Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
- Възможностите на българското правителство да компенсира загубата на доход в реалната икономика след пандемията, са много по-големи, отколкото в другите страни, казва Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк.
- Правителствата имат морален ангажимент към бизнеса да компенсират част от загубите, които бизнесът и домакинствата търпят заради в резултат на мерките за овладяване на Covid-19.
- Увеличаването на социалните разходи за хора с ниски доходи е правилно и ще има положителен ефект в дългосрочен план/
- България може да си позволи увеличаване на задлъжнялостта с минимален риск.
- Държавата ще има все по-голяма роля в икономиката, дори да не го иска.
Интервюто е направено по време на представянето на новата 5-серия на BMW, на което главният икономист на Уникредит Булбанк представи анализа си за българската икономика.
Втората вълна на Covid-кризата вече е тук - още преди икономиките на европейските държави да са се стабилизирали от първоначалния удар.
Какво означава това за България? Как Бюджет 2021 отговаря на предизвикателството пред публичния и частния сектор? Какъв ще бъде ефектът от съчетанието между натиска върху здравната система и общата политическа несигурност в края на управленския мандат? И колко бързо може да бъде възстановяването на растежа от нивата преди пандемията?
"Кризата, през която преминаваме, е безпрецедентна", казва Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, с когото разговаряме преди представянето на бизнес автомобила на BMW - новата Серия 5. "Имаме криза, която е предизвикана от мерките на правителството с цел ограничаването на пандемията. Следователно правителствата имат морален ангажимент към бизнеса да компенсират част от загубите, които бизнесът и домакинствата търпят".
След първоначалното забавяне в антикризисните политики, правителството увеличи както скоростта, така и мащаба на мерките, като доближава решенията в други държави от Централна и Източна Европа.
"Добрата новина е, че ако сме изправени пред втора или - не дай Боже - следващи вълни на пандемията, възможностите на българското правителство да компенсира загубата на доход от страна на реалната икономика, са много по-големи, отколкото в другите държави. Причината е свързана с ниските нива на дълг и много предпазливата фискална политика, която се водеше години наред. И това трябва да се използва", казва Павлов.
УниКредит очаква възстановяване на икономиката към нивото в началото на 2020 г. в рамките на две години - относително бърза скорост на фона на последните две големи финансови кризи през 1997 и 2008/2009. Връщането към пълна заетост от предпандемичните нива би трябвало да последва около година и половина след възстановяването на БВП.
В момента България е в ситуация, в която има две фискални възможности: или да се увеличат с малко някои разходи, или да се намалят с малко някои приходи, например данъци.
Увеличението на социални трансфери към хора с ниски доходи, което се залага в Бюджет 2021 г., е правилна стъпка, според Павлов, който цитира препоръките на МВФ за разширяване на социално-осигурителните мрежи на държавите с по-щедро финансиране.
"Тези пари веднага ще бъдат трансформирани в повече разходи. Няма да бъдат спестени. Вероятно това ще има и благоприятни положителни последици за икономическия растеж в дългосрочен план, което е по-важно", казва той.
И още: защо малка и отворена икономика като България, която има излишък по текущата сметка, може да си позволи увеличаване на задлъжнялостта с минимален риск? И защо държавата ще има все по-голяма роля в икономиката, дори да не го иска, вижте в интервюто с Кристофор Павлов.
