14 смени на министри за един мандат - това е балансът в кабинета "Борисов 3" към днешна дата. Мандатът все още не е довършен, а повече от половината членове от оригиналния състав на правителството от май 2017 г. вече са със статут "бивши". В това число: емблематични фигури от първите редове на ГЕРБ като Цецка Цачева, Лиляна Павлова, Ивайло Московски, Владислав Горанов.
Тежки системи като МВР и Министерството на здравеопазването преживяват трета смяна на политическото си ръководство за три години и половина. Дори не броим двете подадени "словом" оставки на Теменужка Петкова и Бисер Петков (сменен при втория опит с Деница Сачева).
Скандал след скандал, правителството губи политическия си капитал дори когато успява да постигне дългосрочни стратегически цели с външно признание. В парламент с удобно мнозинство и беззъба опозиция, ГЕРБ и "Патриотите" се доведоха до самосваляне.
Само за една седмица трите сценария за оставката на Бойко Борисов се сведоха до обещание за "огромен ремонт", ама друг път. Най-забележителният резултат от последната рулетка в Министерски съвет се оказа отстраняването на Николина Ангелкова.
"В политиката има грешки, които се наказват", беше кратката равносметка на Бойко Борисов, който намери достатъчно убедителни аргументи за три от четирите оставки. Само за Ангелкова не каза нищо. За нея всичко вече е казано.
Късметът все пак е на нейна страна: От секретарка в офиса на Филип Димитров и протеже на бившия депутат от ДПС Ремзи Осман, до служебен министър на транспорта (2014) и двукратен титуляр в Министерството на туризма, Николина Ангелкова ще може да се върне обратно в стола си на депутат от 26-ти МИР София-област.
Същата перспектива стои и пред финансовия министър Владислав Горанов, но вероятността да го видим по банките на ПГ на ГЕРБ след тази криза е много ниска. Още през 2014 г. стана ясно, че възнаграждението на народния представител не отговаря на представите за добър живот на Горанов. Но това не е единствената причина за предсказуемата раздяла.
Както неговата политическа кариера, така и тази на министрите Маринов и Караниколов може да се смятат за умножени по нула. Няма как да е иначе, след като партията-мандатоносител ги опакова в съмненията за обвързаност с Делян Пеевски.
И Горанов, и Караниколов се увлякоха в опита за публична самозащита, като двукратно поставяха Борисов в позицията на лидер, чиято роля по основни решения на управлението е иззета, по независещи от него причини.
През април 2020, министърът на икономиката Емил Караниколов влезе в директен медиен конфликт с премиера заради уволнението на Стоян Мавродиев от Българската банка за развитие по повод съмнителния кредит от 75 млн. лв.
Владислав Горанов също реши, че има шанс да запази властта си в държавните финанси - при това, в отсъствието на Бойко Борисов от България и в разгара на антиправителствените протести. Докато министър-председателят влизаше в четвърто денонощно дежурство на безкрайния Европейски съвет, Горанов обяви, че не виждал никаква причина да подава оставка на фона на резултатите от политиката си.
Премиерът все пак запълни този пропуск: "И аз не можах да си отговоря на въпроса защо контролът върху Комисията по хазарта е бил толкова занижен в продължение на 5 години". Нито един от двамата няма интерес да довърши отговора на елементарния въпрос за разрастването на хазартния бизнес на Васил Божков.
Досега тези сенки върху правителството не пречеха на "Патриотите" - "не е важен цветът на котката, важното е да лови мишки", както каза Симеонов. Но когато се губи публичен ресурс за стотици милиони, няма спор, че мишките отдавна държат ключа за капана.
Номиналният ремонт в кабинета показва, че това разпределение на силите няма да се промени драматично в периода до март 2021.
В министерствата ще се сменят табелките и портретите, но политиката на правителството ще остане същата в следващите месеци.
Кирил Ананиев е писал държавните бюджети в последните 4 десетилетия, почти без прекъсване. Христо Терзийски има огледален кариерен път с този на предшественика си Младен Маринов, за чийто авторитет самият той се застъпи преди седмица. Лъчезар Борисов работи в Министерството на икономиката от 18 години, като в последните три от тях заместваше Емил Караниколов. Директорът на "Александровска болница" Костадин Ангелов и сега е член на Националния щаб за Covid-19.
КОИ СА НОВИТЕ МИНИСТРИ В ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БОРИСОВ
Валери Симеонов е изненадващият печеливш от разбъркването на картите - успя да отстрани Николина Ангелкова, прибави ключовия сектор "Туризъм" към квотата на НФСБ точно преди изборите и заличи формалното присъствие на "Атака" от властта.
Някой спомня ли си, че Емил Караниколов беше номинация на "Атака"? Някой спомня ли си, че тази партия беше изключена от коалицията "Обединени патриоти" още преди година? Едва ли някой ще почувства загубата, доколкото никой не обръща внимание на липсата на Волен Сидеров от Народното събрание.
Като човек с почти 20-годишен опит в управлението, Бойко Борисов със сигурност си дава сметка, че предсрочни избори през октомври 2020 г. са най-добрият възможен изход за резултата на ГЕРБ. БСП е пред имплозия заради избора на нов председател през септември. Фрагментацията на партиите извън Народното събрание ги поставя в слаба позиция преди изборите.
Колкото повече се нагнетява напрежението между ГЕРБ и потенциалните им гласоподаватели от големите градове, толкова по-трудно ще стане Борисов да ги спечели обратно до март 2021.
Точно преди 6 години Пламен Орешарски внесе оставката си в Народното събрание и сложи край на един предсрочно провален мандат. Шест години по-късно, лидерът на ГЕРБ предпочете да отложи развръзката, с риск да прекара есента и зимата в режим на кръгова отбрана.
Риск, който напомня на друго парче от новата политическа история - края на управлението на Станишев през 2009. Бавният и инатлив срив на Тройната коалиция накара над 1,6 млн. души да дадат гласа си за партия с 2,5-годишно съществуване, каквато беше ГЕРБ към онзи момент. Защото разочарованието е по-силен противник от най-подготвената опозиция.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
