Масимо Андолина – президент за Европа във Филип Морис Интернешънъл – коментира мисията на компанията за бъдеще без дим, както и въпроса за „въздействието от бездействието“ на политиците и регулаторите по света. Посланието на PMI накратко гласи, че: ако правителствата регулират умно, пушенето на цигари може да спадне чувствително.
„Мястото на цигарите е в музеите.“ Това каза главният изпълнителен директор на Филип Морис Интернешънъл Яцек Олчак в реч в Лондон – бихте ли разяснили малко повече какво означават думите му?
Оставаме верни на ангажимента си да направим всичко, което е по силите ни, за да заменим цигарите с потенциално по-безвредни алтернативи и да дадем възможност на пушачите да оставят цигарите зад гърба си. С други думи – да, в такъв смисъл, мястото на цигарите наистина е в музеите.
В Япония, след въвеждането на бездимни алтернативи през 2014 г. броят на пушачите рязко намаля. До днес сме намалили с около 35% нивата на тютюнопушене в Япония. Същото нещо, макар и в различен мащаб, се наблюдава на различни пазари по света.
Олчак споменава хипотетичен модел. Може ли да обясните повече за това какво показва той?
В исторически план са били въвеждани различни мерки, за да се намали нивото на тютюнопушене и да се ускори отказването от него. Преди 20 години СЗО е очертала разнообразие от инструменти, които след това правителствата са възприели и дори разширили. Поглеждайки назад, тези мерки наистина са дали някакъв резултат.
Но това, което се случва днес – с помощта на науката и технологиите да бъдат създадени алтернативи на тютюнопушенето – показва, че въздействието, което те оказват върху пушачите, които се отказват от цигарите, е далеч по-голямо от взетите от СЗО мерки досега.
Броят на пушачите днес е почти толкова, колкото и преди 20 години, а разпространението е редуцирано само с 1% в зависимост от различните пазари. Но благодарение на бездимните алтернативи въздействието в посока ограничаване на тютюнопушенето днес е много по-голямо.
Така че ние се застъпваме за регулаторна среда, която да подкрепя научно обоснованите алтернативи на цигарите, вместо да се продължава с историческите мерки, които все още могат да играят роля, но чието въздействие е ограничено. Ако традиционните мерки за контрол на тютюнопушенето се прилагат строго и се съчетаят със стимулиране на по-широк достъп до потенциално по-малко вредни алтернативи, можем да предвидим потенциал за 10-кратно намаляване на смъртността в световен мащаб, дължаща се на болести, свързани с тютюнопушенето.
През 2016 г. Филип Морис Интернешънъл си постави цел до 2025 г. 50% от общите приходи на компанията да идват от бездимни алтернативи Докъде сте стигнали с тази цел и какви са настоящите предизвикателства?
На този етап 35% от общите нетни приходи на Филип Морис Интернешънъл идват от продукти без тютюнев дим. Вече над 26 млн. души по света използват IQOS и от тях повече от 18 млн. напълно са спрели да пушат. Така че сме на път да постигнем целта си до 2025 г.
Към този момент нашата бездимна алтернатива се продава на 78 пазара по света. Почти половината от тези пазари всъщност са в страни с ниски и средни доходи.
Дали можем да постигнем целите си по-бързо? За да се случи това ускорение, се изисква диалог и съвместна работа с всички заинтересовани страни, които имат роля в този процес – бизнес, регулатори, политици, както и цялото общество.
Като казвате, че научно базираните алтернативи имат потенциала да ускорят намаляването на тютюнопушенето – има ли примери за това на различните пазари, на които оперирате?
Видяхме, че това е възможно в Швеция, където разпространението на тютюнопушенето е само 5%.
Виждаме, че там философията „свят без тютюнев дим“ е възможна. Виждаме благоприятния ефект и от епидемиологична гледна точка в Швеция, като се има предвид намаляването на смъртността от заболявания, свързани с тютюнопушенето, както и фактът, че честотата на туморите, свързани с тютюнопушенето, в Швеция е с 40% по-ниска от средната за ЕС.
Как стои Европейският съюз като цяло в тази картина и какво мислите за регулаторната рамка тук?
В Европейския съюз имаме действаща Директива за тютюневите изделия, в която се признава разликата между цигарите и бездимните алтернативи. И тя позволява различно третиране на тези продукти, като се дава свобода на действие на различните държави членки да прилагат правилата с допълнителни изисквания, ако тяхната политика предвижда това.
Смятам, че би било препоръчително ЕС да играе и да продължи да играе в бъдеще водеща роля, включително при обсъждането на данъчното облагане и акциза върху тютюневите изделия. Да продължи да играе водеща роля в оформянето на правила за развиването и използването на науката и технологиите за благото на хората, на обществото, на околната среда и на всички, които са включени в процеса.
Кои държави са най-рестриктивни и кои са най-прогресивни в регулаторно отношение?
Със сигурност може да посочим определени държави, които са вдъхновяващи с това, което правят - далечната Нова Зеландия например. Там бе въведена забрана за покупка на тютюневи изделия от бъдещите поколения, но от друга страна правителството призна ролята на бездимните алтернативи (б.р. – и не ги включи в забраната).
Да погледнем и Швеция, която вече споменах и от която ЕС може да черпи вдъхновение за бъдещото законодателство, по отношение на потенциално по-малко вредните алтернативи на цигарите. Правителството на Великобритания също обяви намерението си да превърне страната в бездимна до 2030 г.
Можете ли да посочите някои конкретни мерки, които правителствата по света трябва да предприемат за напредъка, за който говорите?
На първо място трябва да се започне с обсъждането и вземането на решения въз основа на науката и фактите, като се изоставят идеологията и личните интереси. След това е необходимо да бъдат информирани всички заинтересувани страни и пушачите, като заедно с това да им бъде осигурен достъп до бездимните алтернативи, както и стимул за преминаване към тях.
Потребителят ще продължи да търси ритуала и преживяването. Ние се опитахме да го възпроизведем в потенциално по-малко вредна алтернатива без горене, предлагайки друг, но много сходен ритуал.
Регулаторите често изостават от иновациите. Как да направим така, че хората и обществата да не бъдат засегнати от разликата в темпото?
Понякога хората плащат цената от факта, че регулаторът не успява да прозре навреме възможността, закодирани в една иновация.
Медиите имат важна роля в това отношение – в усилването на посланията и осигуряването на платформи за диалог. Всъщност именно липсата на диалог по тази тема е едно от нещата, които биха навредили на пушачите, вместо да им помогнат.
Днес дискусията не е толкова за това дали бездимните алтернативи са по-добри от цигарите. Днес е необходимо повече от всякога да образоваме хората, които иначе биха продължили да пушат, че има потенциално по-малко вредни алтернативи на цигарите.
Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
