На една вечеря в Лондон, предшествана от малък коктейл, по пътя към залата за разговори, тъкмо щях да мина покрай един портрет, когато видях двама господа леко да се покланят пред него. Сигурно са я познавали. Беше жена. Маргарет Тачър! Човекът след мен промълви - да се поклоним и ние. И се поклоних.
Днес ни липсва Тачър. Да се скара, както го е правила – „Рони, какво правиш (или не правиш)“, докато разговаря по телефона с американския президент Роналд Рейгън. Сега можеше да изкрещи - “Дони, какви ги вършиш, за кого се мислиш. Този свободен и демократичен свят не е твой (по нашему – не ти е „бащиния”). Ние сме обединили Европа и сме заедно с Америка. Дядо ти е европеец, макар и германец. Не е роднина на Владимир Путин и Путин не ти е братовчед. Като не знаеш нещо - питай. И не разваляй. Разбра ли!”
Започна вечерята, на която беше и министърът на финансите в сянка. Оказа се изключително откровен. Хората му казали: „Вие лично сте свестен, но няма да гласувам за вас“. Той попитал защо. „Защото не можем да различим партията ви сред другите. Кои сте, какво ще правите, как да разберем, че можете да го направите, разбирате ли ни?“
Министърът в сянка попитал: „Добре, а за кого ще гласувате?“ За Найджъл Фараж, разбира се. „Разбираме го като говори и ще гласуваме за него. После, ако се види, че не върши това, което говори, ще мислим пак следващия път. Ама ако вие пак сте безлични, не знаем дали ще гласуваме за вас“.
Всъщност може би най-лошото в политиката е да си безличен.
Хората на вечерята говореха, тревожеха се, не му спестяваха нищо, а той отговаряше без клишета. Търсеше и той причините за провала. И къде са младите? Защо не са при нас? Защо странят от политиката?
На десетина километра от сградата с вечерята се провеждаше най голямата тридневна среща на Европа с изкуствения интелект. NVIDIA, Microsoft, Amazon, Blackstone, RioTinto, GSK, Astra Zeneca, Swarovski (да, „Сваровски“) и много други говореха с Европа за AI.
Говореха с Европа - стабилна, изключително образована, прекрасна за живеене, малко слаба в поемането на рискове (особено банките и финансовите институции), в приемането на провали и в превръщането на откритията в технологични решения, но пълна с таланти.
Лидерството е свързано и със скоростта на вземане на решенията. Лидерите в бизнеса вече трябва да действат бързо.
Всички тези компании-лидери са започнали да инвестират – в центрове за данни и AI във всички възможни сфери, за които се сещате.
За целта трябват много и евтин ток и много вода, но най-важното са талантът и технологичната въоръженост - дори първо в училищата и после в университети и изследователски центове с ускорители за физиците, мощни астрономически и космически уреди и т.н. (по думите на Дженсън Хуанг - основател и шеф на NVIDIA).
Доналд Тръмп може да си тръгва от Европа, но чувството ми в този момент беше, че парите тръгват към Европа. Парите, знанията и технологиите се връщат там, откъдето са тръгнали. Без да споменавам имена на конкретни фирми, но някои от изброените заявиха, че следващите 5-10 години ще инвестират по 500 млрд. долара в стария континент. Не общо, а поотделно.
В Европа всяка компания ще е технологична, защото технологията вече не е сектор от икономиката, а е променящата движеща сила.
Следващото десетилетие ще е най-трансформиращото света и живота. Това, което Европа трябва да направи е да създаде култура на риска и на скоростната компетентност. Не да следваме, а сами да пресъздадем себе си. Не да правим нова силициева долина, а да направим следващата Европа.
Този процес е тръгнал от Европа и голяма част от него в супернов вариант се връща в Европа. Обезличените от един човек Бял дом, Конгрес и Сенат на САЩ може би помагат за това. И тъй като тръмпизмът вероятно няма да изчезне след 3 години, бизнесът се пренасочва. Европа на демокрацията, свободата и споделянето е рай за новите технологии.
