Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Covid-пандемията накара стотици хиляди души да преосмислят старите си професионални навици, в които офисът беше неизбежен център на вниманието. Ритуалите на живота в споделено пространство с колегите бяха забравени. Домовете ни се превърнаха в хибридни зони, а вглъбяването в работните ангажименти твърде лесно обсебваше усещането за свобода, от което всички имаме нужда.
Дистанционната работа извън офиса всъщност има своите предимства, но те се проявяват най-пълноценно, ако не я превръщаме задължително в "работа от вкъщи", пише Кал Нюпорт, професор по компютърни науки от Университета в Джорджтаун, в статия за "Ню Йоркър".
Нюпорт дава редица примери с творческия процес на известни писатели и поети, които съвсем целенасочено са търсили възможност да се отделят от домашната среда, докато работят по книгите си.
Авторът на "Челюсти" Питър Бенчли пише своя трилър в кабинет под наем, разположен на гърба на фабрика за производство на пещи, без да обръща внимание на постоянния шум на работниците в завода. Мая Анджелоу наема хотелски стаи, като моли камериерките да свалят всички картини от стените, за да не се разсейва с тях. Джон Стайнбек е обичал да пише, докато плава с рибарската си лодка край Саг Харбър.
Работата в домашни условия по време на пандемията показа колко време и усилия може да изисква ползотворният интелектуален труд.
Домът ни е изпълнен с познати предмети, а познатото отвлича вниманието ни, като дестабилизира крехкия невронен баланс, нужен за концентрираната мисъл.
"Когато минем покрай коша за пране в домашния ни "офис", умовете ни се насочват към контекст, свързан с битови задачи - независимо от това, че в този момент трябва да се фокусираме върху работните мейли, Zoom-срещата ни или друга задача. Този феномен е следствие на асоциативната природа на мозъка. Кошът за пране е част от плътната матрица на недовършените домашни задължения, затова образът му създава "задръстване от невронни възли, които се опитват да преминат през съзнанието ни", по определението на невролога Даниел Левитин", казва Нюпорт.
Разсейването на вниманието може да се окаже много по-лесно у дома, отколкото в шумно кафене.
Човешкият мозък е способен да филтрира прииждащата излишна информация, но ако тя се отнася до нас, става трудно да се пренебрегне.
Едуард Колин Чери, който е сред пионерите в когнитивните науки, нарича това явление "проблемът на коктейлното парти" - можем да обърнем внимание на чужд разговор в другия край на шумно помещение, ако доловим, че някой споменава името ни.
По същия начин, можем да работим продуктивно в среда с всевъзможни външни дразнители, но да изгубим концентрация, ако хората на съседната маса започнат да обсъждат тема, близка до самите нас.
В миналото писателите или журналистите са били сред малкото професионалисти, чиято работа изисква умствен труд извън контекста на офиса. Коронавирусната пандемия радикално разшири кръга на служебните задължения, които вече се изпълняват от домашни условия.
Много служителите, които минаха през преживяването на home office, няма да се върнат скоро в старата работна среда, но превземането на домашния уют от професионалните задължения може да причини сериозно неудобство и загуба на продуктивност при някои от тях.
Това е причината, поради която Кал Нюпорт се застъпва за третия вариант - работа в близост до дома.
Той призовава компаниите, които разрешават дистанционна работа, не само да стимулират, но и да подпомагат финансово своите служители в търсенето на подобен тип пространства за "когнитивно бягство".
"Не е задължително те да са естетически привлекателни или добре обзаведени, за да създават по-добри работни условия от тези, които бюрото в спалнята или кухненската маса у дома предоставят", казва още той.
Не е задължително цялата работа да се прехвърли в тези зони, но самата възможност да излезеш извън четирите стени на дома си може да окаже голямо влияние върху усилията, типични за новата класа на дистанционни работници.
Идеята не е нова - през есента на 2020 г. британски стартъп на име Flown започва да предлага услуга за краткосрочни наеми, която описва като "Airbnb за интелектуална работа без разсейване". Целевата група от клиенти на Flown всъщност не са индивидуалните работници, а цели компании, които биха искали да подпомогнат своите служители.
Допълнителните разходи биха провокирали съпротива сред някои работодатели, но ако фирмата разрешава дистанционната форма на труд, тя също би имала интерес от подобряването на производителността и мотивацията на служителите си.
Самият Кал Нюпорт признава, че интересът му към търсенето на алтернативно място за дистанционна работа е провокиран от неприятните преживявания заради отражението на пандемията върху работата му в университета.
"Като преподавател с гъвкаво график, винаги съм прекарвал известно време и у дома. Но изведнъж се наложи да правя всичко вкъщи - да преподавам, да пиша, да участвам в срещи на факултета, да давам интервюта. Това оказа напрежение върху способността ми да се концентрирам (и върху способността на трите ми деца да пазят тишина, докато водя лекции или се включвам в ефир).
През август 2020 г. най-накрая се разубедих и наех един скромен офис над ресторант, който се намира на няколко пресечки от вкъщи. Пространството не е луксозно, светлината влиза през малкото прозорци, които вибрират от музиката на заведението всеки следобед. Също като Питър Бенчли изоставих перфектното си светло жилище с удобни мебели, за да седя на употребяван офисен стол и да се взирам в празната стена, без да обръщам внимание на шума от ресторанта под мен. Вече не работя от вкъщи, а в близост до вкъщи. И никога не съм се чувствал толкова продуктивен", пише той.
Владо Карамазов: Пандемията ме направи ловец на истории сред истинските хора
"Хоум офис" от плажа? Идеята не е толкова добра, колкото изглежда
"Клиентите ви няма да се чувстват пренебрегнати, ако не ви чуят три пъти в седмицата"
