Плуване в канали, защитени от ЮНЕСКО. Проникване в исторически обекти. Слизане по най-известното стълбище в света и разбиване на безценни скулптури в пристъп на яд. Списъкът е дълъг и показва, че българинът с британско гражданство Иван Димитров, който надраска имената "Ivan+Hayley 23" върху стена на Колизеума в Рим, далеч не е единственият, вандализирал емблематични паметници в Италия.
В Европа се наблюдава бум на туристи в момента, година след отпадането на ограниченията за пътуване покрай Covid пандемията. Нарушенията на чужденци не намаляват, а случаят с Иван Димитров подчерта проблема с разрушителното им поведение – тенденция, която изглежда се задълбочи през лятото на 2022 г., когато множество инциденти в Италия влязоха в новинарските заглавия.
През юни 2022 г. двама американци причиниха щети на стойност 25 000 долара на "Испанските стълби" в Рим, след като запратиха скутерите си надолу по тях.
Ако мислите, че това е лошо, почакайте. Месец по-рано посетител от Саудитска Арабия кара нает автомобил Maserati надолу по същите стълби, счупвайки две от стъпалата.
Във Венеция пък туристите често плуват в каналите, които не само са защитени от ЮНЕСКО, но служат и като канализационна система на града. През август 2022 г. двама австралийци караха сърф по Канале Гранде, докато през май американци се съблякоха, за да се потопят край известната забележителност Арсенал от 14-ти век. Друг турист открадна водно такси и го пусна надолу по Канале Гранде, през годините многогратно са отмъквани и гондоли.
Това ли е най-лошото, което може да се случи за един сезон?
Ами не. През същия август 2022 г. австралиец решава, че може да покара мотопеда си около древния римски обект Помпей, докато през октомври американец разби две безценни скулптури във Ватиканския музей, след като му бе казано, че не може да види папата.
Иван Димитров не е първият, на когото му е хрумнало да дълбае имена. През миналата година американска двойка е хваната да оставя инициалите си в Арката на Август, паметник на 2000 години, намиращ се до Колизеума.
Хората по-лоши ли са станали от обикновено или просто сме забравили колко зле се държат, когато са на почивка, пита CNN.
Няма спор, че Италия е пълна до краен предел. Броят на международните посетители от януари до юли 2022 г. е нараснал със 172% спрямо 2021 г. и дори надхвърля с 57% бройката преди пандемията, според туристическия борд на Италия ENIT.
Същият обяви „значителен растеж“ за 2023 г., като добави, че „краткосрочните перспективи за международния туризъм, особено в месеците, предхождащи летния сезон, далеч надхвърлят тези за 2022 г.“. Кацналите с полет през юни са се увеличили с близо 9% на годишна база. Почти 3 милиона пристигания по въздух са планирани за лятото на 2023 г., като по-голямата част от тях ще са чуждестранни граждани. Тези сметки дори не включват всички инези европейци, които пътуват с кола до Италия.
Броят на посетителите в страната се увеличава, но обектите от нейното национално наследство не се увеличават, напомня CNN.
Ейке Шмид, директор на галерия Уфици във Флоренция (най-посещаваният музей в Италия през 2021 г. и 2022 г.) – казва, че лошото поведение на туристите не е нещо ново. „Не мисля, че тази година е по-лошо – мисля, че това, което се случва сега, продължава откъдето спря през 2019 г. То се върна, защото посетителите се върнаха“, мисли Шмид.
„Със сигурност има хора, които не уважават и не могат да осъзнаят ситуацията, в която се намират.", допълва Шмид, припомняйки преди пандемията за жена, седнала върху безценно произведение на изкуството, за да си направи педикюр.
Галерия "Уфици“ например е толкова добре охранявана, че рядко се случват инциденти вътре. Но отвън е различна история.
Галерията има собствена пешеходна улица с вградени пейки, издълбани от местния камък пиетра серена. Те служат като място за отмора на туристите. Само че хората не просто си почиват на тях.
Без да отчитат факта, че пейките са издялани на ръка през 16-ти век, те сядат и ядат, като размазват сосове върху порестия камък, който веднага се оцветява. Графитите по екстериора на галерията също са дело на туристи.
През 2018 г. персоналът решава всяка сутрин да чисти „всички маркировки по сградите, които хората са направили късно през нощта".
Шмид споделя, че политиката се е отплатила.
