Статуи на съветски генерали и надписи, свързвани с Русия, могат да се видят на различни места в украинския град Одеса. Инвазията на Русия в страната обаче накара мнозина да се запитат кои части от руско-украинската история могат да бъдат запазени и кои не.
Петър Обухов е депутат в общинския съвет на Одеса. Той смята, че някои от свързаните с Русия паметници, имена на улици и обекти, разположени в града, са неприемливи. Затова Обухов предлага кампания за "дерусификация", след като войната в Украйна приключи, разказва "The Guardian".
Депутатът казва, че не иска да демонтира всички руски забележителности и паметници - като например този на съветския министър на отбраната Родион Малиновски, който освобождава черноморския град от нацистите по време на Втората световна война.
"Просто бих пренаписал надписите и бих се оттървал от комунистическите символи. Имаме нужда от истината", мотивира се Обухов.
Междувременно той е съставил списък с имена на исторически личности, на които в Одеса днес има кръстени улици. В документа има две графи. Една в зелено с "приемливите" имена, която включва всеки, имащ връзка с Одеса. Например в този раздел попада името на Александър Пушкин, който написва част от своя роман "Евгений Онегин" именно в пристанищния град. Включени са и имената на Екатерина Велика, Николай Гогол и Иван Бунин.
Известният военен генерал от времето на Екатерина Велика - Александър Суворов, обаче е в другата част на списъка - червената. Според Обухов, генералът е "символ на руската имперска войнственост". Затова депутатът предлага имената на подобни исторически личности да бъдат премахнати от улиците, кварталите и обектите в града.
Анкета сред жителите на Одеса показва, че 44% от отговорилите подкрепят т.нар. дерусификация, 36% се обявяват против, а 7% гласуват за връщането на имена от комунистическата епоха. Това малцинство до голяма степен е съставено от пенсионери, които изпитват носталгия по Съветския съюз, обяснява Обухов.
След като Украйна получава своята независимост през 1991 г., в Одеса се преименува известният булевард на Съветската армия, както и ул. "Карл Маркс", която сега се казва ул. "Бунин".
Обикаляйки града с електрически автомобил, екскурзоводът Лариса Откаленко казва, че вероятно подкрепя промяната на имената.
„Не можете да отпечатате какво мисля за Путин, защото е грубо. Това, което мога да кажа, е, че възгледът му за историята е напълно неверен. Да, Одеса е рускоговорящ град, но също така е многонационален и космополитен", обяснява тя пред "The Guardian".
Откаленко разказва, че територията първоначално е принадлежала на османските турци. Командирът, който превзема черноморската крепост, Хосе де Рибас, е испанец, служил в руската армия. Първият губернатор на града - Херцогър дьо Ришельо, е френски аристократ. Именно той засажда акациевите дървета по булевардите на Одеса.
В пристанищния град са живели и други чужденци - гърци, поляци и италианци. Одеса някога е бил третият град в света с най-многобройно население от еврейски произход след Ню Йорк и Варшава, посочва Откаленко.
„Нямаме нужда от Русия, за да ни спасява. Можем да се грижим за себе си. Нашият красив град беше известен като малкия Париж“, допълва още тя.
Местната жителка на Одеса Наташа Смирнова обаче има друго мнение за плана със смяната на имена на забележителности. Тя е против преименуването на квартала "Сувороски", където живее.
„Миналото е объркано, но то е наше. Имената на улиците са част от него", казва жената.
Смирнова разказва, че майка й е украинка, а баща ѝ руснак. Нейният прадядо е загинал в нацистки концентрационен лагер. Тя се гордее с руските корени на Одеса. В същото време обаче мрази инвазията на Путин и опита му да анексира Украйна и да я направи част от нова руска империя.
Украйна вече два пъти демонтира държавни символи от съветската епоха. През 90-те години на миналия век са премахнати много статуи на Ленин, включително тези в Одеса.
Парламентът на Киев започна процеси по „декомунизация“ през 2014 г. след протестите на Майдана срещу промосковския президент на страната Виктор Янукович и руското анексиране на Крим.
В окупираните от Русия райони обаче този процес върви наобратно. През април 2022 г. руските войски издигнаха нова статуя на Ленин пред главната административна сграда в южния град Хеническ, в провинция Херсон. Те са съборили синьо-жълтитв украински знамена от общинските сгради и на тяхно място са закачили руски и съветски флагове. Според властите в Киев тази „рерусификация“ е част от опита на Путин да заличи Украйна.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: