Целта на Русия в Украйна не е просто военна победа, а "смазването ѝ като държава и нация". Това ще се случи чрез унищожение на политическия, културния и интелектуалния елит на страната, което ще бъде последвано от перманентна руска окупация.
За това предупреждава германският анализатор Густав Гресел, старши сътрудник към Европейския съвет за външна политика, в своя статия за Zentrum Liberale Moderne.
Гресел обръща внимание на един важен времеви пункт - 1 април 2022 г. е денят, в който започва позивната кампания на руската задължителна казарма, като над двеста хиляди млади мъже ще влязат на наборна служба и още толкова ще бъдат на разположение на военното ръководство за подсилване на резервите в Украйна.
Затова е от критично значение военната подкрепа на западните държави и санкциите срещу Русия и Беларус да бъдат мобилизирани в пълна степен още преди тази дата. Това е начинът едновременно Украйна да бъде подсилена, за да издържи евентуална нова атака, докато руската икономика бъде поставена в парализа, казва Гресел.
Прогнозата му за състоянието на Украйна при евентуална руска военна победа е крайно негативна.
Той дава примери с множество арести на украински политици и представители на гражданското общество от началото на войната в Херсон, от които нито един не се е върнал обратно. В окупираните територии вече се предоставят руски паспорти на населението, което според Густав Гресел е "ясен пример за имперските и колониални цели на Русия".
"Чрез неприкрит терор Русия се опитва да накара украинското общество да спре подкрепата си за съпротивата и да приеме руското господство. Това включва целенасоченото бомбардиране на цивилни обекти - детски градини, училища, болници, домове за социални грижи, както и арести, убийства и унижения, включително изнасилвания, в териториите под руска окупация. Атаката срещу най-уязвимите и беззащитни групи в украинското общество (жени, деца, болни, възрастни хора) е умишлен ход, избран да демонстрира, че украинската армия не може да защитава гражданите си. Никой не бива да се заблуждава, че бомбардировките срещу родилни домове и училища е "небрежност", казва Густав Гресел.
Последствията за Европа от падането на Украйна под окупацията на Русия ще са сериозни - "най-малкият проблем ще е бежанската вълна, която спокойно може да надмине 10 милиона души".
"Русия не просто ще изгради антинатовска военна структура в Украйна. Путин обвинява САЩ и НАТО за всяка съпротива срещу него - от амбициите за независимост на Чечня до гражданските протести в Русия. Имайки предвид, че може да се очаква въоръжена съпротива в Украйна срещу руската бруталност, вероятно Русия ще обвини Запада и ще опита да го сплаши срещу "намеса във вътрешните ѝ работи" чрез военен натиск, включително ядрени заплахи", казва той.
По думите му - Украйна под руска окупация няма да изглежда като "стабилизираната фаза на Студената война от 70-те и 80-те", а ще е сходна с нестабилните 40-50 г. на 20 век, когато Сталин принуждава новозавладяните територии в Източна Европа да станат част от СССР, пречупва всякаква опозиция и тества границите на властта си с блокадата на Берлин.
"В никакъв случай не може да се твърди, че всички последващи кризи ще могат да се разрешават или обезвреждат по мирен път", казва той.
Густав Гресел смята, че текущите заплахи на Путин за използване на ядрения арсенал на Русия не са "нищо повече от психологическа война".
Кремъл е зависим от неутралната позиция на държави като Индия, Израел, Виетнам и др., която би била поставена под риск при евентуално задействане на ядрената опция в Украйна без особени военни ползи - с добавения проблем от радиоактивно замърсяване върху самата Русия.
Евентуален удар срещу НАТО също е слабо вероятен, защото Русия не може да си позволи пълномащабна война срещу алианса.
Армията ѝ е ангажирана с украинския фронт, а огромни територии особено в далечния изток са оголени от военни сили. Ескалация до стратегическа ядрена война би била самоубийство за Русия.
Гресел прави анализ и на руските въоръжени сили в Украйна, като посочва, че първоначалният план за бързо превземане на Киев и другите големи градове с насилствена капитулация на държавата е провален изцяло от Русия.
Дори след масивната мобилизация на сили армията не успява да постигне началните си цели, а междувременно търпи сериозни загуби в битка, дезертиране и пленяване на част от персонала си. Оставащите им сили са достатъчни, за да продължат войната, но не и да принудят Украйна на стратегическо решение.
Това е причината, поради която датата 1 април е от ключово значение.
