Легитимен ли е изборът на Атанасова и Белазелков след подигравката на парламента с КС? Снимка: © Screenshot

Да вкараш в Конституционния съд отявлен партиен лоялист със спорен юридически стаж и авторитет, е достатъчно неприятен старт на мандата.

Да го направиш в пряко нарушение на току-що прието решение на КС - това вече е пълно унижение.

Точно това се случи при избора на Десислава Атанасова и Борислав Белазелков за конституционни съдии на 19 януари.

ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС приеха решение, с което изрично обявяват, че двамата избраници на Народното събрание ще останат в Конституционния съд за срок от 9 години (до януари 2033). Това отговаря на конституционния текст, но не и на реалността. Формално:

  • Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност. Съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота по ред, определен със закон.

Но само преди седмица Конституционният съд излезе с решение, което скъсява мандатите на Атанасова и Белазелков с две години.

Пълното омаловажаване на позицията на КС от страна на депутатите хвърля тежка сянка на съмнение върху легитимността на вота на двамата нови конституционни съдии.

Поставя под въпрос и мотивацията на двамата кандидати, които довчера се кълняха във високите си професионални и нравствени качества и уважение към правото, а днес се оказват облагодетелствани от една от най-спорните практики на 49 Народното събрание.

Никой от мнозинството не обясни защо предприемат подобно действие - което, меко казано, е подигравка с целия Конституционен съд.

Това е единствената институция в България с 9-годишен мандат, дори председателите на Върховните съдилища управляват с по-кратък срок на правомощията (7 г.). Дори в скъсения с две години период, Атанасова и Белазелков щяха да имат предостатъчно време, за да влияят върху решенията по конституционните жалби на гражданите и по оспорванията на важни законови текстове.

Затова вотът в Народното събрание буди недоумение.

Решенията от 19 януари се различават и от формулировката, която е използвана при избора на предходните членове на КС от парламентарната квота - Анастас Анастасов и Гроздан Илиев. При тях никъде не се указваше точната продължителност на мандатите им.

Как гласуваха депутатите?

Очевидно не всички в ПП-ДБ и в ГЕРБ бяха съгласни с това да гласуват решение в конфликт с Конституционния съд.

Първо - само 56 от членовете на групата на ПП-ДБ изобщо участваха във вота.

  • Христо Петров (Ицо Хазарта), Костадин Бачийски, Владислав Панев, Петя Ставрева, Стела Николова, Даниела Божинова, Даниел Петров и Васил Тодев не са се регистрирали през целия ден в пленарната зала.

Бойко Рашков гласуваше в подкрепа на всички предложения, с които БСП и "Възраждане" се опитаха да спрат удължаването на мандата на Атанасова и Белазелков.

В ГЕРБ имаше 4 гласа "въздържал се" при предложението на Георги Свиленски да не се посочва 9-годишен мандат в решенията за избор на двамата нови конституционни съдии.

Радомир Чолаков и Бранимир Балачев са решили да не подкрепят кандидатурата на Борислав Белазелков и изобщо да не гласуват по неговата номинация.

Нищо от това нямаше особен ефект. Със 154 гласа "За" Десислава Атанасова и Борислав Белазелков бяха одобрени.

От БСП незабавно обявиха, че ще оспорят решението на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Против 9-годишния мандат на новите избраници се обяви и Костадин Костадинов.

За да встъпят в длъжност, те ще трябва да положат клетва пред президента Румен Радев, председателя на НС Росен Желязков и председателите на ВКС и ВАС Галина Захарова и Георги Чолаков.

Защо мандатът на Десислава Атанасова и Борислав Белазелков е толкова спорен?

Народното събрание трябваше да попълни своята квота в 12-членния КС още през 2021-2022 г. Заради парламентарната криза и липсата на стабилно управление това се отложи с повече от две години.

Така беше нарушено едно от условията на конституцията - съставът на съда да се обновява редовно, през три години, от всяка квота.

Анастас Анастасов и Гроздан Илиев, които бяха избрани от парламента през 2012-2013 г., трябваше да напуснат Конституционния съд при изтичането на техния 9-годишен мандат. Те нямаха право да продължават да изпълняват своите функции до встъпването в длъжност на нови приемници - това е изрично забранено.

На 11 януари КС се произнесе с още едно ключово тълкувателно решение (по искане на Румен Радев от октомври 2023):

  • Конституционен съдия, избран или назначен след предвидения срок, упражнява правомощията си само за оставащия срок от мандата, считано от конституционно дължимия момент за обновяването на състава на Съда.

Решението е прието с единодушие от съдиите в КС, няма особени мнения. То е обнародвано на 16 януари (вторник). За да влезе в сила, трябва да минат три дни от публикуването му в Държавен вестник.

В последния момент - на 19 януари (петък) - мнозинството в Народното събрание реши да избере Атанасова и Белазелков за пълен 9-годишен мандат, а не за оставащия 7-годишен период от срока.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Политика

„Лигата на младите гласоподаватели“ организира дебати преди евровота на 9 юни

Първата дискусия с кандидати и младежи ще се проведе в Стара Загора

12:06 - 17.05.2024
Важно днес

Произведение на Христо Смирненски се падна на матурата по литература

Вижте кое произведение се панда на матурата по български език и литература

11:30 - 17.05.2024
Важно днес

Депутатите прекъсват ваканцията си за извънредно заседание на парламента

Решението е взето на Председателски съвет

11:23 - 17.05.2024
Текстове от партньори

Domestos става част от КвАРТал

Domestos ще разполага с мобилен санитарен контейнер в рамките на фестивалната зона

10:32 - 17.05.2024
Важно днес

Мъж подпали синагога във Франция, проявите на антисемитизъм зачестяват

Полицията е застреляла въоръжен мъж пред храма, огънят е овладян

10:30 - 17.05.2024
Живот

Покушението срещу Фицо не успя, но може ли той да убие свободните медии?

Войната на словашките власти с медиите навлезе в нова фаза

09:53 - 17.05.2024
Важно днес

НАТО не очаква руски пробив в Харков, но ситуацията остава "много трудна"

Москва е завзела 278 кв. км от украинската територия за седмица

09:45 - 17.05.2024