Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Коста Каракашиян и Карин Околие са на 30. На толкова става и А1 - първият GSM оператор в България, който преди три десетилетия промени начина, по който хората се чуват, сближават и разделят.
Поколението на Коста и Кари израсна в свят, в който комуникацията се променяше в движение - от домашния телефон и първите SMS-и, през клипването, форумите и чат програмите, до социалните мрежи, видеовръзките и подкастите.
Коста е хореограф и режисьор - човек, чийто език е движението, тялото, сцената. Карин идва от професионалния спорт - лекоатлетка, свикнала с дисциплина, фокус и физическо усилие, а днес е телевизионна водеща. Интересното е, че и двамата имат подкасти - Boogie Baby и Kari’s Calling - пространства за разговор за смислени теми и личности.
Срещаме се с тях, за да поговорим как общуваме днес - във връзките, в приятелствата, в дигиталната среда и извън нея. И за това как технологиите едновременно ни доближават и отдалечават.
От „клипването“ към „кликването“
С годините "връзката" престава да бъде събитие и се превръща в навик - нещо почти невидимо, което забелязваме най-вече, когато липсва.
Технологиите раждат не просто нов жаргон, но и модифицират нашето поведение, създават ситуации, които днес е трудно да обясним на хора, които никога не са навивали лентата на касетка с молив или не са позвънявали на някого, след което да му затворят, за да не хабят пари.
Кари си спомня клипването като почти универсална практика от времето на ваучерите - „винаги имах пет лева и затова звъниш и затваряш, с ясната идея другият да те набере. Всеки го е правил“, казва тя.
Ако днес всеки има неограничени минути и мегабайти, едно време не беше така. През 2001 година говоренето по мобилен телефон е толкова скъпо, че Мтел пуска карта Прима - предплатена услуга, в която за заключени определен брой минути. Това именно са 5-те лева на Кари, с които освен да клипваш, друго не може да се прави.
Екраните на телефоните са един ред, а връзката с интернет е dial up. Телефонът е само за говорене.
Първият телефон на Кари е бил голям, тежък, носен на връв около врата - както при много деца тогава. Спомня си усещането за гордост от това, че „имаш телефон“.
Коста е с класическа Nokia,. Спомня си момента, който тогава е изглеждал почти като магия - появата на инфрачервената технология. Двата телефона трябва да стоят близо един до друг достатъчно дълго, за да си „пратите една MP3-ка“.
Днес мобилните ни устройства са цели светове. Едни харесват да говорят по тях, ако имат да свършат важна работа. Други - като Коста, да получат съобщение - особено, ако трябва да се запомни важна информация.
Мобилните оператори също не са това, което бяха. И те са пораснали заедно с нас. А1 вече се нарича високотехнологична компания, а в портофолиото ѝ са облачни решения, ERP системи, платформи за киберсигурност, IT услуги и собствени софтуерни продукти.
Но да се върнем на частния живот. Във времето, в което живеем, дори любовта - най-личното ни пространство, намира своя дигитален запис.
Уж малки детайли, като това как записваме любимия човек в телефона, издават много за нас.
„Кой въобще би си записал партньора с фамилия?“, смее се Кари на въпроса как приятелят ѝ присъства в списъка ѝ контакти. Отговорът е:
Име, емотикон - без фамилия.
„В моя телефон приятелят ми е записан с име и фамилия - Александър Цеков", казва Коста и допълва; „Аз държа всички контакти да са с име и фамилия. В неговия обаче аз съм Котан.“
Самота в епохата на постоянната свързаност
Никога не сме имали толкова много начини да сме свързани и никога не сме се питали толкова често дали сме по-самотни. Това противоречие, за което говорят и Коста, и Кари, се развива на фона на десетилетия технологична промяна, в които комуникацията постепенно се превърна в даденост.
Това, че всеки от нас има голям избор, означава, че и хората срещу нас също имат“, казва Кари. В тази симетрия всеки търси „по-доброто“, „още по-доброто“, често с мисълта, че то е някъде напред. „Перфектно не съществува“, напомня тя. И добавя, че в това търсене лесно забравяме най-важното - не ни трябва перфектния човек, а нашият човек.
Самотата вече не е просто лично усещане, а социален симптом. През 2023 г. тя беше разпозната от Световната здравна организация като глобална криза с реални последици за психичното и физическото здраве. Данните показват, че това засяга и най-свързаните поколения. Националното изследване „Млада България 2“, проведено от агенция „Насока“ за „Булевард България“, отчита, че над 30% от младите хора у нас се чувстват самотни, като най-засегнати са тийнейджърите между 16 и 19 години.
България се вписва и в по-широката европейска картина - сред страните с най-високи нива на самота според общоевропейското проучване EU-LS 2022. Парадоксът е налице: в свят на постоянна свързаност близостта все по-често се усеща като несигурна и трудна за задържане.
Живеем ли в балони - и можем ли (трябва ли) да излезем от тях
С помощта на техмологични компании като А1 днес можем да се чуем с всеки, да прочетем всичко и да стигнем до всяка гледна точка. И въпреки това изборът ни често се стеснява, вместо да се разширява. И Коста, и Кари говорят за „балоните“ като за реалност на съвременната комуникация, но гледат на тях по различен начин.
За Коста те не са само капан: част от най-интересните му приятелства са започнали онлайн - с хора, с които си е писал „една, две, три години“, преди да се видят на живо. Според него технологията не само изолира, а понякога създава възможност да излезеш извън обичайния си кръг - стига да имаш смелостта да го направиш.
Кари е по-критична. Тя признава, че балоните са естествени - обграждаме се с хора, с които споделяме общи неща. Проблемът идва, когато забравяме, че има хора, които мислят „по абсолютно обратния начин“. „И това също е окей“, казва тя, но допълва, че не е лесно да излезеш от този кръг, когато дигиталната среда постоянно затвърждава вече оформени възгледи и онлайн перспективата е „изцяло задвижена от алгоритъм, който има неговата си цел“.
Затова, според Кари, излизането от балона започва извън екрана - със съзнателно търсене на жив контакт - онзи тип присъствие, което никаква мрежа не може да замени, дори когато свързаността е навсякъде.
Възможни ли са общите звезди в епохата на социалните мрежи
Откакто цялото изкуство се побра в телефона ни, достъпът стана лесен, но общото преживяване се случва все по-рядко.
Коста гледа на тази промяна без носталгия. „Може би все още има някакъв общ културен център, за който всички знаем и говорим“, казва той, но той вече не е единствената рамка. Разделянето на по-малки общности за него не е загуба, а естествено развитие – в тези групи по-лесно намираш хора, които наистина споделят интересите ти, „горят“ за същия човек, книга или идея. Дори най-нишовите теми днес могат да намерят своята публика, защото свързаността позволява тези хора да се откриват, независимо къде се намират.
Кари също вярва, че „общи звезди“ са възможни - макар и по-рядко и по-контекстуално. Според нея има области, в които времето не действа толкова разрушително - най-вече спорта, където личностите се проследяват през поколения, а успехите продължават да създават усещане за общност и принадлежност. Киното и театърът също остават пространства, в които лицата се задържат по-дълго и имат време да станат разпознаваеми за различни поколения.
Музиката, казва Кари, е по-сложен случай - там всичко се сменя много по-бързо и общият идол е по-труден за задържане. И все пак дава конкретен пример: прожекция на документален филм за Led Zeppelin, който е гледала заедно с майка си. „Аз съм на 31, майка ми е на 58“, казва тя.
Как се срещаме. Как се разделяме
Коста разказва, че последната му връзка започва чрез Instagram по време на локдауна. Кари описва своята история с едно изречение: запознава се с приятеля си по време на интервю. „По стария, аналогов начин - на живо“, смее се тя.
Връзката при А1 прекъсва рядко. В живота - много по-често.
Разговорът ни стига до думите, с които приключваме връзките - и до това как езикът се променя заедно с поколенията. При Gen Z и Gen Alpha все по-често се чува „скъсах го“ - формулировка, която измества по-познатите „разделихме се“ или „скъсахме“. Самият избор на дума вече подсказва разликата.
За Коста „разделихме се“ предполага време, разговор и някаква форма на взаимност. „Скъсах го“ звучи съвсем другояче - като едностранен акт, „просто затваряш телефона и изкарваш човека от живота си“, казва той.
Според него това не е случайно. По-младите поколения израстват с усещането за постоянен избор. В такъв контекст търпението намалява, а колебанието често се възприема като слабост. Когато нещо не работи, решението идва по-бързо.
Кари усеща тази промяна най-вече в езика. „Разделихме се“ за нея звучи като изговорен край – „разбрахме се, приключихме“, казва тя. Дори когато нещата не са били толкова ясни, самата дума предполага разговор и някаква форма на споделено решение.
„Скъсах го“ обаче носи друго усещане. В него има едностранност - „аз реших, че не искам да съм с този човек“, без много обяснения, с прекъсване на връзката, „просто затваряш телефона или изкарваш човека от живота си“. Думата сама по себе си измества фокуса от „ние“ към „аз“, допълва Кари.
Колко много път е изминат в последните 30 години разбираме и от факта, че част от темите, за които се мисли в една технологична компания излизат далеч отвъд технологиите, скоростта на данните и 5G мрежите. Превенция на онлайн тормоза, насърчаването на осъзнатото поведение в дигиталното пространство, училище за отговорни инфлуенсъри са също въпроси от всекидневната работа на А1.
Технологиите са възможности, но за добро или за лошо ги ползваме, слагаме ли си граници, приемаме ли бързо промените, ловим ли всеки тренд или избираме само най-устойчивите, отговорите са в нас самите.
Когато в mIRC се хващаха гаджета, а интернетът трудно тръгваше и бързо свършваше
1 милион лева са дарени от екипа на A1 в подкрепа на обществени каузи
А1 насърчава дарителството с лесна и достъпна функционалност в Моят А1
