Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
В общество, в което масовата злоупотреба с всевъзможни естетични процедури, обезобразяващи човешкото лице до неузнаваемост, е нещо обичайно от години, българският интернет потребител видя в едно красиво и нежно 22-годишно момиче мъж под прикритие.
Личало му. Имало адамова ябълка. Лъжат ни. Прозирало нещо в гащите. Работата била съмнителна, но и ясна. Всичко било уредено, защото украинците само ги бутат напред в тоя живот.
Ние сме номер едно. Летвата била смъкната. Няма как да са ни отнели рекорда. Господ е българин. Рипни, Калинке. Мачкай, Стефке.
Цяла България се обиди и огорчи, че Ярослава Махучих подобри рекорда на Стефка Костадинова в дисциплината скок на височина.
Все едно цяла България е скачала 2.09 метра през така далечната 1987 година, а не конкретно Стефка Костадинова. Макар и сравнението всъщност да не е удачно, тъй като между тоновете интернет омраза, изсипани от произволни българи срещу украинската състезателка, председателката на Българския олимпийски комитет Костадинова сподели в телевизионно интервю, че неотдавна е пожелала на младата атлетка лично, очи в очи, това постижение.
И все пак какво значение има, ние сме огорчени.
Не се огорчихме, че седем на 1000 деца на възраст до 6 години у нас са с наднормено тегло, а при тези между 7 и 19 години от затлъстяване страдат 21 на 1000 деца.
Не се огорчихме, че 15-годишните в България са на последно място в ЕС по математика, а по четене – на предпоследно според най-актуалните резултати от международния тест PISA.
Не се огорчихме, че по данни от националното представително изследване „Млада България“, проведено сред деца и младежи на възраст между 16 и 25 години, на въпроса „Коя професия бихте определили като най-привлекателна лично за вас“ отговорите „режисьор“ и „фотограф“ са по-ниско в класацията от „кранист“ и „ММА боец“.
Не се огорчихме, че според Световната здравна организация Българските деца между 11 и 15-годишна възраст се оказват силно изложени на опасност от ранна употреба на цигари, алкохол и канабис.
Нито че България се нарежда на едно от челните места по кибертормоз сред подрастващите в 44 държави и региони в Европа, Централна Азия и Канада.
Никой не се огорчи особено, че на съсипаното ни Черноморие охрана в бар счупи на три места челюстта на един млад български мъж, прибрал се за малко от Нидерландия, където учи висшето си образование, защото приятелят му седнал на пица. Ние тия, дето учат по чужбина много не ги обичаме. Правят се на интересни явно нещо и знаят повече чужди езици, отколкото народни хора. А и да си умен и красив е лошо и обидно, ако не знаете.
Не се огорчихме кой знае колко, че Доспат е частен град, в който кметът, ако прецени, бута къщите на хората и удря жени в главите с керемиди.
Не се огорчихме истински, че партия „Величие“ като цяло е възможна, нито се огорчихме, че бяхме на косъм да се отметнем от позицията си за клането в Сребреница, след което да берем срам пред цял свят, ако не беше Лъчезара Стоева да защити националния интерес в последния момент.
Не се огорчаваме постоянно от новините за деца зад волана, оставени от родителите си да шофират по магистралите из страната.
Не изглеждаме особено огорчени и от това, че най-известният ни футболист и спортист изобщо рекламира хазарт и понички.
Не вдигнахме особено много шум на огорчение, когато многократно арестуваният за насилие срещу жени Орлин Гигов преби до смърт приятелката си – украинската гражданка Силвия Г. Неприятно, но какво да се прави.
За сметка на това превъртяхме интернета понеже друга, жива украинка, подобри рекорда на Стефка Костадинова, поставен в навечерието на така наречените демократични промени преди цели 37 години. Най-голямото ни огорчение напоследък.
Е, на този фон, нищо чудно, че сме склонни все повече и повече да вярваме, че някой подменя действителността, че нещата не са такива, каквито изглеждат, че зад кулисите на обозримото един голям кукловод движи всички ни според таен, злокобен план. Все пак истината, такава, каквато е, е прекалено нелицеприятна, за да бъде наша отговорност, нали така?
Отрицанието – един от най-удобните защитни механизми, с които човешката психика има потребността да си служи.
Някой, някъде там, скришно и подмолно, прави така, че и малкото ни радости да бъдат помрачени. Целият свят е срещу нас.
За всичко са виновни другите. За всичко са виновни чужденците. Ние сме първи, те нищо не разбират.
Победите им не са победи. Жените им не са жени.
Провалите ни не са провали. България не е най-бързо изчезващата нация в света. Миналото ни е велико. Не сме обладани от злоба и не живеем в лъжа. Ние сме велики, чувате ли? Ние сме номер едно.
Завинаги. Ние скочихме 2.09 метра през 1987 година. Наш е рекордът. Чухте ли? Чу ли, жена? Аз скочих. Аз скочих 2.11 даже. Тази нищо не е скочила. Донеси ми една бира от хладилника, че не мога да стана. Ще им кажа аз на тях кой е най-добрият.
