, разбиране на цената и ползите от различните мерки, подготовка на обществото. Това са само няколко основни инструменти за борба срещу болестта, и ще ни трябват няколко седмици за разработването им. 

Чукът и танцът

Вече знаем, че стратегията на "смекчаването" е ужасен изобр, а стратегията на потискането има огромни краткосрочни предимства. 

Но хората имат право да си задават въпроси: 

- Колко дълго ще продължи всичко това? 
- Колко скъпо ще ни струва? 
- Ще има ли втори пик, който може да обезсмисли досегашните усилия? 

Нека да видим как изглежда стратегията за потискане на епидемията в реалния си вид. Ще наречем този модел "Чукът и танцът". 

Чукът

Първо, трябва да се действа бързо и агресивно. Причините вече бяха обяснени - като знаем колко важно е времето, трябва да реагираме възможно най-скоро. Един от най-важните въпроси е: Колко дълго ще продължи блокадата? 

Всички се боят, че може да се наложи да се заключат по домовете си в продължение на месеци, което ще бъде последвано от икономическо бедствие и психически сривове. 

Тази идея се разглежда в прословутия доклад на Imperial College: 

 

Светлосинята зона, която започва от края на март до края на август, е периодът, който този доклад препоръчва за задействането т.нар. "чук" - първоначалното потискане на болестта, което предполага значително социално дистанциране. 

Ако сте политик и пред вас стои избора дали да "убиете" стотици хиляди граждани или да парализирате икономиката за пет месеца, след което да повторите пика на болестта/смъртността, решението не изглежда никак привлекателно. 

Но това не означава, че няма алтернатива. Напротив.

Докладът на Imperial College беше подложен на брутална критика заради базовите си недостатъци. 

Например - в него се игнорира ефектът от проследяването на контактните лица (основна политика в Южна Корея, Китай и Сингапур), както и въведените ограничения в пътуванията (мярка с критично значение в Китай), не се обръща внимание на поведението на големите групи. 

Времето, необходимо за ефекта на "чука", се измерва в седмици, а не в месеци.

Тази графика показва появата на нови случаи в цялата провинция Хубей (60 милиона души население) във всеки ден от 23 януари досега. В рамките на две седмици провинцията започва отново да стъпва на крака. В рамките на около 5 седмици епидемията е поставена под пълен контрол. 

В рамките на 7 седмици новодиагностицираните случаи стават единици. Да не забравяме, че това е най-тежко поразеният район в Китай. 

И тук става дума само за официално регистрираните нови случаи - реалните заболели започват да намаляват много по-рано.

Мерките, които въведоха в Китай, са много сходни с тези в Италия, Испания и Франция - изолация, карантина, ограничаване на излизането извън дома освен за покупки на храна или лекарства, проследяване на контактните лица, тестване, още болнични легла, забрана за пътувания.. 

В Хубей все пак бяха по-стриктни: например, беше разрешено само на един човек от домакинство да излиза веднъж на всеки три дни за купуване на храна. Контролът по изпълнението беше драстичен. Възможно е тази строгост да е спряла епидемията по-бързо, но и действащите в момента мерки в Европа вероятно ще имат подобен резултат, дори да не е толкова бързо, колкото в Китай. 

Можем ли да си останем вкъщи за няколко седмици, за да не допуснем възрастните хора да се заразят? Всичко зависи от това какво ще направим в следващата стъпка.

Танцът

Ако ударите коронавирусът с чук, за няколко дни ще поставите епидемията под контрол и ще сте в много по-добра форма за разрешаването на големия проблем. Сега идва ред на дългосрочните усилия за потискане на разпространението на вируса, докато се стигне до откриването на ваксина. 

Това може би е най-голямата и най-важна грешка, която хората допускат при разсъждаването за бъдещите етапи - те са притеснени, че ще трябва да стоят по домовете си с месеци. А това не е така. Всъщност, най-вероятно ще се върнем към начин на живот, който ще е близък до обичайния. 

Танцът на успешните страни 

Как Южна Корея, Сингапур, Тайван и Япония се сблъскаха с коронавируса (в случая на Южна Корея болните бяха хиляди), без да се наложи да налагат пълна карантина?

