Стана модерно да се казва, че коронавирусът не прави разлика между демокрациите и автокрациите. Вярно е, че и двете форми на управление показаха както добри, така и лоши примери за справяне с пандемията. Коронавирусът обаче изглежда, че предпочита някои видове лидерство.
Благоприятства спокойните, търпеливи лидери, които имат научно мислене и око за детайли. Излага на риск онези, които обичайно разчитат на красноречието или овъртането. Най-лош е за онези - нека ги наречем „романтични“ типове - които са се моделирали по подобие на политически герои или по концепцията за слава от едни отминали времена. Дори и да говорят красноречиво и подробно, такива лидери изглеждат в не добро разположение в момента.
В Европа има няколко представители на тази порода, но Владимир Путин е най-яркият от тях.
Популярността на Путин спадна до историческо ниско ниво от 59 процента. Това не се дължи на начина, по който се справи с пандемията, или по-точно все още не се справя.
Руската честота на заразяване е с тревожните 242 271 случая. От друга страна обаче, броят на смъртните случаи остава скромен – 2 212.
Нерешителното справяне на руското правителство с коронавируса вече беше зададено като модел в предишните кризи: правителството не управлява добре нито една от тях, независимо дали това е било наводнение, горски пожар, или друго бедствие.
Населението вероятно не е очаквало нищо впечатляващо и покрай Covid-19.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
РУСИЯ, КЪДЕТО ДОКТОРИТЕ ПАДАТ ОТ ПРОЗОРЦИ
ШПИОНАЖ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ: КАК РУСИЯ И ИТАЛИЯ ВЛЯЗОХА В СЮЖЕТ ОТ ПОРЕДИЦАТА ЗА ДЖЕЙМС БОНД
РУСИЯ: ИКОНОМИКА В ЗАСТОЙ И ТРИСТЕПЕНЕН ПЛАН ЗА ОТПУСКАНЕ НА МЕРКИТЕ
Причината зад спада на популярността на Путин не се крие и в комбинацията от ниската цена на петрола и икономическия спад заради коронавируса. Поне все още не. Страната разполага с резерви, равняващи се на 10-12 процента от БВП (при предпандемни условия на понижение на ценита на петрола).
Русия всъщност е по-добре подготвена за справяне с икономическия шок, отколкото много други страни, макар че административната задача парите да стигнат до нуждаещите се, а не до тези с връзки, ще бъде сложна, както винаги.
Не, популярността на Путин намалява, защото коронавирусът не е криза като за него. Тя не му помага да преуспява, а го кара да изглежда не на място - на скамейката, невдъхновен и невдъхновяващ. За неговия народ всичко това е очевидно.
Продукт на съветско патриотично възпитание
В дълбочината си Путин е доста чист пример за съветска агиография (жанр на религиозната литература, описващ живота и чудесата извършвани от светци). Той не прави никакви усилия да прикрие това: „Без преувеличение бих могъл да се считам за успешен продукт на патриотично възпитание на съветски гражданин“, казва той в едно от ранните си интервюта, описвайки как съветската шпионска книга „Щит и меч” е разпалила въображението му и е оформила житейските му избори.
Съветският канон за слава е свързан с усилия, мобилизация и героизъм - колективен, както и индивидуален. Тази тема прониква толкова дълбоко в съзнанието на младия Путин, че се превръща в постоянна част от неговия светоглед, очевидна нишка, свързваща най-ранните му интервюта и последните му изказвания.
Помислете само за няколко (сравнително случайни) примера: „Червената армия триумфално сложи край на най-жестоката битка в историята. Това беше справедлива, героична и безкористна битка за цялата съветска нация”; „Моралът на нашите въоръжени сили се поддържа от традиции, от жива връзка с историята, от примерите за храброст и безкористност на нашите герои“; „Спортът е спорт само тогава когато е свързан с пот, кръв и упорита работа“; „Как един човек може да постигне това, което цели армии не могат. Един шпионин определи съдбите на хиляди хора”.
Е, разбирате.
Този начин на мислене е помагал на Путин да процъфтява по време кризи, включващи добре определен (макар понякога погрешно дефиниран) враг. Смазването на сепаратизма в Чечения, прочистването на Русия от олигархично влияние, анексирането на Крим, предаването на Сирия на Асад чрез война - това бяха кризи, в които Путин беше в своята стихия.
