Провалът на мисията "Луна 25" провокира серия от критики в рускоезичните опозиционни медии заради цената, която държавата е платила за поредния си неуспешен космически опит.
Оценката за инвестициите, които Кремъл е похарчил за проекта, варират между 6 млрд. и 12,6 млрд. рубли според това дали се прибавят всички обществени поръчки, свързани с изграждането на космическия апарат.
"Това е сравнимо с годишния бюджет на голям руски град с население между 260 и 500 000 души", пише медията "Агентство", като цитира данни за разходите, необходими за поддръжката на живота в градове като Кострома, Брянск, Новоросийск и др.
По-скромната версия, която цитира само данните от оценките на "Роскосмос", стига до 6 млрд. рубли към 2020 г. - всички те вече са изпратени "на космическия боклук", както иронично пише "Можем объяснить".
Задачата на "Луна 25" е да отработи технология за меко кацане в труднодостъпен район на южния полюс на Луната, за разлика от останалите по-ранни мисии, които са използвали площи в по-удобната зона край екватора на спътника. Южната зона е по-важна заради това, че в нея са забелязани признаци на натрупване на лед, който би могъл да се използва за бъдещи експедиции.
За последен път Русия е успяла да изпрати успешно свой апарат на Луната през 1976 г., като "Луна 24" връща на Земята 170 грама лунен грунт.
Новият проект за лунна станция отнема на Москва цели 18 години - т.е. по-голямата част от управлението на Владимир Путин. Работата по него започва през 2005 г., като по план апаратът е трябвало да бъде изстрелян още през 2008 г.
След множество забавяния по графика, аварии и загуба на технологичен ресурс заради санкциите срещу Русия заради Крим и войната в Украйна - през април 2022 г. Путин отново анонсира намерения за подновяване на мисията.
Това не е единственият неупешен опит на държави да изпратят свои лунни станции - катастрофи претърпяват и мисии от Израел, Япония и Индия.
Индия продължава с опитите си, като се очаква апаратът "Чандраян-3" да пробва да се прилуни на 23 август, и то именно в района на южния полюс, където се прицелваше Русия.
За Кремъл обаче това е пореден космически провал в последните десетилетия, в които надпреварата между световните сили за Космоса се поднови за първи път след Студената война. "Роскосмос" изгуби две станции "Марс 96" и "Фобос Грунт" в първите етапи на полетите, а "Луна 25" се разби при кацане.
Администрацията на Путин активно използва носталгията по космическите мисии от времето на СССР за пропагандни цели, пише "Агентство".
Самото име на провалилия се полет сигнализира за приемственост със съветската епоха, или символ на "фантазията за великото минало" на фона на действителния живот в настояща Русия.
Руснаците не са се отказали от изпращането на станции до повърхността на спътника, но не и преди 2027 г., когато е планирано извеждането на спътник в орбитата на Луната.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: