Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Мълчание в ефир. Така започна на 3 май "Интервюто в новините на NOVA" след вечерната емисия. В студиото водещият Николай Дойнов, журналистът Мария Черешева и медийният експерт Георги Лозанов прекараха около половин минута в тишина.
"Това мълчание, на което станахте свидетели, не е случайно, не е технически проблем. А е свързано с нещо много по-опасно. Точно така безмълвно биха изглеждали новините и предаванията, ако гласът на журналистите се заглушава", обясни Дойнов преди разговорът по същество да започне. Той е посветен на медиите, защото 3 май е Международният ден на свободата на печата.
Макар България да се изкачи значително - с 20 места - в обявената в същия ден годишна класацията на "Репортери без граници" за състоянието на медийната среда, страната все така е на дъното по свобода на журналистиката в сравнение с останалите държави от ЕС.
Първия пример какво не е наред даде Мария Черешева - зам.-председател на Асоциацията на евопейските журналисти (АЕЖ-България). Тя припомни, че в момента в България се водят няколко "дела шамари" (от англ- slapp)„ чиято цел е именно затваряне на устата на журналисти и атака срещу медиите, които им дават трибуна. Тези дела са за няколко милиона лева и под ударите им попадат независими медии като "Медиапул", BIRD, "Биволь", както и журналисти от други малки и независими издания. "Друг начин за притискане на журналисти е да ги обвиняват, че са част от организирани престъпни групи", добави Черешева. Нещо, което последно направи държавен орган в лицето на прокуратурата, по адрес на журналист от BIRD.
"Винаги властови интереси стоят срещу свободното слово", каза на свой ред доц. Георги Лозанов на въпрос кой стои срещу независимите журналисти - политици, бизнес, големи икономически интереси. По думите му "най-лесният начин да заглушиш гласа на журналиста, е физически като го унищожиш". Той припомни статистиката, че в световен мащаб за последната година са загинали с 50% повече журналисти в сравнение с 2021 г. и "това мълчание в началото беше и в памет".
"Друг начин да пренебрегнеш, да заглушиш журналистите – това са социалните мрежи, които някои наричат медии”, обясни доцентът и медиен експерт. "Социалните мрежи не са медии - за да бъде нещо медия, трябва да има редакционна отоворност. Ако няма - това не е медия. Това е информационен битак", каза Лозанов.
По думите му чрез лансирането на непрофесионални гласове - такива, които не спазват професионални стандарти, каквито журналистиката има, чрез социалните мрежи се получава "ситуацията на пост истина - чрез пропаганда и натиск караш аудиторията да формира мнение, което е срещу нейния собствен интерес". Такъв механизъм сработи при "Брекзит", с Доналд Тръмп, а в момента - с войната в Украйна, продължи с примерите Лозанов.
Мария Черешева добави, че и политици се опитват да заглушат журналисти, а чрез социалните мрежи "виждаме все повече еднопосочност" на комуникацията на "политици, които предпочитат да не им бъдат задавани въпроси".
На въпрос за подобрената с 20 места позиция на България в класацията на "Репортери без граници" доц. Лозанов каза, че оценките в тези доклади обикновено са функция на зависимостта на медиите и публичната среда от властта. "Тук в последните години не може да се разбере каква е властта, тя е нещо много неясно и ако медиите - и такива медии има - искат да тръгнат след победителите, те не могат да ги разберат кои са". Покрай това и за последната година се смята, че средата е с по-малко натиск - по време на управлението с премиер Кирил Петков, което продължи кратко, каза Лозанов.
