Всичко започва като опит за забавление, а завършва със статистиката, че 73% от учениците са пробвали поне веднъж някакъв вид хазартни игри, 20% играят редовно, а 50 хиляди вече са зависими.
Данните не са за България, а за Хърватия - страна с население под 4 млн. души, но тенденцията е сходна - младите хора все по-трудно равиват социални умения, а оттам по-лесно податливи на зависимости.
Темата е особено актуална на фона на забраната за реклама на хазартни игри във всички медии, влязла в сила на 18 май в България. Промените в закона оставиха широко отворената врата за доминация на хазартния бизнес през спорта.
В Хърватия работата на казината и местата за залагания, включително в интернет, се регулира от Министерството на финансите според закон, приет през 2014 г.
Малко преди предсрочните парламентарни избори през април финансовото министерство предложи нови промени, с които да се ограничат рекламите на хазарт на всеки ъгъл.
С тях от следващата година се забраняват външните реклами на хазарт на обществени места и се ограничава промотирането му в в медиите, а казината и другите места за залагания ще трябва да намалят светещите пана и да затъмнят помещенията, в които се намират.
Предлага се пълна забрана на рекламата на хазарт в печатните издания, а по телевизиите и радиостанциите ограничението ще е в сила от 6 до 23 часа. Изключение ще прави времето от 15 минути преди и 15 минути след спортно събитие, което се излъчва.
Какво обаче се случва с младежите, които нито гледат телевизия, нито слушат радио, нито до навършване на 18 г. имат право да залагат, но все пак го правят?
Хърватският социален педагог Тони Маглица, който преди няколко дни изнесе данните за хазартната зависимост сред младите в страната, определя тази тенденция като "тиха пандемия", за която лекарството е само едно: лобиране, говорене по темата и обясняване колко опасен може да хазартът.
Заедно с психиатри, психолози, юристи, но и теолози, и университетски преподаватели, той участва в научна среща под надслов "Зарът е хвърлен - предизвикателствата пред теологията и медицината", организирано от Католическия богословски факултет на Университета в Сплит.
Католическата църква играе важна роля в обществения живот, като се обявява против абортите, еднополовите бракове и евтаназията.
Пример за влиянието ѝ е решението на правителството от миналото лято магазините в Хърватия да не работят в неделя, "деня за църква", с изключение на 16 недели в годината, по преценка на търговеца.
Църквата по начало се отнася консервативно към залаганията и хазарта заради опасността от развиване на зависимости, но и заради последствията върху отношенията в семейството.
Вместо с хазартни игри, които могат да доведат до пристрастяване, тя препоръчва на вярващите да инвестират времето си в реална комуникация с други хора и укрепване на междуличностните отношения.
Но освен да предупреждава за опасността от развиване на зависимости, тя предлага и помощ на хората с проблеми.
Експертът по зависимости Лука Маршич обяснява, че стремежът към свобода и щастие в наши дни се превърнал в "патология", в която "човек не може да издържи на огромното количество достъпни неща като храна, хазарт, наркотици и всичко, което създава илюзията, че е реално."
"Обектът на желанието, от който реално нямаме потребност, се превръща в тежест за индивида, който вече не мисли дали даден продукт му е нужен или не", казва Маршич.
По думите му зависимите, особено от хазарт, са "затворени деца", защото също като децата те живеят в свят на илюзии, вълнение, адреналин, но за разлика от възрастните не могат да разграничат фантазиите от реалността.
Според експерта по комуникации Даниел Лабаш от Хърватския католически университет към зависимостите на новото време могат да се причислят импулсивното пазаруване, честото започване на нови връзки, видеоигрите, но и онлайн залаганията.
"Голям проблем днес е и всекиденовното "бомбардиране" с реклами, но не само в традиционните медии, а и в интернет порталите и в социалните мрежи," посочва той.
Обяснява и какви са първите знаци, че границата е прекрачена: зависимите не приемат, че не могат да залагат повече, отколкото финансовите им възможности позволяват; крият се от близки и приятели; смятат, че чрез хазарта бягат от стреса, проблемите и депресията; не могат да се спрат сами; стават раздразнителни и нервни и др.
Психиатърът д-р Търпимир Главина има своето обяснение: еволюционните промени и особено навлизането на виртуалната комуникация наред с добрите си страни носят и много негативни последици, каквато е ограничената комуникация лице в лице. Когато няма реален контакт и виртуалната комуникация доминира, младите хора започват да развиват т.нар. вторичен аутизъм, казва той.
"Понякога емоциите и психиката ни не могат да догонят огромния, почти драматичен технологичен напредък, на който сме свидетели, получава се една пропаст и оттук пътят към различните зависимости може да е много кратък," обяснява психиатърът.
За опасността от тенденция от хазартни зависимости, която ще се появи съвсем скоро и ще е с големи мащаби, предупреди неотдавна в интервю за "Булевард България" Росица Рачева - клиничен психолог и специалист по превенция, лечения и рехабилитация на зависимости.
Наркотиците, хазартът, алкохолът са част от нещата, с които децата експериментират, когато навлизат в юношеската възраст и започват да изграждат своята идентичност, обяснява тя и акцентира, че е много важно те да придобият т.нар. меки умения, за да не стават подвластни на различни видове зависимости.
Става дума за умения за комуникация с другите, работа в екип и критично мислене - неща, които не се учат в училище, но се оказват ключови в живота на младите хора.
В Хърватия от 2015 г. съществува и специализирана държавна клиника за зависими от хазарт. В началото там се лекуват около 50 души, през 2023 г. вече са над 200 годишно.
Според директора на клиниката д-р Давор Бодор един от основните проблеми е, че този тип индустрия не е добре регулирана.
"Аз съм за балансиран модел. Единият аспект е икономическият, правният, а другият е здравният. За мен като лекар е важно зависимите хора да намаляват, а онези, които имат проблеми, да сигнализират навреме за тях," казва той в интервю за Novi List в края на миналата година.
Бодор призовава за промени в Закона за хазартните игри, така че да има баланс между нуждата от забавление, спазването на законите и икономическите ползи, които индустрията носи на държавата, като се въведат и необходимите механизми, за да се защитят играчите, но и да се предпазят по-чувствителни групи от обществото - като децата.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