Кристин Лагард - шеф на Европейската центрлна банка, посети Китай. Поиска да отиде в храма на Конфуций. Той казва:
“Този, който учи, но не мисли, е изгубен”.
И добавя:
“Този, който мисли, но не учи, е опасен”.
Виждали сте такива хора, нали? И днес по телевизора сте ги видяли пак. Те не приличат на онези, които създават следващата Европа.
Ако не направим следващата Европа, може да върнем миналата Европа.
Малкълм Рифкинд - министър на външните работи на Маргарет Тачър, пак на една вечеря разказваше как през далечната 1984 г. Михаил Горбачов и жена му посещават Лондон по покана на Тачър. Тя отговаря за Горбачов, а Рифкинд - за съпругата на руския лидер Раиса.
Британецът задава един “съветски” въпрос на Раиса - "Искате ли да отидем в някой добър магазин на покупки? Горбачова му отговаря - “Не. Искам в Британската библиотека да видя оригиналите на Томас Хобс, Джон Лок, сър Томас Мор, Адам Смит“. Шок за Рифкинд. Тази жена знае за тези гении на философията и икономиката и иска да отиде в библиотеката. Обадил се на Тачър и ѝ разказал. Тя му отвърнала: „А ти да знаеш Горби какво чудо е.“ По-късно четиримата вечеряли и говорили за семейства, деца, религия.
Следва известното от историята обаждане на Тачър до Рейгън: „Рони, този е комунист, но с него може да работим“. Резултатът от този разговор сме и ние – ние, българите, отново сме европейци.
Чувате ли сега вика на Тачър: „Дони, демокрацията победи. Накъде си тръгнал?“
Тези дни един човек, българин (Румен Радев - б.р.), пак щял да сключва и урежда договори.
Понеже вече приключи с газа и си плащаме по този договор (с турската компания "Боташ" - б.р.), сега тръгнал да купува уран от Казахстан. За АЕЦ „Козлодуй“. За да стане този уран гориво за ядрени реактори, минава процес на обогатяване до 3,5-5% (4,7% за „Козлодуй“), конфигуриране в керамични пелети, поставяне в горивни пръти, а тях - в специални касети. Има и много други детайли по процедура.
АЕЦ „Козлодуй“ купува готови касети. Никога не е купувал уран, никога не е обогатявал, никога не е правил керамични пелети. Касетите се купуват и доставят от руската „Росатом“ и американската „Уестингхаус“. Каква изненада за тези, които казваха, че само руско гориво може да има в българската АЕЦ. Друго гориво ще е опасно, ще взриви реактора.
Фактите са, че горивото, доставено от „Уестингхаус“, поставено в 5-и блок на АЕЦ работи прекрасно. Къде тук виждате място за бизнесмена Румен Радев?
Президентът си има нов взрив - еврото.
Но истината понякога пламва не от сблъсъка на мнения, а от вътрешните противоречия на лъжите. Стигаме дотам да търсим истината, като сравняваме лъжите.
Често си мисля за гениалността на Джордж Оруел и неговите думи - “Невежеството е сила”.
Светът е доста по-сложен и по-обвързан. Да не си играем да го правим още по сложен за нас – ние и с по-несложен едвам се оправяме.
Чудим се дали искаме еврото, или не. Дали искаме ЕС, или не. Дали искаме НАТО, или не. Но над главите ни не падат бомби. И не ни хрумва на кого да се поклоним. Или поне да си помислим с добро за тези, които ни върнаха в Европа.
И дано да има и други, за които да можем да казваме. Въобще да казваме добра дума.
Авторът Свилен Спасов е доктор на техническите науки и член на Европейския съвет за външна политика. Създател е на пoредицата книги “Власт и отговорност”, заедно с издателство "Сиела". Работил е по/за проекти с "Шел" (Холандия), "Уестингхаус" (САЩ), "Камел Леърд" (Великобритания) , "МакДермот" (САЩ)
Идва ли глобалната Епоха на автократите (и на милиардерите)
Драмата с изборите в САЩ приключи. Сега започва драмата за света
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
