Не кафенетата, а училищата трябваше да се отворят първи

Промяната на живота след Covid-19 засегна цялото общество по неподозирани начини - от загубата на доходи, през ограничаването на близкия контакт с най-скъпите хора, до усещането за непредсказуемост и анулиране на всички предварителни планове.

Извънредното положение около кризата обаче има особено проблематичен ефект върху най-младото поколение - децата и учениците.

Една от първите превантивни мерки срещу епидемията в България беше свързана със затварянето на училищата и спирането на присъствените занятия в университетите. Класните стаи бяха затворени още на 6 март, когато в страната беше обявена грипна ваканция (дотогава все още нямаше потвърдени случаи на Covid-19). Някои общини - включително София - изгубиха още 10 дни между двата срока още при първата вълна на грипната епидемия между януари и февруари.

След 13 март всички училища и детски градини бяха затворени с решението за извънредното положение, а обучителният процес премина в дистанционна форма. Дори когато правителството реши да отмени повечето национални карантинни мерки (КПП-та, задължителни маски на открито, забрана за посещения на планини и паркове), МОН обяви, че учебната година във всички нива на образователната система ще приключи дистанционно.

Само седмокласниците и зрелостниците ще бъдат допуснати в класните стаи, за да положат задължителните изпити и матури.

За някои ученици в страната се събират не повече от 36 присъствени дни в училище от началото на 2020 г. досега.

Останалото време е преминало в редовни или принудителни ваканции, и в опити за адаптация към дистанционното обучение. Към това може да се добави и едномесечната изрична забрана за посещения на детски площадки, спортни съоръжения на открито и паркове, която още повече ограничи възможностите на по-малките деца за игра и нормално общуване с връстници.

България не е единствената държава, засегната от нарушаването на нормалния образователен процес. Спирането на децата от училище или детски градини беше масова мярка в Европа, именно защото се смята, че децата са лесни преносители на вирусни заболявания като сезонния грип например. Все повече изследвания обаче показват, че Covid-19 се различава от грипа в това отношение: децата не се разболяват толкова лесно от коронавируса и не са най-опасните преносители на заразата.

Затварянето на учебните заведения и детските градини може и да е помогнала за потискането на епидемията, но не е сред най-високо ефективните мерки в борбата срещу Covid-19.

Балансът между ползите и вредите може би ще се окаже негативен за развитието на децата, за нормалния живот на родителите им и за ефектите върху икономиката, пише британското списание "Икономист" в анализ, посветен на цената на рязката смяна в обучението на децата.

Обратно към нормалния живот: Дания първа в Европа отвори училища и детски градини , която реши да започне от училищата при постепенното освобождаване на извънредното положение. Детските градини и началните училища бяха отворени още на 15 април при засилени санитарни мерки. Франция, която започва завръщането си към нормалността от 11 май, също включи учебните заведения в първата си стъпка за освобождаване - но само при желание от страна на родителите.

С малко под 2000 случая на Covid-19 от началото на епидемията България реши да последва пътя на една от най-тежко засегнатите страни в Европа - Италия. Българските училища ще заработят едва на 15 септември. Отварянето на детските градини остава извън намеренията на правителството за още 2 седмици.

Това обаче може да се окаже недомислен ход. С края на извънредното положение много от родителите може да изгубят възможността да останат вкъщи и да се грижат за децата си. Самата система на дистанционно обучение, която набързо беше задействана през март, не може да замени приноса на учителите за адекватното образование. Не може да компенсира и общуването между децата в училище или на детските площадки.

Спирането на нормалния учебен процес задълбочава и социалните неравенства. В по-бедните домове, в които няма връзка с интернет или няколко деца поделят едно устройство, няма особена полза от видеоуроците. Работещите родители нямат време или възможност да контролират учебния процес.

В нормални условия училищата помагат за изравняването на нивото между децата от различни социални групи. Затварянето на класните стаи обаче задълбочава пропастта между тях. Някои от децата в България, които са в най-рисковата група за изпадане от образователната система, вероятно никога повече няма да се върнат на училище.

Великобритания, която остави училищата си отворени за над 500 000 деца от уязвими семейства, отчете само 5% посещаемост на занятията.

"Икономист" цитира изследване, според което 8-годишните деца в САЩ, които спрат да учат заради извънредното положение, може да изгубят цяла година от обучението си по математика, защото или няма да разберат новия материал, или ще забравят почти всичко научено досега.

Covid-19 се отразява и върху родителите - особено тези с малки деца. Работещите от вкъщи са с намалена продуктивност заради постоянното разсейване. Онези, чиято професия изисква физическо присъствие на работното място, рискуват да останат без доходи, ако не намерят кой да гледа децата им. Този риск е значително по-висок при жените, които по-често поемат грижата за възпитанието.

Две изследвания от Китай, които проследяват контактните лица на болни хора, показват, че децата не са поставени под по-голям риск от заболяване в сравнение с възрастните - дори е възможно опасността при тях да е по-ниска. Дори да се разболеят, усложненията са 2000 пъти по-редки, отколкото при пациенти над 60-годишна възраст.

До момента няма и данни, че децата с Covid-19 са скрити преносители на заразата в семейството. Учени от Исландия и Нидерландия не са открили нито един случай, при който детето да е привнесло вируса у дома. Европейският център за превенция и контрол на заболяванията обяви, че преносът на зараза от дете на възрастен "е по-скоро необичаен". Местата, на които може да се заразите с Covid-19: Какво научи Австрия от епидемията , който показа, че децата са значително по-малък дял на фона на всички заболели хора в страната и обикновено са част от домашни клъстъри, при които болестта е внесена от друг член на семейството.

Тези изследвания би трябвало да се четат с внимание: част от тях са базирани на малки извадки, а липсата на масова зараза на деца вероятно има пряка връзка с преждевременното затваряне на училищата.

Затова най-разумният подход е училищата и детските градини да се отварят поетапно - подобно на стратегията на Дания.

Най-малките деца трябва да се върнат в яслите и градините, след като имат най-голяма нужда от постоянна грижа и общуване, а рискът от болестта при тях е минимален. Класовете трябва да се разделят на две части, за да може децата да не се смесват в големи групи. В гимназиите социалното дистанциране би било възможно, ако в класните стаи се събират не повече от 15 души.

Отварянето на училищата трябва да се следи внимателно, така че да се регулира, ако се наложи. Учителите също трябва да бъдат подпомогнати. Онези от тях, които страдат от съпътстващи заболявания, би трябвало да останат у дома и да преподават дистанционно. Всички от училищния персонал трябва да се тестват редовно за Covid-19.

Притесненията сред родителите и възпитателите би трябвало да се уважава от властите. Образованието е задължително, но здравето на хората не може да се подлага на риск със заплахи от глоби.

Когато учебните занятия се възстановят и родителите се убедят, че няма от какво да се плашат, те сами ще изпратят децата си в класните стаи.

Образователните власти могат да компенсират изпуснатите уроци с организиране на безплатни летни училища или удължаване на учебните часове.

Връщането на нормалния живот в училище е въпрос на управление на риска. Училищата са най-мощните двигатели за напредък във всяко общество. Затова децата трябва да се върнат в час и да продължат да учат.