Новината е последно обновена в 07:39 ч. на 5 май.
След преброяване на 100% от гласовете от първия тур на президентските избори в Румъния проруският кандидат на националистическата партия Джордже Симион спечели с 40,94% от вота - или с 3 862 404 гласа. Той ще се изправи на балотаж на 18 май срещу независимия кандидат и настоящ кмет на Букурещ Никушор Дан, който завърши втори с 20,98% (1 979 711 гласа).
Симион получи лична подкрепа от Калин Джорджеску, който не беше допуснат до регистрация на изборите.
Трети в надпреварата остана бившият президент на Сената и дългогодишен политик Крин Антонеску, получил 20,09% от гласовете. Антонеску, често наричан в медиите „румънския Бойко Борисов“, призна поражението си веднага след излизането на окончателните резултати. Той обаче че все още не е обявил кого ще подкрепи на втория тур.
Преднината на Дан пред Антонеску е малко над 84 000 гласа и според анализатори е резултат основно от гласовете от румънската диаспора, които традиционно проявяват активност при избори с ясен сблъсък между статукво и промяна.
Четвърти остана бившият премиер Виктор Понта с 13,06%, докато Елена Ласкони, която допреди няколко месеца беше сочена за потенциален фаворит, получи едва 2,68%, потвърждавайки разпадането на популярността ѝ след поредица от скандали и разногласия в предизборния щаб.
Защо изборите в Румъния са толкова важни?
Президентът на Румъния би трябвало да поддържа относителна партийна неутралност. Той има по-широки правомощия по Конституция - едно от тях е правото да номинира кандидат за премиер, който след това се одобри или отхвърли от парламента.
Румъния е една от най-важните държави по източния фронт на НАТО в контекста на войната в Украйна. Досега Букурещ подкрепяше Украйна без колебания.
От идването на Доналд Тръмп на власт обаче страната беше взета на прицел от Белия дом заради анулирането на вота за Калин Джорджеску - дори подготовката за сваляне на визовия режим беше блокирана.
От 2014 до февруари 2025 г. президент на страната беше проевропейският политик и бивш учител Клаус Йоханис. Той подаде оставка, още преди да бъде избран негов наследник, след като беше подложен на натиск да се оттегли заради изтеклия му втори мандат.
Временният държавен глава е председателят на Сената Илие Боложан.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
