КС по делото за статута на транссексуалните хора: В конституцията полът е само биологичен Снимка: © Getty Images

Конституционният съд потвърди досегашната си практика в тълкуване на конституцията, като излезе с решение, че понятието "пол" в основния закон се използва само в биологичния му смисъл.

Делото, по което КС се произнесе, беше образувано по искане на гражданската колегия на ВКС, което трябваше да установи дали в България е допустима юридическа промяна на пола при транссексуалните хора - например при вписването му в документ за самоличност.

"Конституционният съд намира, че на поставения тълкувателен въпрос следва да се отговори, че понятието „пол“ в българската Конституция е възприето единствено в неговия биологичен смисъл. Начинът, по който държавните органи в системите на различните власти ще приложат това решение на Съда при осъществяване на своите функции, ангажира тяхната конституционна и законова компетентност, но при зачитане на даденото от Конституционния съд задължително тълкуване, според което в Конституцията на Република България (а следователно - и в българското право, чиито фундамент е именно Конституцията), понятието „пол“ като обуславящо личния и семейния статус на гражданите има само биологично съдържание", се казва в решението на КС.

Гласовете "за" са общо 11, а против е бил съдия Георги Ангелов, който е написал и особено мнение. Филип Димитров е написал свое становище по част от мотивите.

КС изрично посочва, че "не отправя обвързващи предписания до отделните власти относно уреждането на правното положение на транссексуалните лица и конкретно – на законодателната власт относно създаване на определена законова уредба, признаваща правото им на полово самоопределяне".

Съдът не се ангажира и с въпроса дали е нужно да се гарантира правото на равно третиране на транссексуалните лица и защита от дискриминация, а се концентрира само на това какво се има предвид с конституционното понятие за "пол".

КС цитира няколко свои решения - едно от които е и по допустимостта на ратификацията на Истанбулската конвенция - за да обоснове тезата си. Съдът приема, че "не е налице такава фундаментална промяна в обществените отношения, която да е основание КС да отстъпи от разбирането си..., според което конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид".

"Съдът намира, че половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми (ХХ при жените и ХY при мъжете) лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана (състояние, което се определя като „интерсексуално“), поради което такава промяна не би била в противоречие с вложеното в Основния закон разбиране за пола, основаващо се на половата бинарност", се казва в решението.

Отново обаче топката е прехвърлена на парламента и на съдилищата за формиране на преценката "дали действащото българско законодателство съдържа необходимата за целта нормативна регламентация".

"При отсъствие на законова уредба по въпроса единствено законодателят в лицето на Народното събрание е компетентен да вземе решение за необходимостта от такава и нейното конкретно съдържание- включително относно критериите, въз основа на които се вписва пола на интерсексуалните лица в актовете им за раждане", се казва в тълкувателното решение.

Именно това е довело до специалното становище на Филип Димитров, който приема общата формула на диспозитива, но казва, че "преценката на компетентните органи и в частност на съда за степента на налични или предизвикани промени в биологичните характеристики на пола не може да се изчерпи с наличието на ХХ или XY хромозоми".

"...би било полезно Конституционният съд да подчертае в мотивите си, че настоящето тълкуване не преклудира възможността на компетентните органи и в частност на съда да преценява кои оперативно или хормонално предизвикани изменения в достатъчно изявена степен променят този биологичен набор от характеристики, сред които хромозомите са основен, но не единствен определящ белег и въз основа на това да приемат решения, чиито правни последици трайно предефинират половата идентичност", пише той.

Пълния му текст с добавките от становищата на редица организации, институции и юристи, може да се види тук.



Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Бизнес

Това ли е краят на Northvolt - най-голямата компания за батерии в ЕС?

Някогашната надежда на ЕС за пазара на електромобили обяви неплатежоспособност

16:08 - 22.11.2024
Живот

Испания глоби Ryanair и други нискотарифни компании заради допълнителни такси

Доплащането за багаж и място нарушава права на потребителите, смята Мадрид

15:29 - 22.11.2024
Важно днес

Генералният секретар на НАТО ще разговаря с Тръмп за Украйна

Срещата идва на фона на новата ескалация във войната, която Русия води

13:43 - 22.11.2024