Кой кой е от възможните служебни премиери?

Човек и добре да живее в България, ходи на избори на всеки 6 месеца.

Това е средният период за последните три години, в който мнозинството в Народното събрание (ако изобщо има такова) неизбежно се разпада, управлението се изчерпва и властта се предава на служебен кабинет.

За първи път през 2024 г. правилата за назначаване на служебно правителство ще са по-различни.

Пълният контрол на президента Румен Радев в междинните периоди на безвластие вече е не е едноличен.

Последните промени в Конституцията създадоха хибриден модел на споделена отговорност между президент и служебен премиер - и то в запазване на присъствието на Народното събрание. А първото практическо приложение подсказва за силно "конкурентно предимство" на ГЕРБ в организирането на изборите.

Кой може да е служебен министър-председател през 2024 г.?

Конституцията дава много тесен кръг от опции, или 10 потенциални имена:

• председателя на Народното събрание Росен Желязков
• управителя на БНБ Димитър Радев
• един от тримата подуправители на банката - Андрей Гюров, Петър Чобанов или Радослав Миленков
• председателя на Сметната палата Димитър Главчев
• един от зам.-председателите на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева или Тошко Тодоров
• омбудсмана Диана Ковачева
• заместник-омбудсмана Елена Чернева-Маркова

Според неофициални медийни съобщения - Димитър Радев вече е дал знак, че не желае да поема служебното правителство заради ангажиментите си по членството на България в еврозоната.

Диана Ковачева също ще остане извън "тестето", защото до 12 април би трябвало да напусне службата заради новата си позиция в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

А нейната заместничка Елена Чернева изненадващо подаде оставка точно в деня, в който стана ясно, че България отива на избори.

Четирима от възможните кандидати са бивши народни представители, а поне петима имат ясна политическа принадлежност.

Останалите души, които не са партийни кадри, а експерти, заемат ръководните си постове още от времената на управленията на Бойко Борисов (като Миленков, Кожарева, Тодоров, Чернева).

Двама от възможните служебни премиери - Росен Желязков и Димитър Главчев - са обвързани с ГЕРБ от създаването на партията насам. Желязков беше секретар на Столична община в кметския мандат на Бойко Борисов, по-късно заемаше същата функция в Министерския съвет в първия кабинет на ГЕРБ. Заемаше различни позиции в администрацията до 2019, когато беше избран министър на транспорта. В последните 3 г. е депутат, а от 2023 насам - и председател на Народното събрание.

За кратко през 2017 г. Димитър Главчев също беше председател на НС, но подаде оставка по искане на Борисов заради скандал с отказ да даде думата на Корнелия Нинова от парламентарната трибуна. Зад гърба си Главчев има близо 12 години като депутат от ГЕРБ.

Тошко Тодоров от Сметната палата е известен като част от първия екип от финансови и икономически експерти на ГЕРБ. През 2009 г. Тодоров дори се яви заедно с Бойко Борисов и Владислав Горанов на предизборен дебат срещу Сергей Станишев, Пламен Орешарски, Илияна Йотова и Явор Куюмджиев.

През 2015 г. формално той беше предложен за заместник на Сметната палата от новоизбрания ѝ ръководител Цветан Цветков, който на свой ред бе номиниран от ГЕРБ и "Реформаторския блок".

Андрей Гюров беше член на ръководството на "Продължаваме промяната" и бивш председател на парламентарната група, докато не беше избран за подуправител на БНБ и напусна както НС, така и партийния си пост.

През 2013. Петър Чобанов се беше кандидатирал за депутат от "гражданската" квота на БСП, но година по-късно премина в листите на ДПС и остана кадър на Движението до 2023 г., отново без формално партийно членство.

Росен Желязков и Диана Ковачева са бивши министри в различни кабинети на ГЕРБ, а Чобанов беше финансов министър в кабинета "Орешарски" с мандата на БСП и ДПС.

Горица Грънчарова-Кожарева стана зам.-председател на Сметната палата още през 2015 г. Първоначално тя беше предложена за титуляр на поста от ВМРО и НФСБ (подкрепящи тогавашния кабинет "Борисов 2"). Дори след като не успя да спечели, тя влезе в управлението на институцията през заместнически пост заедно с Тошко Тодоров, след формално предложение на Цветан Цветков.

През 2022 г. тя стана известна с отказа да допусне незаконно уволнения председател на институцията Цветан Цветков до работа.

По-късно КС потвърди, че освобождаването на Цветков е станало в противоречие с Конституцията, но вместо той да бъде възстановен на служба, ГЕРБ и ПП-ДБ решиха да го заменят с Димитър Главчев.

Кожарева е и съпруга на бившия прокурор и бивш член на ВСС Михаил Кожарев, който беше сред публичните поддръжници на Иван Гешев.

Радослав Миленков беше избран за подуправител на БНБ по предложение на Димитър Радев през март 2019 г. Тогава за него гласуваха ГЕРБ, Патриотите, ДПС и "Воля", в отсъствието на групата на БСП. Дълги години Миленков е работил в Първа инвестиционна банка, през 2012 влиза в управлението на "Общинска банка" след връщането на контрола от Столична община.

Едно от първите решения на кабинета "Борисов 2" през ноември 2014 беше да назначи Миленков за шеф на Фонда за гарантиране на влоговете в банките след обявяването на несъстоятелността на КТБ.

Може би най-слабо позната в публичното пространство е Елена Чернева - зам.-омбудсман на България от 2020 г. насам.

Чернева е била дългогодишен председател на Националното бюро за правна помощ - институцията, която организира правна помощ на различни уязвими групи от населението. Назначавана е на тази позиция през 2012 и 2019 г. от Министерския съвет, когато той се управляваше от Бойко Борисов.