„Хората не са склонни да пишат на чиста повърхност – но ако един човек е нарисувал дребна рисунка или е написал лоша дума, е много по-лесно още някой да го направи, защото психологическата бариера е по-ниска. Сега хората много рядко пишат нещо върху сградата. Но след пандемията се върна проблемът с пейките, които се цапат с панини, вино, кока-кола и всякакви мазни и сладки неща. Хората ги купуват от заведения и магазини без места за сядане, оглеждат се къде да се настанят и първото нещо, което намират, са паметниците."
През 2021 г. Шмид призовава фирмите за бързо хранене да бъдат облагани с по-високи данъци от тези, които имат места за сядане и тоалетни за гостите, но година по-късно споделя, че предложението му не е имало ефект: „Нищо не се случи, никой от политиците не иска да участва в дебата.“
Страничен продукт от многото посетители
Лошото поведение на туристите в никакъв случай не е ново явление. Британци, австралийци и американци отдавна се славят с грозното си постъпки в Югоизточна Азия.
Том Дженкинс, главен изпълнителен директор на Европейската туристическа асоциация (ETOA), казва, че вълната от инциденти в Италия е много специфична и е комбинация от няколко фактор, сред които уникалната ѝ архитектура и културна среда, в добавка с множеството посетители.
„Италия е особена с богатството от туристически особености, които страната има, и е уникална с това, че хората изпълват тези пространства по необикновен начин“, твърди Дженкинс.
Той добавя, че Венеция и Рим са живи градове, в които хората съжителстват с културни съкровища. „Във Франция, която е най-посещаваната страна в света, няма такова място. Те имат по 65 милиона международни посетители годишно и сред големия брой хора, които влизат в тези пространства, има малка част, която се държи безотговорно. И това не е толкова изненадващо.“
„Мисля, че това, на което ставаме свидетели, е страничен продукт от големия брой посетители – и ужасяващото поведение на част от общия брой“
„Възможно е също така Италия да привлича хора, които имат по-широк интерес от преследването на художествено, архитектурно и археологическо любопитство, и тези хора невинаги се вписват в средата. Тази идея за dolce vita, че Италия е място на свободата, където да се отпуснеш, не е от полза за нейното (културно) наследство.", завършва Дженкинс.
„Място без правила“
Не сме чували подобни истории от Франция, Испания или други популярни европейски дестинации през 2022 г. Според експерти по-скоро начинът, по който чужденците възприемат Италия, е причината за лошото им поведение.
За филмовия историк Никола Басано филми като "La Dolce Vita“, класиката от 1960 г. на Федерико Фелини, в която Марчело Мастрояни и Анита Екберг скачат във фонтана Треви, за да се целунат, създадоха фалшива представа за Италия.
„Италия се вижда и преценява от чуждестранните туристи – и особено американците – чрез стереотипи, които са вкоренени във филми, особено "La Dolce Vita“ и "Roman Holiday“, и чрез образа, който чужденците са си изградили за нас чрез (италианската) имиграция ", посочва Басано.
„Вижда се като място, лишено от правила и закони, където всичко е изкуство и следователно нищо не е изкуство."
„Туристите не знаят как да се отнасят към художественото наследство, защото нямат връзка с нашата история – затова се позовават на културното си въображение и на нашето кино. Сцената на фонтана Треви в "La Dolce Vita“ се превърна в модел за подражание."
„Не правят разлика между римляните, облечени като центурион, за да печелят бакшиши, и Колизеума. Всичко става част от шоу, в което няма правила.“
Дженкинс се съгласява: „Мисля, че трябва да се види, че властите правят нещо, за да предотвратят това поведение. Въпросът е как го предотвратяват.“
Кметът на Венеция Луиджи Бруняро непрекъснато критикува ограничените правомощия, които властите имат, за да се справят неадекватното поведение на туристите. Тъй като много от действията (като плуване в канали) се класифицират като граждански престъпления, градовете могат само да ги глобяват и да им забраняват достъпа до границите на града за период от 48 часа. Наказателното преследване е опция само когато забележителностите са повредени.
Бъдещето обаче може да изглежда малко по-светло. През април 2023 г. правителството предложи законопроект, който, ако бъде превърнат в закон, ще предвижда различни наказания, включително затвор за хора, които повреждат произведения на изкуството и забележителности.
Законът беше предложен в отговор на климатичните активисти, които хвърляха различни вещества върху произведения на изкуството, боядисваха водата в римски фонтани и драскаха графити върху сгради и колони. Глобите ще варират от 10 000 до 40 000 евро (11 000 - 43 400 щатски долара) за всеки, който уврежда културно наследство или околна среда, и от 20 000 до 60 000 евро (21 700 - 65 000 долара) за тези, които унищожават или влошават състоянието им.
„Който вандализира нашето изкуство, трябва да поеме отговорност за това и трябва да плати от собствения си джоб“, написа в Twitter през април Джорджия Мелони, премиерът на Италия.
Законопроектът сега минава през парламента.
Ваканционна лудост
Защо обаче лошото поведение се проявява точно при почиващите? За психолога д-р Одри Танг, член на Британското психологическо дружество, ситуацията е подобна на троловете в социалните медии: „Имаме чувство за анонимност. Ние не сме известни и това ни дава известна защита."
Допълнителен елемент е „рисковата промяна – концепцията, при която групите се подтикват една друга да се държат по по-екстремен начин, като в крайна сметка предприемат действия, които никога не биха си помислили да направят сами."
„Ако сте там с приятели, може да настъпи рискована промяна – може дори да не осъзнавате, че го правите, но сте в група и всички са обхванати от ентусиазма.“
Но като цяло нещата се свеждат до две неща: практически и психологически. Пиенето на почивка „премахва преградата, която обикновено имаме; добавете рискованата промяна и може да направите нещо, което никога не бихте помислили да сторите“.
„Карл Юнг казва, че всички ние имаме тъмна страна и ако я потиснем, това е като тенджера под налягане, която ще експлодира в един момент. Ваканциите ни дават разрешение да експлодираме. И може би се е влошило след пандемията заради принудителното затваряне.“, обяснява Танг.
Нещо повече, плащането за ваканция отпушва чувството за право: „Забравяме, че това, на което имаме право, трябва да бъде социално приемливо. И че сме част от общност. Ако всички се държат по същия начин като нарушителите на правилата, това е проблем.“
Какво е оправданието на туристите
Понякога туристите казват, че не са знаели, че това, което правят, е забранено - това е извинението на австралиеца, хванат да кара мотопед из Помпей. Танг казва, че в някои случаи това е вярно - когато например става дума за плуване или сърфиране във Венеция, „това са действия, които са разрешени в собствените им страни, но са забранени тук.
Танг твърди още, че понякога хората не проверяват правилата и законите на дестинацията, която ще посетят. Пререждането, плюенето на улицата или дори уринирането, са „напълно неподходящи“ в Европа, но често се правят на други места – но „това не е извинение за поведението, защото трябва да вникнем в културната ситуация.“
Том Дженкинс не е така щадящ: „Мисля, че е доста очевидно, че не трябва да карате мотоциклет в Помпей. Тези момчета явно са идиоти. Хората пишат имена върху статуи и чупят неща от векове, но това не е извинение. Това е отвратително"
Може би става въпрос и за влиянието на социалните мрежи и желанието за демонстрация. Докато социалните канали придобиват все по-голяма власт над нас, виждаме все по-скандално поведение, казва Танг: „Лошото поведение получава повече харесвания, споделяния и известност, отколкото положителните неща, и много хора го използват, за да спечелят последователи и да въздействат на публиката си. Нещо ужасно може да бъде изключително ефективно за това."
Английски турист, който е университетски преподавател, качи видео в Twitter през юли 2022 г., на което се вижда как плува през Канале Гранде и след това бяга от полицията, в опит да подражава на свой герой - поета от 19-ти век лорд Байрон. Но подобни нагласи очевидно вредят на града, който Байрон обичаше – Джеткинс моли хората да обмислят действията си, дори когато става дума за нещо толкова привидно банално като плуване в канал.
„Това е въпрос на уважение към града. Това е място с толкова богата история. Не е басейн или плаж, където можете да правите всички тези неща. Байрон е бил тук преди 200 години. По-добре да прочетете някои от стиховете му, отколкото да плувате в Канале Гранде."
Когато бюстовете във Ватиканските музеи бяха разбити миналия октомври, Маунтин Буторак, който води поклонения в Рим, сподели, че се притеснява, че може да има последствия за всички, не само за вандала.
След като унгареж поразява с чук скулптурата на Микеланджело Пиета през 1972 г., тя бива поставена зад бронирано стъкло.
„Едно от красивите неща е, че музеят ни позволява на посетителите да се изправят лице в лице с тези скулптури, буквално – опасявам се, че с поведение като това е време да бъдат поставени бариери", заключва Буторак.
Венеция да бъде включена в списъка на застрашени обекти на световното наследство, иска ЮНЕСКО
Амстердам иска да изгони "проблемните туристи" и да гради нов имидж
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