Наемниците, на които Москва може да разчита, не са много - бойците от "Вагнер" са около 4000 души, а близкоизточните "доброволци" не разполагат нито с мощ, нито с подоготвка, нито с мотивация да водят руската война в Украйна.
Ако се стигне до пълна военна мобилизация в Русия, това може да доведе до подчинение на Украйна, но за сметка на стабилността на режима на Путин.
"1 април е решителен за въпроса дали Русия ще може да продължи войната в текущата рамка. Това е датата, на която над двеста хиляди наборници влизат в армията и още толкова се "уволняват". Част от тях могат да бъдат наети в договорни отношения към армията, за да бъдат изпратени на война. След тази дата може да се очаква количествено и качествено подобряване на силите на Русия", казва Гресел.
Това, което Западът може да направи, за да не допусне смазването на Украйна, е да действа "комплексно, без бюрокрация и незабавно".
Помощта с противотанкови оръжия е съществена, но не може да бъде достатъчна за отбраната на страната. Той препоръчва украинската армия да бъде снабдена с оръжия, за които не се изисква специална логистика или обучения в Украйна - от автомати Калашников, до RPG 7 и амуниции за противотанкова отбрана, бронирани машини BMP-1, бронетранспортьори и др.
Предоставянето на управляеми ПВО-ракети също ще бъде от ключово значение, за което Германия трябва да облекчи процедурите за разрешаване на експорта от източноевропейските държави и "директно да помогне на партньорите от НАТО, които освобождават наличности от собствените си армии и складове - както с възстановяване на запасите им, така и с разполагане на войски за опазване на сигурността".
"Сега е моментът Украйна да бъде обучена за по-сложни технически военни системи и да ги получи. В Западна Украйна може да се подготви подходяща инфраструктура за обслужването ѝ", казва още Гресел, като посочва, че войната ще продължи много по-дълго от първоначалните предположения.
Той препоръчва предоставянето на танкове Leopard 1 и 2, самоходни артилерийни установки M109, бронирами машини и средства за транспортиране на войници, ракетни артилерийни системи и др.
В същото време, НАТО би трябвало да започне да изгражда собствени сериозни възспиращи сили по източния фланг.
"Ако НАТО беше направило огледална мобилизация на руското струпване на войски през октомври, страхът на Русия от западна интервенция можеше да се използва като средство за оказване на натиск, с което руското оперативно планиране щеше да бъде затруднено, ако не и разубедено от провеждане на атака. Но тази възможност беше пропусната", казва Гресел.
Той настоява да не се оставят никакви "сиви зони", в които Русия да реши, че може да задейства провокация срещу НАТО, без пактът да може да реагира.
"Сигурността на страните, които предоставят въоръжение на Украйна и излагат себе си на риск, също трябва да бъде подсилена от допълнително разполагане на войски - това трябва да стане над настоящото ниво на символично позициониране", казва още той.
Густав Гресел препоръчва единно лидерство на силите в страните от североизточна до югоизточна Европа под командването на НАТО.
Той обръща внимание и на това, че до този момент руските планове следват единствено военната логика. Затова икономическите санкции трябва да бъдат адаптирани във времето и силата си спрямо военния времеви график.
"Идеята, че санкциите трябва да са дългосрочни и с продължителен ефект, е подвеждаща. В момента Путин не се интересува какво ще стане с руската икономика след пет години, неговият хоризонт за вземане на решения едва ли надскача 1 април", казва Гресел.
Санкциите трябва да бъдат достатъчно ефективни, за да доведат руската икономика до блокада "възможно най-твърдо, бързо и мащабно".
Продължаването на войната след 1 април при колапс на икономиката и държавните финанси би било трудно въобразимо, казва той. Вътрешните политически последици ще са прекалено скъпи, затова всички останали мерки трябва да се подчинят на тази цел.
"Пълно ембарго на руския петрол и газ може да се наложи със срок "до края на военните действия". Износът на петрол и газ е основният източник на приходи и чуждестранна валута за руската държава. Русия не може да диверсифицира енергийния си износ толкова бързо. От друга страна, ЕК може да задейства общи поръчки на петрол и газ (подобни инструменти съществуват за горивата за ядрени централи), с което ще облекчи доставките на газ за държави с по-ниска покупателна сила".
"Ако днес не направим всичко по силите си да помогнем на отбраната на Украйна, утре самите ние ще трябва да се бием", казва още той.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