Отговорът е много прост: ефикасно тестване, ефикасно проследяване, забрани за пътуване, ефикасно изолиране и ефикасно поставяне на разпространителите на болестта под карантина. 

Какви са мерките в Сингапур? Същите като в Южна Корея. В този случай, те са допълнени с икономически помощи за хората под карантина, както и със забрани или забавяния на пътуванията. 

Късно ли е и за останалите държави? Не. Ако нанесем удар с чука върху епидемията, ще получим нов шанс да се задействаме с правилните мерки. 

А ако тези мерки не са достатъчни? 

Танцът на R

Наричам с понятието "Танц" периода между Чука и откриването на ваксина, защото това е период, по време на който мерките ще са строги. Някои региони може да се сблъскат с повторно увеличение на случаите, други ще са спокойни за по-дълго. 

В зависимост от развитието на случаите, ще трябва да стягаме мерките за социално дистанциране, след което ще можем да ги отпускаме. Това е танцът на R (нивото на разпространение) - танц от стъпки между връщането към нормалния живот и разпространение на болестта, танц от стъпки между икономиката и здравеопазването. 

Как действа този танц? 

Всичко се фокусира около нивото на разпространение R. Отначало в една стандартна и неподготвена държава стойността на R варира между 2 и 3. Когато човек се зарази с новия коронавирус, може да зарази средно 2-3 души в първите седмици на болестта. 

Ако R е над 1, инфекциите ще нарастват експоненциално до епидемия. Ако е под 1, появата на нови случаи ще замре. 

По време на периода на Чука, целта е R да се сведе възможно най-близо до 0, по най-бързия начин, за да се потуши епидемията. В Ухан отначало R=3.9, а след блокадата и централизираната карантина R спада до 0.32. 

Когато преминете към стадия на "танца", вече не е нужно да действате толкова драстично. Достатъчно е да държите R под 1. При това, можете да постигнете много само с няколко прости мерки. 

 

Това е приблизителна оценка на реакцията на различни пациенти на коронавируса, както и на тяхното ниво на заразителност. Никой не знае реалната форма на тази крива, но в случая са събрани данни от различни изследвания, които дават известна картина. 

Всеки ден след момента на заразяване с вируса, хората добиват определен потенциал на разпространение на инфекцията. Сборът от тези дни достига средно ниво около 2,5. 

Смята се, че някои от тези зарази се случват по време на безсимптомната фаза. Когато първите симптоми започнат да се проявяват, хората обикновено отиват на лекар, биват диагностицирани и рискът от несъзнателно разпространение на вируса намалява. 

Например - ако сте хванали коронавируса, но нямате никакви симптоми, животът ви продължава по нормалния си начин. Когато общувате с други хора, може да им предадете вируса. Когато докосвате носа си, а след това - бравата на вратата, човекът след вас ще пренесе вируса върху себе си, а после може да се разболее.  

Колкото по-дълго вирусът живее в организма на един човек, толкова по-заразен става този човек. След като развие симптоми, пациентът може да спре да ходи на работа, да си остане в леглото, да носи маска или да отиде на преглед. Колкото по-видими са симптомите, толкова повече човек се дистанцира от околните, с което намалява разпространението на вируса. 

Ако пациентът постъпи в болница, дори да е силно заразен, вече не може да разпространява болестта, защото е поставен в изолация. 

Това е причината за значителния ефект от политиките, прилагани в страни като Сингапур и Южна Корея: 

  • Ако масово хората бъдат изследвани, заразените ще се идентифицират още преди да покажат симптоми. Поставени под карантина, няма да могат да разпространят нищо. 
  • Ако хората са обучени да разпознават симптомите си отрано, ще намалят броя на дните, в които вирусът набира сила, с което ще ограничат нивото на разпространение. 
  • Ако хората се изолират, веднага щом проявят симптоми, заразата в тази фаза ще изчезне. 
  • Ако хората са обучени да спазват лична дистанця, да носят маски, да мият ръцете си и да дезинфекцират пространствата, в които живеят, работят или пазаруват, разпространението на вируса ще е минимално в рамките на периода на "танца". 

Само ако не спазваме всички тези условия, ще имаме нужда от по-строги мерки за социално дистанциране.

Очаквайте в "Булевард България" - Част 3: Икономическият ефект от социалното дистанциране

Прочети