Коронавирус: Какво да предприемем? (Част 3) 

Новият коронавирус вече е обявен за глобална пандемия от Световната здравна организация, която призова всички държави да предприемат спешни мерки за безопасност. Трябва ли правителствата да чакат събирането на повече данни за разпространението на вируса или трябва да предприемат драстични мерки още сега?

Томас Пуейо има няколко решения, които споделя в блога си в платформата Medium.com. Пуейо използва графики, модели, данни и много различни източници, за да даде отговор как правителствата, бизнесът и всеки човек поотделно трябва да действа срещу коронавируса. Информацията е базирана на данните към 11 март 2020 г.

„Булевард България“ представя текста в четири части, които включват следните теми:

Коронавирус: Защо трябва да действаме незабавно (Част 1) ; 2. Коронавирус: Какво ще се случи, когато истинските случаи на Covid-19 се проявят? (Част 2) ?; 3. Какво трябва да направим?; 4. Кога да действаме?

Представяме ви третата част от анализа на Пуейо.

Да потиснем пика

В момента сме в условията на пандемия. Вирусът не може да бъде елиминиран, но има как да намалим неговото влияние.

Някои държави могат да служат за пример в това отношение. Най-добрата е Тайван, която е изключително свързана с Китай и въпреки това към 10 март има по-малко от 50 случая на новия коронавирус.

Властите са успели да овладеят епидемията, но повечето от останалите страни не разполагат с такава експертиза и не се справят. Затова в момента играят различна игра - смекчаване на щетите. Налага се да направят вируса колкото може по-безвреден.

Ако намалим броя на инфекциите колкото може повече, здравната ни система ще успее да се справи с лечението на пациентите много по-добре, а това ще намали нивото на смъртност. Ако удържим тази тенденция по-дълго време, ще достигнем до момент, в който останалата част от обществото ще може да бъде ваксинирана. Това ще елиминира целия риск. Затова нашата цел не е да елиминираме заразите с коронавируса. Целта ни е да ги отложим.

Колкото повече отлагаме случаите, толкова по-добре може да работи системата на здравеопазването, смъртността ще намалее, а по-голям дял от населението ще бъде ваксиниран, преди вирусът да го застигне.

Как да потиснем кривата на заболяванията?

Социално дистанциране

Има една много проста мярка, която всички можем да приложим и ще има ефект: социалното дистанциране.

Ако се върнете към графиката от Ухан, ще си спомните, че от момента на въвеждането на блокадата, броят на заболяванията започва да спада. Причината е свързана с това, че хората не са общували помежду си, а вирусът не се е разпространявал.

Настоящият научен консенсус е, че вирусът може да се пренесе в рамките на 2 метра, ако някой кашля. При по-голямо разстояние капчиците падат на земята и не могат да ви заразят.

Най-лошата инфекция се получава чрез допир на повърхности. Вирусът може да оцелее до 9 дни върху различни повърхности като метал, керамика или пластмаси. Това означава, че бравите, масите или бутоните на асансьорите може да се окажат ужасни вектори на зараза.

Единственият начин да ограничите този риск е чрез социално дистанциране: колкото може повече хора трябва да остават по домовете си за колкото може по-дълго време, докато епидемията спадне.

Тази мярка е доказана в миналото. По-точно през 1918 г., по време на грипната епидемия.

Уроците от епидемията през 1918 г.

Графиката показва, че Филаделфия не взема бързи мерки и отчита огромен пик в смъртността от грипа. Сравнете я с данните от Сейнт Луис, където са предприети бързи мерки.

След това погледнете към Денвър, където първоначално налагат контрол, а после отслабват мерките. При тях се наблюдава двоен пик, при това - вторият е още по-висок от първия.

Ето какво се получава, когато данните се съберат:

Таблицата с данни за епидемията от грип в САЩ през 1918 г. показва броя на смъртните случаи в конкретни градове спрямо бързината на предприетите мерки. Например, град като Сейнт Луис въвежда мерки 6 дни преди Питсбърг, а броят на смъртните случаи на глава от населението при тях остава повече от двойно по-нисък. Тенденцията показва, че предприемането на мерки 20 дни по-рано е намалявало смъртността наполовина.

Италия най-после го осъзна. Първо въведоха пълна блокада на Ломбардия, а след това разбраха грешката си и поставиха цялата територия на страната под карантина. Да се надяваме, че ще видим резултатите през следващите дни. Но ще са ни нужни две седмици. Спомнете си графиката от Ухан: имаше забавяне от 12 дни между момента, в който е обявена блокадата, и момента, в който официалните случаи (жълтите стълбове) започват да спадат.

Как политиците могат да помогнат за социалното дистанциране?

Въпросът, който си поставят политическите лидери днес, не е дали да предприемат някакви действия, а какви са най-подходящите мерки.

Има няколко фази за контрол на епидемията - като се започне от предварителната подготовка и се приключи с изкореняването на заразата. В момента вече е късно за повечето етапи. Намираме се на ниво от кризата, при което има само две възможности пред политиците - ограничаване на заразата и смекчаване на щетите.

Ограничаване на заразата

Ограничаването означава, че всички заболели хора трябва да бъдат открити, контролирани и изолирани. Сингапур, Хонконг, Япония и Тайван са отличници в това отношение: Много бързо успяват да ограничат прииждащите пътници, да идентифицират болните, незабавно да ги изолират, да снабдят медицинските си служители със сериозни защитни средства, да проследят всички контактни лица, да ги поставят под карантина... Това върши изключително добра работа, когато властите са подготвени и мерките се вземат рано. Така няма нужда да се стига до натиск или спиране на икономиката заради здравния контрол.