Неправилният вид криза
Коронавирус кризата обаче, е различна. Тя не се поддава на съветско-путинистки концепции за слава и героизъм.
На първо място, няма точно дефиниран враг. При вируса няма субект, който би могъл да притежава лоша воля и да причинява зло. Изминалия месец Путин се опита да заобиколи този проблем, като сравни Covid-19 с племената Печенег и Кума, които нападат Русия в началото на второто хилядолетие, но това предизвика смях в цялото руско Интернет пространство.
На второ място, няма мобилизация, за която да се говори. Точно обратното. За разлика от редовните битки и войни, борбата с коронавируса е свързана с изключителна демобилизация - животът затихва под формата на парализа. Парализата напомня на Путин за дните на срив на Съветския съюз, както и за един момент, отпечатал се в неговото съзнание.
Тълпа източногерманци се събира около съветската мисия в Дрезден, където е разположен той. Съветските войски на място не правят действия за разпръскване на протестиращите, защото от Москва не идват заповеди. "Това смъртоносно, нелечимо заболяване под името парализа", „парализа на властта“, коментира Путин по-късно.
На трето място, в битка с коронавируса няма очевидни герои. Ако е възможно да бъдат определени герои, те не се вписват правилно в обичайния портрет на съветския мит. Наистина има медици, учени и инженери, които по никакъв начин не разполагат с по-малко качества в Русия, отколкото другаде. Но в истинската съветска агиография такива хора винаги са имали поддържаща роля. Учени и инженери проектират и изработват оръжия за герои; медици лекуват раните им. Те са герои единствено защото служат за „истинските бойци“, чието отсъствие оставя неудобна празнина за всеки, който желае да нарисува този портрет в съветски цветове.
А сега какво следва?
Всичко това по никакъв начин не означава, че краят на режима на Путин е неизбежен или че Путин се справя с тази криза по много по-различен или по-лош начин от този, който сме наблюдавали преди. Коментатори определиха отсъствието на Путин от голямата сцена и неговото делегиране на правомощия за справяне с кризата на областните управители като признаци на безпомощност. Това не задължително е така.
Путин е “отсъствал” и преди, започвайки с потъването на Курск през 2000г. Това не означава, че той се страхува от сложни ситуации. По-скоро означава, че не вижда подходяща роля за себе си, имайки предвид как винаги е бил склонен да стои далеч от административната каша, дори при спешни случаи.
Неяснотата на икономическия му план също би могла да изглежда като началото на края за Путин. Отново очевидната му липса на идеи на този фронт не е нищо ново. Например, когато рублата пропадна през декември 2014г., Путин даде пресконференция, на която говори с невероятни подробности за ситуацията около фронтовите линии в Донбас. На въпроса за икономиката обаче посланието му стана мъгляво и той обеща, че нещата ще се подредят.
В известен смисъл беше прав – въпреки че руската икономика не се справи като по чудо със структурните си недостатъци, тя все пак успя да се адаптира, стабилизира и да продължи да функционира. Днес икономиката страда от коронавируса и от спада на цените на петрола, но руските резерви са огромни. Путин може рационално да очаква тези проблеми да продължат, докато ситуацията не се промени, а след това да се самопоздрави за акумулирането им.
Комбинираният шок от коронавируса и петрола, разбира се, е голямо предизвикателство за Русия. Въпреки това, можем да разбием кризата и нейното преодоляване на съставните ѝ елементи - гражданска криза, посредствен отговор на правителството, ниски цени на петрола и отсъствие на Путин.
Ставали сме свидетели на всичко това и преди, Путин е преживявал всичко това и преди. Подобни предишни случаи са водели до временен спад на неговата популярност, но като цяло той се е разминавал гладко с всяко свое лошо управление. Би могъл да направи това отново, въпреки че безспорно този път ще му бъде много по-трудно - като лидер, който видимо е не на мястото си и който не успява да запали въображението на своя народ.
Този текст е част от постоянната рубрика на Европейски съвет за външна политика (ЕСВП) в boulevardbulgaria.bg. ЕСВП е паневропейски тинк танк с офиси в седем европейски страни. Целта на ЕСВП София е да въвлича българската политическа общност в дискусия по европейските външнополитически въпроси.
Кадри Лик е старши политически сътрудник в ЕСВП, който специализира по темите от Русия, Източна Европа и Балтийския регион.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