Вече похвалих подхода на Тайван. Но Китай също се справя добре. Мащабът на мерките, които страната предприе за ограничаване на вируса, са умопомрачителни. Създадоха близо 1800 екипа с по петима служители, които издириха всеки заразен човек, всяко контактно лице, всички, с които те са общували - и ги поставиха под изолация. Ето така успяха да ограничат вируса, който се разпространяваше в държава с милиардно население.

Подходът на западните държави не беше такъв. А сега вече е късно. Последното решение на САЩ да забрани пътуванията от Европа е мярка за ограничаване на заразата, която се прилага от държава с 3 пъти повече случаи от тези в Ухан по време на блокадата - а заболяванията растат експоненциално.

Как да разберем дали тази мярка е достатъчна? Можем да я сравним със забраната за пътувания, въведена в Ухан.

Таблицата представя влиянието на забраната в Ухан върху забавянето на епидемията. Размерът на балончетата отразява дневния брой на новорегистрираните случаи. Първият ред показва как се развиват случаите, ако не се предприемат никакви мерки. Останалите два реда показват какво се случва при ограничаване на транспорта с 40% и 90%. Моделът е създаден от епидемиолози, защото няма как да имаме точни данни.

Ако не виждате особено голяма разлика, проблемът не е във вас. Много е трудно да се види каквато и да е промяна в развитието на епидемията.

Изследователите смятат, че забраната за пътувания в Ухан е забавила разпространението на вируса в останалата част на Китай само с 3-5 дни.

Какво, според тях, е влиянието от намаляването на нивото на предаване на болестта?

Първият блок е същият като показаният в таблицата по-горе. Останалите два блока показват намаляване на нивата на предаване на болестта. Ако това ниво се снижи с 25% (чрез социално дистанциране), кривата на заболеваемостта се потиска и пикът се забавя с цели 14 седмици. Ако намалите нивото на предаване на болестта с 50%, епидемията може да се забави с повече от тримесечие.

Решението на американската администрация да забрани пътуванията от Европа е добро: може би е допринесло с няколко часа или ден-два за забавянето на епидемията. Но не повече. И това не е достатъчно. Това е мярка за ограничаване на болестта, а е нужно смекчаване на щетите.

От момента, в който са налице стотици хиляди заболели, спирането на пътуванията, проследяването на случаите и изолирането на контактните им лица вече не е достатъчно.

Смекчаване на щетите

То изисква сериозно социално дистанциране. Хората трябва да спрат да се срещат, за да снижат нивото на предаване на болестта (R) от R=~2–3 (когато вирусът се разпространява без контрол) до под 1, така че болестта постепенно да затихне.

Мерките включват затваряне на компании, магазини, масов транспорт, училища, въвеждане на блокади. Колкото по-тежка е ситуацията, толкова по-тежка е социалната изолация. Колкото по-рано наложите тежки мерки, толкова по-кратко ще се наложи да ги държите в сила. Колкото по-лесно е да идентифицирате новопоявяващите се случаи - толкова по-малко хора ще се заразят.

Ето това направиха властите в Ухан. Италия също беше принудена да го приложи. Тъй като вирусът се разпространява скоростно, единствената мярка е затваряне на всички заразени зони.

При наличието на няколко хиляди официално регистрирани случаи - и десетки хиляди реално заболели хора - това е мярката, която трябва да се приложи от страни като Иран, Франция, Испания, Германия, Швейцария или САЩ.

Но те не го правят.

Някои фирми затварят офисите си и служителите им работят от вкъщи, което е фантастично.

Някои масови събития се отменят.

Някои засегнати зони се подлагат на доброволна карантина.

Всички тези мерки ще забавят вируса. Ще намалят нивото на предаване на болестта от 2,5 до 2,2, може би до 2. Но те не са достатъчни за свалянето на този показател под 1 за продължителен период от време, през който епидемията да бъде спряна. Ако не можем да постигнем този резултат, трябва да се стремим да снижим нивото на предаване на болестта колкото може по-близо до 1 за максимално дълъг период, за да потиснем пика.

Въпросът е какво да жертваме, за да намалим това ниво до 1? Ето какво меню ни предлагаше Италия първоначално:

- Никой няма право да влиза и излиза от районите под карантина освен по семейни или работни причини

- Движението в зоните трябва да се избягва, освен ако не се налага по спешни лични или работни причини и не може да се отложи

- За хората със симптоми (дихателна инфекция и висока температура) е "силно препоръчително" да останат по домовете си

- Обичайните почивни дни на здравните работници се отменят

- Затварят се всички образователни институции (училища, университети...), музеи, ски-комплекси, културни и социални центрове, плувни басейни, театри.

- Баровете и ресторантите преминават към ограничено работно време от 6 до 18 ч., като трябва да гарантират поне 1 метър разстояние между посетителите

- Всички питейни заведения и клубове трябва да бъдат затворени

- Всички търговски обекти трябва да гарантират дистанция от 1 метър между клиентите. Онези, които не могат да я осигурят, трябва да затворят. Храмовете остават отворени, ако гарантират дистанцията.

- Семейните свиждания в болниците се ограничават

- Работните срещи се отлагат. Поощрява се работата от дома.

- Всички спортни събития и състезания, частни или публични, са прекратени. Важни срещи може да се провеждат при закрити врати.

10 дни по-късно италианските власти добавиха: Не, всъщност ще се наложи да затворим всички бизнеси, които не са от първостепенно значение. Затваряме всички търговски обекти, офиси, кафенета и магазини. Остава само общественият транспорт, аптеките и хранителните стоки".

Прочетете още: Коронавирус: Защо трябва да действаме незабавно (Част 1)

Коронавирус: Какво ще се случи, когато истинските случаи на Covid-19 се проявят? (Част 2)

Очаквайте в "Булевард България" Част 4: Кога да действаме?